2 Р Е Ш Е Н И Е № 436 София, 18.11. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: БОЯН ЦОНЕВ ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 5760 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал.2 ГПК. С решение № 1804 от 19.12.2011 година по гр.д. № 2677/2011 година на Пловдивски окръжен съд, влязло в сила при условията на чл. 296, т.1 ГПК) са уважени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от [фирма] против Е. А. С. от [населено място] за признаване на установено на задължения, произхождащи от незаплатена топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва. С молба от 14.06.2013 година, подадена от И. Н. С. се иска отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски окръжен съд на основание чл. 304 ГПК. Поддържа се, че молителката е съпруга на Е. А. С. от 1984 година и през периода, за който е признато вземането е ползвала имота, в който е доставяна топлоенергия съвместно със съпруга си. Поддържа се, че молителят И. Н. С. е необходим другар в производството по претенцията за вземане от електроенергия, в което не е участвала като страна по делото, поради което моли за отмяна на влязлото в сила решение, постановено без участието и. Ответникът по молбата за отмяна Е. А. С. счита, че същата е основателна. Ответникът [фирма] счита, че молбата за отмяна е недопустима, а по същество неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски за защита от юрисконсулт. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в своевременно в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна предвид следните съображения: Отмяна на основание чл. 304 ГПК може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че не е било страна по делото. Това е хипотезата на необходимо другарство (чл. 216, ла.2 ГПК), когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. Съпрузите са необходими другари по искове за собственост или други вещни права върху вещи, придобити в съпружеска имуществена общност. За задълженията към кредитор на един от двамата, възникнали за задоволяване на семейни нужди, съпрузите отговарят солидарно, без да са необходими другари – чл. 32, ал.2 СК (чл. 25, ал.2 СК отм.), поради което и съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да насочи иска си срещу всеки от съпрузите по негов избор. Решението по иска срещу един от съпрузите обаче няма изпълнителна сила срещу другия съпруг, който не е обвързан от решението; спрямо него не е формирана сила на пресъдено нещо, поради което той не може да иска отмяна на влязлото в сила срещу съпруга му решение на основание чл. 304 ГПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени съдебни разноски за защита от юрисконсулт в размер на адвокатско възнаграждение от 300 лева, определено съобразно чл. 9, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 14.06.2013 година, подадена от И. Н. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение № 1804 от 19.12.2011 година по гр.д. № 2677/2011 година на Пловдивски окръжен съд. ОСЪЖДА И. Н. С. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 300 (триста) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: