6 Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр. София, 22.08.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1916 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 516 от 18.12.2012г. по в.гр.д. № 813/2012г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение от № 104/ 25.07.2012г. по гр.д. № 891/2011г. на Балчишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл.21, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди от 20 280 лева, от които 16 477,50 лева - нереализирана печалба и 3 802,50 лева- неполучена целева субсидия. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът по жалбата, кооперация „Черно море- Б.”, [населено място], оспорва същата. Поддържа, че атакуваният акт е правилен и иска потвърждаването му. Претендира направените от него разноски в касационното производство. С определение № 831/ 08.11.2013г. по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстационното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.21, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, за произнасяне по въпроса: „При наличието на вреди, които са следствие от невъзможността наемателят да упражни придобити права, произтичащи от наемно правоотношение, когато тази невъзможност е последица от недобросъвестни действия на трето лице, наличието на възможност на увреденото лице да репарира причинените му вреди с иск по чл.79 ЗЗД срещу страната по облигационното отношение изключва ли възможността то да претендира обезщетение от третото лице, което с действията си недобросъвестно е попречило договорът да бъде изпълнен, съгласно чл.21, ал.2 ЗЗД?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице твърдяното в исковата молба противоправно поведение на ответната кооперация, тъй като същата не е попречила недобросъвестно на изпълнението на сключен между ищеца и трето лице наемен договор относно земеделски земи, в резултат на което да са настъпили вреди за ищеца-наемател под формата на пропуснати ползи /нереализирана печалба от добив на царевица и неусвоена субсидия/ вследствие осуетеното ползване на наетите земеделски имоти. Според решаващия състав, вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, следва да бъдат обезщетени не по правилата на деликтната, а по правилата на договорната отговорност, респективно не от ответника. За цялата стопанска година - 2010/2011г., кооперацията е упражнила право на ползване върху спорните земи първоначално по силата на договор за пренаемането им /комасация за ползване/, а впоследствие - по силата на сключен договор за наем с новия собственик на имота. Ищовото дружество - касатор е имало право да ползва тези земеделски имоти въз основа на сключен договор за наем на 16.08.2010г., но същият в качеството си на наемател е предоставил с договор за комасация възмездно ползването им на трето лице, което от своя страна е отстъпило чрез комасация ползването им на ответната кооперация. Изведено е, че ищецът е упражнил правото си на ползване по договора за наем на земите като преди отпочването на стопанската година ги е преотдал под наем /комасация/ на трето за спора лице, а на по-късен етап се е съгласил насрещната му престация да бъде изменена в парична. Това трето лице е преотдало земеделските имоти на кооперацията, въз основа на което е направен извод, че същата не е лишила ищеца-касатор от ползването на земеделската земя и не е попречила на изпълнението на наемния договор от 16.08.2010г., като ответникът по иска е упражнил получени права на договорно основание. Във връзка с иска по чл.21, ал.2 ЗЗД е посочено, че в конкретния случай правилата на чл.237, ал.1 и ал.2 ЗЗД са неприложими, тъй като посочените разпоредби не разрешават конкуренция между правата на няколко наематели, сключели последователно договори за наемане за един и същ недвижим имот, а осигурява противопоставимост на договора за наем единствено спрямо последващ собственик на наетия имот за целия или за по-кратък срок на договора. Правата на наемателите, възникващи по силата на два различни договора за наем на един и същ недвижим имот, сключени последователно със собствениците му, не влизат в конкуренция по между си. Всеки наемател може да иска изпълнение на задължението по чл.228 ЗЗД единствено от своя наемодател – като насрещна страна по сключения от него договор за наем. Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.3 ЗЗД наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползването на наетия имот преди изтичане на наемния срок, поради прехвърлянето на имота. По релевирания правен въпрос: В чл.21, ал.2 ЗЗД е установен специален деликтен състав за отговорност за вредите, причинени от трети лица, недобросъвестно попречили за изпълнението на договор. Като проява на извъндоговорна отговорност, той включва всички нейни елементи - деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, но с особености, отграничаващи състава на чл.21, ал.2 ЗЗД от общия деликт по чл.45 ЗЗД. За проявлението на квалифицирания състав е необходимо съществуването на договор, спрямо който извършителят на правонарушението се явява трето лице, чуждо на облигационната връзка, спрямо което договорът няма действие. С поведението си третото лице – делинквент следва противоправно да възпрепятства или затруднява изпълнението на задължение по договора. Предизвиканото от деянието неизпълнение на задължение по договора може да бъде във всичките му проявни форми – пълно неизпълнение или неточно изпълнение /в качествено, количествено или срочно отношение/. На основание чл.44 ЗЗД, правилото намира съответно приложение и когато се пречи на изпълнението на задължение по едностранна сделка. Вредите могат да бъдат неимуществени или имуществени /под формата на загуба или пропусната полза/. Те следва да са последица от поведението на третото лице, като причинно - следствената връзка е усложнена: възпрепятстващо противоправно действие - неизпълнение на договора - вреда. Увредено лице се явява кредиторът или/и длъжникът по съществуващо договорно правоотношение. Изискването за наличието на недобросъвестност на третото лице сочи на умисъл като форма на вината, поради което вината не се презюмира. Причините за неизпълнение на един договор могат да бъдат: /1/ виновно поведение на длъжника и случаите на безвиновна отговорност на длъжника; /2/ поведението на кредитора; /3/ последваща обективна невъзможност за изпълнение – случайно събитие / непреодолима сила, вкл. когато произтича от безвиновно действие на трето лице; /4/ виновно поведение на трето лице. Договорната отговорност за вреди по чл.82 ЗЗД на длъжника може да се ангажира само в първата очертана хипотеза. Ако неизпълнението се дължи изключително на виновно поведение на трето лице, това изключва отговорността на длъжника. Възможно е неизпълнението на договора да произтича от виновното поведение, както на длъжника, така и на трето лице. В този случай длъжникът ще отговаря на договорно основание по чл.82 ЗЗД вр. чл.79, ал.1, пр.2-ро ЗЗД, а третото лице, ако е недобросъвестно – по квалифицирания състав на чл.21, ал.2 ЗЗД. С оглед различното основание на отговорността им /договорно и деликтно/, тя не е солидарна. Предвид изложеното, настоящият състав дава следния отговор на поставения правен въпрос: „При наличието на вреди, които са следствие от невъзможността наемателят да упражни придобити права, произтичащи от наемно правоотношение, когато тя е последица не само от недобросъвестни действия на трето лице, но и на действия на длъжника, за които той отговаря, увреденото лице /наемател/ може да репарира причинените му вреди с иск по чл.82 ЗЗД срещу насрещната страна по облигационното отношение /наемодател/, съответно на основание чл.21, ал.2 ЗЗД да претендира обезщетение от третото лице, което с действията си недобросъвестно е попречило договорът да бъде изпълнен, като отговорността на длъжника и третото лице не е солидарна”. По основателността на касационната жалба: Страните не спорят по отношение на приетата от въззивния съд фактическа обстановка. Установено е, че на 16.08.2010г. ищецът, [фирма], в качеството на наемател, е сключил договор за наем за временно ползване на три ниви в землището на [населено място], с обща площ от 126,750 дка, с [фирма], собственик към този момент на земеделските имоти, срещу заплащането на 50 лв/дка, за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2010г. до 30.09.2011г., за производство на селскостопанска продукция, като е уговорено, че наемателят има възможност да извършва комасация с цел ефективно използване на земята. На 01.10.2010г. ищцовото дружество е сключело договор за комасация, по силата на който е предоставил на трето лице - [фирма] ползването на процесните три земеделски имота срещу ползването на същото количество земя от 126.700 дка в друго землища - около [населено място]. От своя страна, посоченото акционерно дружество с договор за комасация е предотдало ползването на трите ниви на ответната кооперация срещу отстъпено му от нея ползване на земеделски земи в друго землище - на [населено място]. С нотариален акт от 23.02.2011г. земеделските земи са придобити от [фирма], който е предоставил с договор за комасация от 23.03.2011г. ползването им на кооперацията, срещу отстъпено му от нея ползване на други земи със същата площ. След смяната на собственика на процесните ниви, [фирма] със споразумение за комасация е предоставило други 126. 700 дка за ползване на кооперацията, като посоченото акционерно дружество е преуредило и отношенията си с ищеца-касатор с анекс към сключения от тях договор за комасация, с който задължението на ищеца за предоставяне на ползването на процесните имоти е трансформирано в задължение за заплащане на парична сума за ползваните от нея земеделски земи в землището на К.. Процесните земеделски имоти са били засяти от кооперацията още през 2007г. с многогодишна култура - люцерна и са били реколтирани от нея през стопанската 2010/2011г., като тя е заявила нивите за подпомагане за кампания 2011г. С нотариална покана, връчена на ответната кооперация на 31.05.2011г., ищецът е заявил правата си на ползване на 126.500 дка по договора за наем от 16.08.2010г. и е поискал кооперацията да преустанови ползването на земите, като предаде държането им на дружеството. Разпитаният по делото свидетел на ищеца, изпълнителен директор на [фирма], сочи, че още през март 2011г. между управляваното от него дружество и страните по делото са проведени преговори във връзка с ползването на земите по повод смяната на собствеността им. Комасацията за ползване на земеделски земи е способ за уедряване чрез групиране на земеделски имоти на ниво производител. Правилно въззивният съд е приел, че по правната си природа договорът за комасация е вид договор за наем, тъй като с него се предоставя възмездно временно ползването на една вещ срещу ползване на друга вещ. За времето от началото на стопанската година до смяната на собствеността върху имотите ответната кооперация не е лишила противоправно ищцовото дружество от ползването на наетите от него земи, от получаването на добив от тях и полагащата се за обработката им целева субсидия. Причината ищецът да не ползва лично процесните ниви и да не получава добив от обработването им е собственото му поведение, изразяващо се в преотдаването им за възмездно ползване на трето лице за същата стопанска година, от което кооперацията с последващ договор за комасация ги е пренаела. Касаторът сам се е лишил от добивите от наетите земи като е предпочел да упражни правото да преотдаде под наем на трите ниви срещу предоставено му право на временно ползване и получаване на доходи от обработката на други земи по договор за комасация. Ето защо, правилен е изводът на въззивния съд, че ответникът чрез ползването на земите не е попречил на изпълнението на договора за наем, по който ищецът има качеството на наемател. Ползването на имотите от кооперацията въз основата на пренаемане от лицето, на което ищецът ги е преотдал, не е противоправно, тъй като пренаемането е призната от закона възможност – чл.234, ал.1 ЗЗД. Самото прехвърляне на имота не води до прекратяване на двете пренаемни правоотношения. Въпреки, че сключеният от ищеца договор за наем с прехвърлителя, не е вписан и няма достоверна дата, той е противопоставим на приобретателя на земите като договор за наем без определен срок, на основание чл.237, ал.2, изр.2 ЗЗД. Това е изводимо от факта, че ползването от наемателя на вещта може да бъде не само лично, но и чрез пренаемател, и доколкото в случая фактическата власт върху земите се е осъществявала към момента на отчуждаване на имотите от втория по ред пренаемател – ответната кооперация, на основание пренаемането им от първия пренаемател, на когото касаторът-ищец ги е преотдал, следва да се приеме, че ищцовото дружество към момента на смяната на собствеността върху нивите е „във владение” на имотите по см. на чл.237, ал.2, изр.2 ЗЗД. С разпоредбите на чл.237, ал.1 и ал.2 ЗЗД се цели да се осигури защита на наемателя от петиторна претенция на новия собственик на имота, като липсва основание за неприлагането й в хипотеза на пренаемане /веднъж или няколко пъти/ на имота. След смяната на собствеността върху имотите двете пренаемни правоотношения, с предмет процесните ниви, са прекратени със споразумения на страните по тях, с което е отпаднало основанието на кооперацията за ползването им въз основа на пренаемане. Същевременно ответникът е сключил договор за наем под формата на комасация за процесните земи с новия им собственик, като доколкото липсват доказателства наемното правоотношение, в което последният е встъпил по реда на чл.237, ал.2, изр.2 ЗЗД, да е било прекратено чрез едностранно предизвестие или по друг начин, приобретателят се явява към този момент наемодател на едни и същи земи по две отделни правоотношения, по които наематели са ищецът, съответно ответникът по делото. Със сключването на договора за комасация наемодателят – приобретател на имота, със съдействието на ответната кооперация, е препятствал изпълнението на задължението си да обезпечи на ищеца ползването на земите, с който се е намирал в наемни отношения по чл.237, ал.2, изр.2 ЗЗД. В противоречие с даденото разрешение на поставения правен въпрос решаващият състав е приел, че договорната отговорност на наемодателя принципно изключва отговорността на трето лице, което договаряйки с него и осъществявайки на това основание фактическата власт върху земите, заедно с наемодателя недобросъвестно възпрепятства ползването на имотите от наемателя, с цел третото лице да продължи фактическото ползване на вещта. Въпреки това, крайният извод на въззивния съд за неосъществяване на фактическия състав на чл.21, ал.2 ЗЗД и за периода от сключването на договора за наем от кооперацията с приобретателя на имотите до края на стопанската година следва да бъде споделен, тъй като не е налице твърдяната от ищеца вреда под формата на пропусната полза, с оглед недоказването на намерението на дружеството - касатор да добива царевица от нивите, вкл. предвид спецификите относно времето за посев и отглеждане на тази растителна култура, като ищецът не е направил и постъпки за отпускане на субсидия във връзка с обработването на процесните земеделски земи. Съгласно даденото разрешение с Тълкувателно решение №3/ 12.12.20102г. по тълк. д. № 3/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, наличието на пропусната полза се предпоставя от съществуването на сигурност за увеличение на имуществото на кредитора, която не се предполага. Предвид горното, искът по чл.21, ал.2 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника като трето лице, недобросъвестно попречило на изпълнението на договор за наем, в резултат на което се твърди, че са настъпили вреди за ищеца-наемател, изразяващи се в нереализирана печалба от производството на царевица от наетите площи и неполучена целева субсидия за стопанската 2010/2011г., е неоснователен, поради което обжалваното въззивното решение, в частта, в която е допусната касационното обжалване, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 2880 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 516 от 18.12.2012г. по в.гр.д. № 813/2012г. на Добрички окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от № 104/ 25.07.2012г. по гр.д. № 891/2011г. на Балчишкия районен съд за отхвърляне на предявените от [фирма], [населено място], срещу кооперация „Черно море- Б.”, [населено място], искове с правно основание чл.21, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди от 20 280 лева, от които 16 477,50 лева - нереализирана печалба и 3 802,50 лева- неполучена целева субсидия. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], вх. Б, ап.13, ЕИК[ЕИК], да заплати на кооперация „Черно море- Б.”, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], сумата от 2880 лева - направени разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.