РЕШЕНИЕ                                                                   N 935/09   София, 15.01.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и осма година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА БОНКА ДЕЧЕВА   при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2617/2008 год. по описа на ІV г. о. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 13.01.2009 г. по гр. д. № 2617/08 ВКС на РБ, ІV г. о. е допуснал касационно обжалване на решение от 07.04.2008 по гр. д. № 2745/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-б отд., с което е оставено в сила решение от 05.05.2006 г. по гр. д. № 1456/2004 г. на СРС, 42 с-в, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу А. А. , Ц. Д. и В. Т. ревандикационни искове за недвижими имоти пл. №№ 5* и 505 по кадастралния план на с. Л. от 1981 г. (кадастрален лист Б-12-7-Г) и съединените с тях искове по чл. 73, ал. 1 ЗС за присъждане на обезщетение за ползване без основание на същите имоти за времето от 1.04.1998 г. до- предявяване на исковете. От фактическа страна по делото е установено: Ищците са наследници на Х. С. К. , починал през 1974 г. Ответниците са наследници на С. К. М. През 1949 г. Христо С. К. декларирал, че е собственик на имот пл. № 191 в кв. 37 по регулационния план на с. Л. от 1928 г. (декларация вх. № 129 от 25.06.1949 г.1 л. 65) с площ от 3800 кв. м. През 1963 г. Христо К. , С. М. и С. К. , които са братя и сестра, са се позовали на наследяване и давност и са се снабдяват с констативен нот. акт № 26, т. V, н. д. № 567/1968 г. за собственост на недвижим имот: празно дворно място с площ от 3972 кв. м., съставляващо имот пл. № 191 по кадастралния план, за части от който с регулационния план от 1928 г. са били отредени три парцела: І-191, ІІ-191 и ІІІ-191, а част с площ от 922 кв. м. е била отредена и отчуждена за прокарване на улица. През 1965 г. имотът е бил изключен от регулация и включен в земите за кооперативно земеползване на основание чл. 8 ПУ на ТКЗС (у-ние № 762 от 5.05.1983 г. на А. промишлен комбинат гр. С. л. 38, както и л. 35 и 36 по гр. д. № 1456/04 г.). През 1989 г. наследниците на С. М. Христо Ат. М. , син; П. Ат. М. , син; Ц. Г. Д. , дъщеря; В. А. Т. , дъщеря и Ц. Г. С. , А. Г. М. и Г. Г. М. , наследници на починал син Г. Ат. М. , са сключили съдебна спогодба за делба на празно място с площ от 2970 кв. м., което не е било заснето с пл. №, тъй като е било извън регулацията на населеното място, отразена в протокол от 5.06.1989 г. по гр. д. № 529/1988 г. на СРС. От имота са били обособени пет дяла с приета техническа експертиза. За да се легитимират като собственици на имота страните в това производство са представили нот. акт. № 26 от 1963 г., в който е удостоверено, че наследодателката им е собственик на 1/3 ид. ч. от имота. С приета техническа експертиза е установено, че в изработения през 1981 г. кадастрален план, източно от ул. “С” са заснети имоти пл. №№ 3* и 505, които по местоположение попадат в границите върху останалата незаета от улицата част от бившия имот пл. № 191 по плана от 1928 г. По данни от разписната книга имот пл. № 5* с площ от 707 кв. м. е записан на А. Г. М. на основание делба; имот пл. № 504 с площ от 409 кв. м. е записан на Ц. Д. на същото основание; имот пл. № 505 с площ от 413 кв. м. е записан на В. А. Т. ; имот пл. № 502 на Г. Г. А. ; имот пл. № 3* на В. , П. и П. Д. и имот пл. № 386 на наследниците на Г. Ат. М. Ц. Г. С. и А. и Г. М. . Записването в кадастралния лист е на основание извършената делба между наследниците на едната съсобственица С. М. , като предмет на делбата е бил почти целия съсобствен имот описан в н. а. № 26/1963 г. През 1991 г. ответникът А. М. се е снабдил с конст. н. акт въз основа на съдебната спогодба за собственост на имота пл. № 503 (н. а. № 19, т. ХІІІ, н. д. № 2394/91 г. – л. 25). Ответницата Ц. Д. се е снабдила с н. а. № 23, т. ХІІІ по н. д. № 2398/91 г. за собственост на имот пл. № 5* а ответницата В се е снабдила с н. а. № 22, т. ХІІІ, н. д. № 2397/91 г. за собственост на имот пл. № 505. Установено е и това, че ищецът С е заявил за възстановяване нива с площ от 1200 дка в строителните граници на с. Л.. С решение № 8* от 10.04.1998 г. постановено по заявление № 0* от 29.08.1991 г., ОСЗГ е признала право на възстановяване на имота на наследниците на Х. С. К. , но имотът не е индивидуализиран с точно местонахождение, регулационен статут и граници. С решение № 8* от 08.01.2001 г., постановено на основание чл.14, ал. 6 ЗСПЗЗ по същата преписка, е отменено предходното и е отказано възстановяване на имота, по съображения, че той е извън регулацията на населеното място и е застроен. При така установените факти е направен извод, че касаторите, ищци по иска, не се легитимират като собственици на имотите, ревандикация на които се иска, на основание земеделска реституция. Съдът не е обсъдил дали ответниците се легитимират като собственици на имота на основание давностно владение, след като този придобивен способ е неприложим по отношение на имотите, подлежащи на реституция по разпореждане на закона – чл. 5, ал. ЗВСОНИ, тъй като не е установен първия елемент от фактическия състав на предявения осъдителен иск – ищците да са носители на правото на собственост върху имотите. Законосъобразен е изводът на съда, че ищците не се легитимират като собственици на имотите, ревандикация на които се иска, на основание реституция по ЗСПЗЗ. Издаденото решение на 01.04.1998 г. не ги легитимира като собственици на заявения за възстановяване имот, тъй като в решението не е индивидуализиран признатия за възстановяване имот с актуалния му статут и граници съгласно изискването установено в чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил дали решение от 08.01.2001 г. на ОСЗГ, с което е отменено първото от 01.04.98 г. на основание чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ е валидно. То е издадено за поправка на явна фактическа грешка, с мотива че имотът е застроен и не подлежи на възстановяване. От представената по делото скица на имотите и от приета техническа експертиза се установява, че върху спорните имоти няма извършено строителство, което да е ограничение за реституцията им. По делото е останало неизяснено дали решението на ОСЗГ от 2001 г. е постановено при влязъл в сила план за земеразделяне, дали имотът, предмет на иска, е заснет в този план или като включен в строителните граници на населеното място следва да се възстанови с този му селищен статут, който ще се отрази в скица издадена от техническата служба на общината на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Тези въпроси не са включени в предмета на допуснатата техническа експертиза. Това препятства извършване на преценка за това дали процедурата по реституиране на имота е завършена, както и произнасянето по същество на спора от настоящата инстанция и е основание за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд след извършване на ново съдопроизводствено действие – изслушване на допълнителна техническа експертиза.   По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК     Върховният касационен съд, ІV г. о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение от 07.04.2008 по гр. д. № 2745/2006 г. на Софийски градски съд, ІІ-б отд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: