РЕШЕНИЕ № 194 София, 26. юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 891 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 1988/30.11.2015 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2262/2015, с което е отменено решение № 1733/14.04.2015 на Варненския районен съд по гр. д. № 14164/2014 и са отхвърлени предявените искове за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за правото на работодателя да въведе нови изисквания за образование и квалификация и за възможността да установи различни изисквания за сходни длъжности. По поставените въпроси Върховният касационен съд намира, че работодателят може да прецени какво образование и каква квалификация са необходими за съответната длъжност, като установи различни или по-високи критерии от нормативно установените. Без правно значение е причината, наложила промяната в изискванията, тя може да е свързана с бъдеща промяна на дейността или реорганизация, като в тежест на работника е да докаже недобросъвестността на работодателя в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Длъжностите в едно предприятие може да показват сходства и различия в зависимост от това доколко трудовите функции съвпадат или се различават. Сходствата и различията имат значение не само при съкращение. Тогава наличието на сходства позволява на работодателя да упражни правото си на подбор, като сравни квалификацията и качеството на работа на заемащите сходни длъжности, за да определи, кой работи по-добре, а отсъствието на съществени различия задължава работодателя да извърши подбор. При въвеждането на нови изисквания за образование и квалификация, за да действа добросъвестно, работодателят трябва да съобрази не само нуждите на предприятието, но и да действа равнопоставено по отношение на всички заети лица. Ако новите изисквания имат отношение към изпълнението на определено задължение, те трябва да важат за всички работници, в чиято трудова функция е включено това задължение и не могат да важат за работници в чиято трудова функция това задължение не е включено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника от 1985 година като „Учител по математика“, „Старши учител гимназиален етап“, „Главен учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“. С допълнително споразумение ищцата е преназначена на длъжността „Главен учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“, като работодателят е утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността главен учител с преподаван учебен предмет „Математика на чужд език“ и е изискал в двудневен срок ищцата да удостовери с диплома или друг документ владеенето на ниво Б2 един от следните езици – английски, немски, френски, италиански и руски. В дадения срок ищцата е декларирала, че не притежава изисканите документи, поради което със заповед № РД-09-1750/10.09.2014 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 15.09.2014 г., ответникът е прекратил трудовото й правоотношение, поради липса на необходимото образование и квалификация за заемане на длъжността. Въззивният съд е приел, че не е налице първото основание за уволнение, тъй като ищцата притежава необходимото образование, но е налице второто, тъй като не притежава необходимата професионална квалификация. Съдът е приел, че не е компетентен да се произнася относно преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност, тъй като същата е по целесъобразност, доколкото не нарушава и не противоречи на императивни изисквания. Прието е, че въвеждането на изискването е във връзка със Стратегия за развитие на училището за учебната 2014/2015 година, съгласно която главните учители следва да преподават учебния си предмет от задължителната подготовка на един от изучаваните чужди езици, новото изискване не променя съществено характера на длъжността, доколкото не се прибавят нови трудови функции. Въззивният съд е приел като неоснователни доводите на ищцата за допусната злоупотреба с право, доколкото на останалите учители по математика не е възложено преподаване на учебния предмет на чужд език, тъй като те са на длъжност „старши учители“, която е различна от заеманата от ищцата „главен учител“, а останалите главни учители са на учебни предмети, за които не е предвидено да бъдат преподавани на чужд език, а останалите трима са преподаватели по чужд език. Като е приел уволнението за законно и като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е отхвърлил предявените искове. Правилно въззивният съд е приел, че длъжността „главен учител” показва, както различия, така и сходства с длъжността „старши учител”, но неправилно не е отчел, кои са различията и кои – сходствата. В случая сходствата са специфичните задължения на „главния учител”, които не са включени в трудовата функция на „старшия учител”, а различията са в преподавания учебен предмет. Също правилно съдът е приел, че длъжностите на преподавателите по „математика” показват и различия, и сходства, но също неправилно не е отчел, кои са различията и кои – сходствата. В случая сходство е преподаваният учебен предмет „математика”, а различията са специфичните задължения на „главния учител”, които не са включени в трудовата функция на „старшия учител”. Работодателят е обосновал нуждата от промени на изискваните образование и квалификация с необходимостта учебният предмет „математика” да бъде преподаван на чужд език. Владеенето в определена степен на чужд език няма отношение към специфичните задължения на „главния учител”, които не са включени в трудовата функция на „старшия учител”, затова и самият работодател е съобразил, чете не могат да бъдат отнесени към „главните учители”, които преподават „физическо възпитание и спорт” и „български език и литература”. Владеенето на чужд език има отношение към преподаването на учебния предмет „математика” и може да бъде отнесено като изискване единствено към учителите, които преподават този учебен предмет, но или към всички, или към никой от тях. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – уважени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, след прихващане с обезщетението при уволнение поради неспазено предизвестие. На ищцата по делото Д. А. В. – К. следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции в размер на 3.003,89 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1988/30.11.2015 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2262/2015. ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Д. А. В. – К. от В. със заповед № РД-09-1750/10.09.2014 на директора на С. „Ал. С. П.” , В. на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА Д. А. В. – К. от В. на длъжността „главен учител общообразователен предмет в прогимназиален етап” в С. „Ал. С. П.” , В. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. ОСЪЖДА С. „Ал. С. П.” , В. да заплати на Д. А. В. – К. от В. сумата 6.772,11 лева основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ със законната лихва от 07.11.2014 г. на основание чл. 86 ЗЗД и сумата 3.003,89 лева разноски за всички инстанции. ОСЪЖДА С. „Ал. С. П.” , В. да заплати в полза на Върховния касационен съд сумата 689,19 лева такси и разноски по делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.