О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 727 Гр.София, 01.11. 2019г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря ……., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1829 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение №.57/15.02.19 по г.д.№.553/18 на ОС София – с което е потвърдено решение №.46/27.04.18 по г.д.№.516/16 на РС Пирдоп за отхвърляне на предявения от касатора иск за признаване за установено, че ответникът му дължи 14083,18лв. главница и 1932,57лв. лихви по договор за безвъзмездна финансова помощ. Ответната страна Народно читалище „Х.Н.Д.Палавеев-1869“, [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че искът на касатора, макар и основателен, е погасен по давност. За да достигне до този извод е приел, че на 27.08.08г. между Министерството на държавната администрация и административната реформа в качеството му на управляващ орган на Оперативна програма „Административен капацитет“ /ОУ на ОПАК/ и ответника като бенефициент е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект “Граждански парламент-модел за одобряване организацията на работа, контрол и мониторинг при превенция на корупцията и повишаване на отчетността на общинската администрация „Копривщица“”, по силата на който ОУ на ОПАК се задължава да отпусне безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проекта на бенефициента, а последният – да го изпълни при спазване изискванията на договора. В рамките на проекта ответникът е провел процедура за избор на изпълнител за извършване на услуга „Предпечат, печат и доставка на рекламно-информационни материали и бюлетини“, в резултат на което е сключил договор за услуга с определения изпълнител на стойност 39783лв. без ДДС. Съдът е приел, че процедурата е била проведена в нарушение на законовите изисквания /извършено е договаряне по чл.12 ал.1 т.2 б.“а“ ПМС №.55/12.03.07 (пряко договаряне) вместо при условията на НВМОП/отм./ чл.1 ал.2 т.3 /ред.ДВ 53/06/ посредством възлагане на малка обществена поръчка чрез открит конкурс съгласно чл.3 ал.2 НВМОП, доколкото не са били налице условията на чл.55 ал.1 НВМОП за възлагане на поръчката чрез договаряне с покана/ – което съставлява „нередност“ по смисъла на чл.15.1. от Общите условия към процесния договор /“нередност“ е налице при всяко нарушение на общностното право, произтичащо от действие или бездействие на стопанския субект, което има или би имало като последица нанасяне на вреди на общия бюджет на ЕС, като отчете неоправдан разход в общия бюджет – чл.2 пар.7 от Регламент/ЕО/№.1083/06 на Съвета за определяне на общи разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд/ и е основание за налагане на финансови корекции на договора съобразно приетата с ПМС 134/10 методология. Доколкото налагането на финансови корекции не е обусловено от реално настъпване на вреди, съдът е намерил за неоснователен доводът на ответника за недължимост на сумата поради липса на финансови последици от нарушението. При това положение е приел, че за държавата е възникнало вземане срещу ответника за възстановяване на разходи в резултат на наложена финансова корекция във връзка с установена нередност при определяне на изпълнител на цитираната по-горе услуга. То, обаче, е намерено за погасено по давност. Посочено е, че приложима е общата 5-годишна такава /чл.110 ЗЗД/, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114 ЗЗД/. Предвид естеството на вземането, произтичащо от увреждане в резултат на неправомерни действия, то е възникнало с установяването на нарушението – от който момент е започнала да тече и погасителната давност /чл.114 ал.3 ЗЗД/. В случая нарушението е установено на 14.02.11-когато е съставен доклада на АДФИ относно изпълнението на проекта, в който е констатирано извършеното нарушение във връзка с определянето на изпълнителя на услугата. С последващия акт на УО на ОПАК, с който е наложена финансовата корекция, се определя финансовото изражение на установената нередност–т.е. конкретизира се вече възникналото в резултат на нарушението вземане, а не се поражда; няма правопораждащ вземането ефект и съставеният акт за установяване на частно държавно вземане /той само констатира възникналото вземане на държавата и представлява документ по чл.417 т.7 ГПК, въз основа на който може да се поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение – но не е източник на това вземане/. От момента на установяването на нарушението /14.02.11г./ до подаването на заявлението по чл.417 ГПК /7.04.16г./ 5-годишният давностен срок вече е бил изтекъл и не са установени обстоятелства, които да водят до спирането или прекъсването му. Предвид изложеното предявеният иск за установяване съществуване на главното вземане – представляващо стойността на наложената финансова корекция по процесния договор, е неоснователен като погасен по давност; такъв е и искът по отношение на акцесорното вземане за лихва. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като във връзка с първото основание се позовава на противоречие с практиката на ВКС /реш.№.103/8.10.09 по т.д.№.68/09, І ТО, реш.№.116/3.10.11 по т.д.№.868/ 10, І ТО/, а относно второто формулира въпрос във връзка с началния момент на давността. Настоящият състав намира, че във връзка с последния са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, и следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 320,32лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.57/15.02.19 по г.д.№.553/18 на ОС София. ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 320,32лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено. ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнение, за прекратяването му. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: