Р Е Ш Е Н И Е № 415 [град София], 31 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 356 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Бургаската апелативна прокуратура и жалба на защитника на подсъдимия В. Т. В. против присъда № 32 от 16.02.2010 г. на Б. апелативен съд по в. н. о. х. д № 203/09 г. Протестът съдържа доводи за нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение с оглед оправдаването на подсъдимия по чл. 212 НК и липсата на отговор по възражение, което прокурорът е направил пред Б. апелативен съд. Твърди се и явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на присъдата, в частта в която е потвърдено оправдаването на подсъдимия и връщане на делото в тази част за ново разглеждане, както и увеличаване на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 254б, ал. 1 НК. В жалбата се развиват доводи за всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Според адв.К., при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които сериозно са затруднили защитата на подсъдимия. Намира, че деянието е несъставомерно, поради несъществено отклонение от договореното по проекта. Счита, че към момента на последното разпореждане с финансовите средства деянието не е било инкриминирано като престъпление, затова и в съответствие с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НК съдът не е могъл да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. Отсъствието на престъпление от своя страна повлича незаконосъобразност и на уважения граждански иск за имуществените вреди. Посочва и явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, която основно свързва с ефективния начин на неговото изтърпяване. Направено е искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия, респективно за отхвърляне на гражданския иск или алтернативно - за връщане на делото на прокурора или за намаляване на размера на лишаването от свобода и отлагане на изпълнението по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста, а жалбата настоява да бъде оставена без уважение. Защитниците на подсъдимия (адв. К. и адв. Н.) заемат противоположната позиция – подкрепят жалбата и се противопоставят на протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 32 от 16.02.2010 г. по в. н. о. х. д № 203/09 г. Б. апелативен съд е отменил присъда № 160 от 18.12.2008 г. по н. о. х. д. № 206/08 г. на Б. окръжен съд в частта, с която подсъдимият В. Т. В. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 254б, ал. 1 НК. Подсъдимият В. Т. В. е признат за виновен в това, в периода 30.11.2003 г. – 30.09.2006 г. да е използвал не по предназначение получените финансови средства от фондове, предоставени от Е. съюз на българската държава в размер на 114 680, 95 лева по договор от 30.11.2003 г. за безвъзмездна помощ по децентрализирана програма Ф. на Е. съюз BG 0102.061, „С. интеграция”, с предмет „Изграждане и оборудване на автомобилен сервиз в[населено място], [община], и осигуряване на трайна заетост на петнадесет безработни лица от ромски и турски произход като автомонтьори”, поради което и на основание чл. 254б, ал. 1 НК е осъден на наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият е оправдан по обвинението за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, както и до размера от 148 507,31 лева. С въззивната присъда подсъдимият В. Т. В. е осъден да заплати на М. на регионалното развитие и благоустройството сумата от 114 680, 95 лева, представляваща частично обезщетение по предявения граждански иск за имуществени вреди. В тежест на подсъдимия са оставени разноските по делото. В останалата част Б. апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е признат за невинен в това, в периода м.06.2004 г. – м. 07.2004 г., пред Териториална данъчна дирекция –[населено място], чрез използване на документи с невярно съдържание - данъчни фактури № [ЕГН] от 27.05.2004 г. и № [ЕГН] от 30.06.2004 г. да е получил без правно основание чуждо движимо имущество от държавния бюджет с намерение да го присвои, представляващо данък добавена стойност в размер на 45668.63 лева - големи размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Жалбата на защитника е ОСНОВАТЕЛНА. В нея са изтъкнати разнопосочни доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПK. Част от тях, засягащи обвинителния акт, са неприемливи. Обвинителният акт не страда от такива недостатъци, чиято тежест на незаконосъобразност съществено да е ограничила възможността на подсъдимия пълноценно да се защитава. В диспозитива прокурорът действително е отразил и двете алтернативи относно възможния предмет на престъплението по чл. 254б, ал. 1 НК. В обстоятелствената част обаче подробно и достатъчно ясно е посочил значимите фактически обстоятелства, които не оставят никакво съмнение за принадлежността на инкриминираните финансови средства, предмет на описаното деяние на подсъдимия, както и специфичните параметри на договореното безвъзмездно финансиране за изпълнението на проекта при конкретно разпределение на средствата, предоставени от Е. съюз на българската държава и средствата, осигурени от държавния бюджет. Деянието, което въззивният съд е счел за установено, напълно се вмества в пределите на инкриминираните факти с обвинителния акт и срещу тях подсъдимият е имал възможност лично и с адвокатска помощ ефективно да се защитава. Останалите доводи, на които касационната жалба се основава, са били формулирани и пред въззивния съд. Защитникът възразява срещу разбирането, отразено в мотивите на съда, че подсъдимият В. е използвал нецелево финансовите средства, които е получил като безвъзмездно финансиране по програма Ф., „С. интеграция”. Счита, че различното местонахождение на сервиза е несъществено изменение спрямо първоначално уговореното в договора, респективно не е налице промяна в предназначението на финансовите средства, получени за изпълнението на проекта. Твърди също, че в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НК съдът е приложил закон, който не е бил в сила при извършване на деянието на подсъдимия. От мотивите на присъдата се установява, че въззивният съд е стигнал до заключението за използване на получени финансови средства не по предназначение, аргументирайки се по следния начин: подсъдимият В. не е изградил в пълен обем автосервиз в[населено място], който не е бил никога оборудван със закупената техника от [фирма], не е извършил дейност по оборудване и използване на сервиза в[населено място], собственост на партньора по проекта, провеждал е обучение на безработни лица, което е било формално, неефективно и „спорно”, респективно подсъдимият е използвал инкриминираните средства за други цели и дейности - монтирал е автосервизното оборудване в нает автосервиз в[населено място], което не е позволило да се изпълни целта на конкретния договор. Б. апелативен съд не е изложил надлежни мотиви, изразяващи пътя на съдебните разсъждения относно конкретно нецелево използваната сума, предмет на престъпно посегателство на подсъдимия, а с това –за съставомерността на деянието въобще по чл. 254б, ал. 1 НК (ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 24 от 22.03.05 г.) и в светлината на изискването по чл. 2, ал. 1 от Наказателния кодекс. Съдът не е разгледал обстойно и задълбочено основната цел, заради която е бил сключен договорът и за чието постигане е било предоставено безвъзмездното финансиране на проекта по предприсъединителната програма Ф., „С. интеграция”. В този смисъл от съществено значение е било съдът прецизно да изследва и реши въпроса проведен ли е бил професионален курс на обучение, назначил ли е подсъдимият (макар и в автосервиза в[населено място]) като автомонтьори съответния брой безработни лица, принадлежащи към определената целева група именно от О. –[населено място] за договорения период от време, а оттам и доколко фактическото му поведение е позволило да се изпълни главната цел, заради която е била отпусната субсидията - намаляване на равнището на безработица сред ромското и турско население на територията на [община]. Излагането на ясни и точни съображения е било особено наложително в контекста на фактите, приети по делото за установени - подсъдимият е организирал курс на обучение, който се e провеждал в училището в[населено място]; част от лицата (напр. св. М., св. Н., св. И.) са работили в автосервиза в[населено място] (в наето по договор помещение) и при едноличния търговец; подсъдимият е осигурявал по трудов договор различни работници за съответни месеци на 2004 г. и 2005 г.; оперативният мониторинг, включително по отношение на подбора на бенефициентите, не е показал съществени нарушения. При така изведените фактически положения Б. апелативен съд е бил длъжен внимателно да изясни каква част от получените финансови средства са били разходвани за оборудване на автосервиз, за заплащане на обучение, възнаграждения, осигуровки и пр. до 25.03.2005 г. и каква част от получените средства по програмата са останали неизразходвани за тези дейности или е следвало да бъдат изразходвани след влизане в сила на ЗИДНК, ДВ, бр. 24/05 г., т. е. след 26.03.2005 г.; какво е било точното предназначение на средствата както по авансовото, така и по финалното плащане на сумата от 11 689,78 евро (с равностойност от 22 863,22 лева), извършено на 17.11.2005 г., как са били разпределени тези средства, съответно кои от планираните дейности са били осъществени в съгласие с уговореното и кои не. Пълното и точно установяване на всички факти и обстоятелства в този аспект има ключово значение за формиране на съдебния извод относно конкретно нецелево използваната сума, предмет на престъпление. В разглеждания случай обаче от мотивите не личи въззивният съд да е направил разграничение какъв е размерът на целево използваните средства нито за времето до 25.03.2005 г., нито за периода от 26.03.2005 г.- 30.09.2006 г. и съответно изводът в присъдата за нецелево изразходвани финансови средства, получени по програма Ф. от подсъдимия В. в размер на 58 635,44 евро с левова равностойност от 114 680, 95 лева е изграден по предположение. С оглед на посоченото дотук съображенията на въззивния съд в подкрепа на отразеното в диспозитива на присъдата, не покриват изискването за надлежни мотиви и стриктно изпълнение на указанията, дадени с решение от 9.10.2009 г. по к. д. № 331/09 г. на Върховния касационен съд. То е достатъчно за отмяна на присъдата в наказателно осъдителната и в гражданско осъдителната й част, съответно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Б. апелативен съд. Касационният протест срещу присъдата в частта, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е неоснователен. Застъпена е тезата, че инкриминираните данъчни фактури представляват документи с невярно съдържание посредством аргументи, които по сходен начин са били представени и на вниманието на Б. апелативен съд. В изпълнение на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК те задълбочено са били коментирани и отхвърлени с достатъчно изчерпателни и логични съображения. Съдът, с помощта на специализираното заключение на експертите, аналитично е преценявал целия обем от доказателствени източници и въз основа на тях е констатирал реална доставка на сервизното оборудване. Стъпвайки на установените факти, изведени без съществено процесуално нарушение, въззивният съд е направил заключение, че данъчните фактури имат вярно съдържание, затова и доводите в протеста за нарушение на материалния закон са неприемливи. В рамките на правомощията си Върховният касационен съд не може да преоценява доказателствата и доказателствените средства, какъвто ефект се цели да бъде постигнат от прокурора с протеста. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 32 от 16.02.2010 г. на Б. апелативен съд по в. н. о. х. д № 203/09 г. в частта, с която подсъдимият В. Т. В. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 254б, ал. 1 НК, в гражданско-осъдителната част и в частта за разноските. ВРЪЩА делото в отменените части за ново разглеждане от друг съдебен състав на Б. апелативен съд от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: