Р Е Ш Е Н И Е № 167 С., 11.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1869 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Т., [населено място], представляван от адв. К., срещу решение № I-40 от 18.03.2014г. по гр.д. № 207/2014г. на Бургаски окръжен съд, Гражданска колегия, с което след частична отмяна на решение № 216 от 08.11.2013г. по гр.д. № 169/2013г. по описа на Районен съд – Поморие е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск за заплащане на сумата 7 765 лева, претендирана като неизплатен остатък от 12 300 лева застрахователно обезщетение, общо изчислено от ищеца в размер на 27 000 лева и дължимо по договор за застраховка, сключен под формата на застрахователна полица от 06.10.2011г. по застраховка „Каско+” на л.а. „Х. CR-V” с рег. [рег.номер на МПС] , а в останалата му част– с която искът е отхвърлен за разликата над 7 765 лева до 12 300 лева, първоинстанционното решение е потвърдено.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Поддържа, че въззивният съд не е обсъждал поставения от него с насрещната въззивна жалба въпрос относно определянето на действителната стойност на вещта – по каталог „Шваке” или по методиката на застрахователя. Поддържа, че дължимото в случая обезщетение е в размер на действителната стойност на застрахованото имущество, съгласно чл.203, ал.3 КЗ /отм./, и посочена в договора за застраховка, сключен 11 месеца преди настъпването на събитието, и тази стойност няма основание да бъде намалявана, тъй като евентуалното овехтяване на вещта е инкорпорирано в същата. Твърди, че съгласно създадената съдебна практика по чл.290 ГПК Наредба № 24/2006г. на КФН е за изчисляване размера на обезщетение по застраховка „ГО” и е неприложима при застраховки „Каско”. Поради това моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението следва да бъде взето предвид допълнителното заключение на вещото лице, определило стойността на отнетия и липсващ автомобил на 22 465 лева въз основа на три метода – метод „Супер шваке”, метод на „пазарните аналози” и метод на Наредба № 24/2006г. на КФН, като определената цена има и нормативно, и пазарно обяснение – за тази сума застрахованият може да си купи автомобил от същия вид, модел и година на производство. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 406 от 09.07.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по релевантния за изхода на делото материалноправен въпрос: „Как следва да се определи размерът на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско” с оглед разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ /отм./?”.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Производството е образувано по предявен от Д. Б. Т. против [фирма] иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 12 300 лева, представляваща разликата между изплатеното и дължимото застрахователно обезщетение за кражба на л.а. „Х. CR-V” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника с полица № 44010 170516 от 06.10.2011г.
За да постанови решението си, въззивният съд е обсъдил приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебната автотехническа експертиза, според която въз основа на справка в Eurotax Schwake 2012г. стойността на лек автомобил от същия модел и марка е била 28 946 лева към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и допълнителното заключение, според което средната пазарна стойност, на която към момента на застрахователното събитие е можело да се закупи автомобил от същия модел, е в размер на 22 465 лева. Въззивният съд е взел предвид представения договор за покупко-продажба на МПС, сключен на 05.10.2011г. в [населено място], съгласно който ищецът е закупил застрахования автомобил за сумата 17 600 лева. Изложил е съображения, че застрахователното обезщетение се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Приел е, че, отчитайки представения договор за покупко-продажба и обстоятелството, че съгласно проучванията на вещото лице, извършени по първоначалната и допълнителната експертизи, продажната цена на този тип автомобили се движели в един и същ ценови диапазон през 2011г. и през 2012г., действителната стойност, на която към деня на застрахователното събитие /09.09.2012г./ е могъл да се закупи автомобил като този, който е бил застрахован в ответното дружество, е не по-висока от продажната му цена през 2011г., тъй като въведеният от законодателя принцип за обезвреда към деня на настъпване на застрахователното събитие изисква обезщетението да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Тъй като застрахователят сам е определил по-висока стойност на застрахователното обезетение в размер на 21 000 лева, която сума благоприятства ищеца, е счел, че застрахователното обезщетение за откраднатия автомобил е в размера, определен от застрахователя.
Въззивният съд е приел, че неизпълнението от страна на ищеца на задължението да не се оставя част II от свидетелството за регистрация в откраднатия автомобил, е от естество да способства настъпването на застрахователното събитие, предоставяйки възможност за незасичане на автомобила като обект на кражба, с оглед управление от водач, неразполагащ с необходимия за контрол по пътищата документ. Поради това е заключил, че конкретното неизпълнение отговаря на предпоставките на чл.207, ал.1 КЗ и обуславя намаляване на застрахователното правоотношение.
По поставения материалноправен въпрос настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 208, ал.3 КЗ /отм./ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ /отм./ във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал. 2/, т. е. по пазарната му стойност. Настоящият състав споделя тази практика, от която въззивният съд се е отклонил.
По същество на касационната жалба:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество е неправилно.
По делото е безспорно установено наличието на сключен на 06.10.2011г. между Д. Б. Т. и [фирма] договор за автомобилна застраховка „Каско” за л.а. „Х. CR-V” с рег. [рег.номер на МПС] със срок на действие от 07.10.2011г. до 06.10.2012г. за застрахователна сума 27 000 лева. Установено е и настъпването в срока на действие на договора на предвидено в него застрахователно събитие – кражба на застрахования лек автомобил. От събраните по делото доказателства се установява още, че застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото събитие и е представил изискуемите документи, както и че застрахователят му е изплатил обезщетение в размер на 14 700 лева.
С оглед отговора на релевантния материалноправен въпрос обезщетението, което застрахователят дължи да изплати на застрахования, се равнява на действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Съгласно приетото в първоинстанционното производство допълнително заключение на автотехническата експертиза пазарната стойност на застрахования лек автомобил към деня на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 22 465 лева. Настоящият състав възприема това заключение на експертизата, тъй като оценката на застрахования автомобил е определена не само въз основа на справка в Eurotax Schwake 2012 /в какъвто смисъл е първоначалното заключение/, нито въз основа само на методиката по Наредба № 24/2006г. на КФН /както се твърди от касатора/, а след използване на три метода и чрез отчитане влиянието на различни фактори – техническо състояние, комплектоване, пазар и реализацията на подобни автомобили. Поради това дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 22 465 лева. След намаляване на така определеното обезщетение на основание т.9.4 вр. т.9.7 от Общите условия с 30% поради неизпълнение на задължението на застрахования при напускане на застрахованото МПС да не оставя в него свидетелство за регистрация на МПС част II – въпрос, който не е спорен в касационното производство, ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на 15 725,50 лева, а след приспадане на изплатеното от ответника обезщетение в размер на 14 700 лева – сумата 1 025,50 лева.
По изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 025,50 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.04.2013г. до окончателното й изплащане, а в останатала му част до пълния предявен размер от 12 300 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски за трите инстанции съобразно уважената част от иска в размер на общо на 403,42 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното и за въззивното производство /доколкото разноски за касационното производство не се претендират и не се доказват/ съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1 649,93 лева.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Д. Б. Т. иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./ до размер на 1 025,50 лева и Д. Б. Т. е осъден да заплати на [фирма] разноски над 1 649,93 лева, като [фирма] бъде осъдено за заплати на Д. Б. Т. сумата 1 025,50 лева – застрахователно обезщетение за кражба на л.а. „Х. CR-V” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника с полица № 44010 170516 от 06.10.2011г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 403,42 лева – разноски за трите инстанции. В останалата му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № I – 40 от 18.03.2014 по в.гр.д. № 207/2014г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение № 216 от 08.11.2013г. по гр.д. № 169/2013г. на Районен съд – Поморие, е отвърлен предявеният от Д. Б. Т. против [фирма] иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./ до размер на 1 025,50 лева и Д. Б. Т. е осъден да заплати на [фирма] разноски за първоинстанционното и въззивното производство над 1 649,93 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Д. Б. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], партер, офис № 2, адв. С. К., сумата 1 025,50 лева /хиляда двадесет и пет лева и петдесет стотинки/ – остатък от дължимото застрахователно обезщетение за кражба на л.а. „Х. CR-V” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован с полица № 44010 170516 от 06.10.2011г., на основание чл.208 КЗ /отм./, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 403,42 лева /четиристотин и три лева и четиридесет и две стотинки/– разноски за трите инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № I – 40 от 18.03.2014 по в.гр.д. № 207/2014г. на Бургаски окръжен съд в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|