Ключови фрази
Иск на солидарния длъжник срещу останалите съдлъжници * предсрочна изискуемост * договор за банков кредит * солидарен длъжник


3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 245

С. 29.09.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 септември две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 178/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 1055 от 29.09.2011г., постановено по гр. дело № 372/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, № 289 от 25.11.2010г. по в.гр.д. № 440/2010г., с което е потвърдено решението на Старозагорския районен съд, № 611 от 10.06.2010г. по гр.д. № 1667/2009г., с което е осъдена Т. П. П. на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД да заплати на М. Р. М. сумата 10 225 евро, предявен като частичен иск от цялата сума 22 566 евро.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос дължи ли се регресно изпълнение от страна на солидарен длъжник по изплатено от друг солидарен длъжник задължение с ненастъпил падеж, и ако се дължи такова следва ли то да се изплати еднократно след покана /искова молба/ макар да не са налице условия за предсрочна изискуемост, или плащането следва да се извърши по предвидения в договора начин.
Ответникът по касация М. Р. М. от [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд намира следното:
Отговор на поставения въпрос, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, междувременно е даден с решение № 211 от 23.07.2012г., постановено по гр.д. № 177/2011г. ІV г.о. ВКС, по реда на чл. 290 ГПК. С него е прието, че съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният длъжник дължи припадащата му се част от това, което е платено за погасяване на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването му, без значение дали дългът е погасен чрез плащане, или чрез ново поемане на ново задължение от погасилия дълга. Ако погасилият дълга е поел ново задължение, той не може да претендира повече от съдлъжниците си, нито те могат да възразяват за ограничаване на отговорността си, ако отговарят за изпадане в забава или не са били готови да изпълнят задължението точно. Настоящият състав възприема така дадения отговор на поставения въпрос.
По основателността на касационната жалба:
В. съд е приел е за установено от фактическа страна, че със сключения на 28.06.2006г. договор за ипотечен кредит страните по делото са се задължили солидарно да върнат на кредитора [фирма] предоставения им кредит в размер на 50 000 евро, на месечни анюитетни вноски с падеж до 30-то число на месеца, за срок от 240 месеца от датата на усвояването му. Въз основа на представените по делото писмени доказателства съдът е приел, че ищецът е погасил окончателно солидарното задължение на страните по договора към 26.11.2008г., което към тази дата е било в размер на 48 149,45 евро. Приел е за неоснователни доводите на ответницата за недопустимост на иска поради това, че не е била уведомена за предсрочната изискуемост на кредита и не е дала съгласие за това. Счел е за недоказано и възражението й, че само ищецът се е възползвал от сумите по кредита. Приел е, че задължението за плащане по договора за ипотечен кредит трябва да се понесе от страните по равно, поради което ответницата дължи на ищеца половината от сумата по изпълненото задължение.
С посоченото по-горе решение № 211 от 23.07.2012г., постановено по гр.д. № 177/2011г. ІV г.о. ВКС, е отхвърлен предявеният от М. Р. М. от [населено място] срещу Т. П. П. от [населено място] частичен иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД за сумата 12 341,00 евро, като част от общата сума от сключения на 28.06.2006г. по време на брака между страните договор за заем с [фирма] в размер на 50 000 евро. Искът е отхвърлен като неоснователен поради липса на доказателства, че сумата по кредита /преведена по разплащателната сметка на ищеца/ е разходвана до фактическата раздяла между страните, настъпила на 28.11.2006г. Настоящото производство е с предмет частичен иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД за сумата от 10 225 евро, като част от същата сума, получена по договора за банков кредит от 28.06.2006г. с [фирма].
Влязлото в сила решение, с което е отхвърлен частично предявеният иск, формира сила на пресъдено нещо за цялото вземане. Щом вземането не съществува в по-малкия размер, то не може да съществува в по-големия. С влязлото в сила решение по гр.д. № 177/2011г. ІV г.о. ВКС е отречено цялото право, поради което претенцията за останалата част от цялото вземане, заявена в настоящото производство, е неоснователна.
По изложените съображения ВКС намира, че въззивното решение следва да се отмени и искът да се отхвърли. На ответницата следва да се присъдят и 830 лв. разноски по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение



Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, № 289 от 25.11.2010г. по в.гр.д. № 440/2010г. и потвърденото с него решение на Старозагорския районен съд, ХІІ гр. с-в, № 611 от 10.06.2010г. по гр.д. № 1667/2009г., с което е осъдена Т. П. на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД да заплати на М. Р. М. сумата 10 225 евро, предявен като частичен иск от цялата сума 22 566 евро, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. М. от [населено място] срещу Т. П. П. от [населено място] частичен иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД за сумата 10 225,00 евро като част от общата сума 22566 евро.
ОСЪЖДА М. Р. М. от [населено място] да заплати на Т. П. П. от [населено място] сумата 830 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: