Ключови фрази


1

6



6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3

София, 06.01.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2787 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от М. Р. А. и Ф. И. А., чрез адв. В. А. Р., касационна жалба против решение № 428 от 3. 04. 2019 г. по в. гр. д. № 2885/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, 14 с-в, с което, след частична отмяна на решение № 452 от 7. 11. 2018 г. по гр. д. № 1207/2018 г. на РС – Асеновград, е отхвърлен предявеният от М. Р. А. и Ф. И. А. против Б. И. А. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника за следното: а/. да предостави на ищците ключ от вратата (портата), намираща се откъм [улица], на оградата на поземлен имот с идентификатор ...., както и от входната врата на построената в имота, в режим на етажна собственост, жилищна сграда с идентификатор ....; б/. да премахне желязната стълба, водеща от дворното място до покрива на сграда с идентификатор .... (гараж); в/. да преустанови разполагането на дърва и дъски върху покрива на сграда с идентификатор .... (гараж), както и разполагането маса и столове върху покрива на същата сграда и вдигане на шум пред прозорците на жилището на ищците; г/. да премахне ПВЦ тръба, която се спуска от балкона на жилищен обект с идентификатор ...., по северозападната страна на фасадата на сградата откъм [улица], по която се отвеждат обратни води от кухнята на жилищния обект, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците: а/. да премахнат стопанска постройка, разположена в северната част на поземлен имот с идентификатор ....; б/. да преустановят приготвянето на храна на стълбищната площадка пред таванските помещение на триетажната жилищна сграда с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място].
Твърди се недопустимост на въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, тъй като в тази част първоинстанционният акт не е бил обжалван. Излагат се съображения за неправилност на въззивното решение в останалата му част, поради необоснованост на фактическите изводи, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, непосочване в мотивите защо едни свидетелски показания се кредитират, а други не, както и поради допуснати нарушения на материалния закон – чл. 20 ЗЗД и чл. 109 ЗС. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението в частта, отхвърляща исковете по чл. 109 ЗС.
Ответникът по касационната жалба Б. И. А. изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Делото има за предмет предявени от М. Р. А. и Ф. И. А. против Б. И. А. искове с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника за следното:
а/. да предаде на ищците ключ от портата на оградата на поземлен имот с идентификатор ...., намираща се откъм [улица], и от входната врата на построената в имота жилищната сграда с идентификатор ...., включваща жилища на приземния, първия и втория етаж;
б/. да премахне желязната стълба, водеща от дворното място до покрива на сграда с идентификатор .... (гараж);
в/. да преустанови разполагането на дърва и дъски върху част от покрива на сграда с идентификатор .... (гараж), както и разполагането на маси и столове върху останалата част от площадката и вдигането на шум;
г/. да премахне ПВЦ тръба, която се спуска от балкона на жилищен обект с идентификатор ...., находящ се на втори надприземен eтаж, и преминава по северозападната страна на фасадата на сградата откъм [улица], по която тръба минава обратната вода от кухнята на жилището на втория етаж;
д/. да премахне стопанска постройка, разположена в северната част на поземлен имот с идентификатор ....;
е/. да преустанови приготвянето на храна на стълбищната площадка пред таванските помещение на триетажната жилищна сграда с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място].
Районният съд е уважил исковете в частта относно претенциите по точки а/, б/, в/ и г/, а в частта относно претенциите по точки д/ и е/ исковете са отхвърлени.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено, че ищците са собственици на самостоятелен жилищен обект с идентификатор .... и площ от 99, 74 кв.м., находящ се на приземния етаж, на самостоятелен жилищен обект с идентификатор .... и площ от 102, 38 кв.м., находящ се на първия етаж, на 2/3 идеални части от таванското помещение на жилищната сграда и на 2/3 ид.ч. от дворното място от 216 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място]. Придобили са същите с договор за покупко-продажба, сключен с Р. С. А. и Х. М. А., с н.а. № .... г.
Ответникът е собственик, по наследство от А. С. А. и договори за дарение и продажба, сключени с н.а. № .... г. и с н.а. № .... г., с И. А. А. и Ф. А. А., на самостоятелен жилищен обект с идентификатор ...., площ от 102, 63 кв.м., на втори етаж, на 1/3 ид.ч. от таванското помещение на жилищната сграда и на 1/3 идеална част от дворното място.
Праводателите на ищците (Р. С. А. и съпругата му Х. М. А.) и праводателите на ответника (А. С. А. и съпругата му Ф. А. А.) са закупили процесното място, ведно с жилищна сграда, включваща приземен и първи етаж, с н.а. № .... г., като Р. А. е закупил 2/3 ид.ч., а А. А. – 1/3 ид.ч. от къщата и дворното място. Впоследствие двамата братя надстрояват и третия (втори надприземен) етаж. На 18. 10. 1995 г. съсобствениците са сключили договор за доброволна делба, по силата на който Р. и Х. А. стават изключителни собственици на жилището на приземния етаж, на жилището на първия етаж, на 2/3 ид.ч. от тавана на жилищната сграда и на 2/3 ид.ч. от дворното място, а А. и Ф. А. стават изключителни собственици на жилището на втория етаж, на 1/3 ид.ч. от тавана на жилищната сграда и на 1/3 ид.ч. от дворното място. С договора за доброволна делба е постигнато съгласие Р. и Х. А. да ползват парцела от входа към [улица], а А. и Ф. А. да ползват парцела от входа към [улица].
Прието е за установено от заключението на съдебно-техническата експертиза и от събраните гласни доказателства, че процесното дворно място граничи от две страни с улици – [улица]и [улица], като и от двете улици има порти, осигуряващи достъп до дворното място. До входната врата на жилищната сграда, а оттам – и до общата стълбищна клетка, осигуряваща достъп до самостоятелните жилищни обекти на всеки от етажите, както и до общото таванско помещение, се достига през портата откъм [улица]. Портата откъм [улица]и входната врата на процесната жилищна сграда са заключени от ответника – собственик на жилището на втория етаж. Достъпът до жилищните обекти на приземния, първия и втория етаж не се осъществява през входната врата на жилищната сграда и общото стълбище. До приземния жилищен етаж се осъществява с врата откъм [улица], до първия (надприземен) жилищен етаж – по външно стълбище, което води до помещение на първия етаж (през вратата се влиза директно в стаята- спалня). Достъп до втория етаж се осигурява както от главния вход на жилищната сграда, така и през отвор в сграда с идентификатор ...., ползвана за гараж. Има направено външно метално стълбище от дворното място до покрива на сграда с идентификатор .... (гараж). Това метално стълбише е с ширина 0, 48 м. и минава на 0, 15 м. от прозорците на жилищата на приземния и първия етаж. При преминаване по него се вдига шум, а при дъжд шумът се усилва и прозорците се пръскат с кал. Стълбището ограничава проникването на светлина през прозорците на жилищата на приземния и първия етаж и осигурява на преминаващите през него пряка видимост в помещенията на жилищата. Върху част от плочата на описания гараж ответникът е поставил дъски и дърва, които създават влага, проникваща в помещения на жилищата на приземния и на първия етаж, а върху останалата част е разположил маса със столове, които се ползват от него и семейството му през лятото. Установено е, също, че от балкона на жилището на втория надприземен етаж, по фасадата на жилищната сграда, минава ПВЦ тръба с диаметър 50 мм., която се зауства в градската канализация и по която се отвежда обратната вода от кухнята в жилището на втория надприземен етаж. Тръбата шуми и има опасност да повреди фасадата в случай на авария.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника в осъдителните му части.
С въззивното решение е отменено решението на районния съд в осъдителните му части, вместо което исковете по чл. 109 ЗС са отхвърлени за претенциите, посочени по-горе в точки а/, б/, в/ и г/. В частта отхвърляща исковете по чл. 109 ЗС, посочени по-горе в точки д/ и е/ първоинстанционният акт е потвърден.
За да постанови този резултат, съставът на въззивния съд е приел, че с договора за доброволна делба от 18. 10. 1995 г. праводателите на страните са разпределили ползването на дворното място съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността и са решили за праводателите на ищците достъпът до дворното място и до входа за приземния и първи етаж да се осъществява откъм [улица], а за праводателите на ответника – откъм [улица]. Ищците и ответникът следва да приемат така определеното от праводателите им право на ползване, тъй като не се установява промяна в обстоятелствата, налагаща ново разпределение на ползването. Прието е за недоказано твърдението на ищците, че металното стълбище от дворното място до покрива на сградата с идентификатор ...., ползвано и поддържано от ответника, пречи на ищците да ползват жилищата на приземния и на първия етаж. Прието е за недоказано твърдението на ищците, че ответникът разполага маса и столове и вдига шум, създаващ смущения над обичайните. Прието е за недоказано твърдението на ищците, че ПВЦ тръбата им пречи да упражняват правото си на собственост върху жилищата на приземния и първи етаж. В обобщение е направен извод за неоснователност на негаторния иск и същият е отхвърлен. Първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителните му части.
В частта потвърждаваща първоинстанционното решение в отхвърлителната му част въззивното решение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на допустимостта му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени за разглеждане шест въпроса в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаещи решението в частта отменяща първоинстанционното решение в осъдителните му части и отхвърляща исковете по чл. 109 ЗС.
Един от въпросите касае правомощията на съда при тълкуване на неясна договорна клауза по реда на чл. 20 ЗЗД – твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 162 от 29. 01. 2019 г. по гр. д. № 10/2018 г. на ВКС, 1 г.о. Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касатора, че при тълкуване на договора за доброволна делба от 1995 г. съдът недопустимо е разширил съдържанието му, приемайки, че страните са постигнали не само съгласие за разпределяне ползването на дворното място, но и съгласие ищците да не ползват входа към дворното място откъм [улица], да не ползват общия вход на жилищната сграда и общото вътрешно стълбище за достъп до притежаваните от тях самостоятелни жилищни обекти и до таванското помещение – обща част на етажните собственици, каквито волеизявления договорът не обективира.
Друг въпрос се отнася до задължението на въззивния съд при постановяване на решението да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства. Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 105 от 12. 11. 2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, 1 г.о. Въпросът се поставя във връзка с оплакването на касатора за необоснованост на изводите на въззивния съд, според които праводателите на страните са постигнали съгласие праводателите на ищците да не ползват общия вход на жилищната сграда и общото стълбище за достъп до приземния, първия и таванския етажи, както и да нямат достъп до дворното място през [улица], за необоснованост на извода, че металната стълба от дворното място до плочата на сграда с идентификатор .... и тръбата за обратни води, минаваща през фасадата на жилищната сграда – от балкона на жилището на втория етаж до уличната канализация, не създават пречки за ищците да упражняват правото си на собственост върху притежаваните от тях самостоятелни жилищни обекти, както и за допусни съществени процесуални нарушения при обсъждане на събраните доказателства, относими към предмета на делото.
Формулиран е и въпрос, поставящ проблема дали действия, изразяващи се в препятстване на достъпа на етажен собственик до входната врата на жилищната сграда и до общото стълбище, осигуряващо достъп до всички самостоятелни жилищни обекти в сградата, както и в незаконно изграждане на метална стълба пред прозорците на жилищен обект в сградата, по своя характер са такива, че пречат да се упражнява правото на собственост върху самостоятелен жилищен обект в сградата от етажния собственик, лишен от достъп до общия вход и общата стълбищна клетка и пред чиито прозорци минава външната тръба. Твърди се разрешаването му в противоречие с ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, решение № 122 от 25. 10. 2016 г. по гр. д. № 2074/2016 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 283 от 7. 03. 2013 г. по гр. д. № 387/2012 г. на ВКС, решение № 345 от 25. 06. 2010 г. по гр. д. № 1497/2009 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 351 от 14. 10. 2011 г. по гр. д. № 1179/2010 г. на ВКС, 1 г.о. Въпросът се поставя във връзка с оплакването на касатора за допуснато нарушение на чл. 109 ЗС при постановяване на решението.
Настоящият състав намира, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението в частта отхвърляща исковете по чл. 109 ЗС по така поставените въпроси и за проверка на правилността му в посочената част.
С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 428 от 3. 04. 2019 г. по в. гр. д. № 2885/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, 14 с-в.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите М. Р. А. и Ф. И. А. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса в размер общо на 50 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: