О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 281 София, 21.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3635/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. С въззивно решение № 260771 от 08.06.2021 г. по в.гр.д. № 3178/2020 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 354 от 20.08.2020 г. по гр.д. № 2763/2018 г. на Районен съд Асеновград, с което е отхвърлен предявеният от К. Т. И., починала в хода на делото и заместена от своите наследници И. Н. И. и Н. И. И., против Община Асеновград установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор ......по КККР на [населено място], общ. Асеновград, с площ на имота 1 773 кв.м, предназначение на територията урбанизирана и с начин на трайно ползване-ниско застрояване. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от И. Н. И. и Н. И. И. чрез техния пълномощник адв. Е. М.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК решения. В отговор на касационната жалба ответникът по касация Община Асеновград изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Установено е по делото от фактическа страна, че с договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № .....г. братята Б. и Г. К. П. са закупили 5 050 кв.м от нива в К. землище, м.”И.”, представляваща част от по-голям имот, целият с площ 44.8 дка. В кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен през 1958 г. закупената нива от 5 050 кв.м. е заснета като два отделни имота съответно с пл.№ ....., записан в разписния лист към плана на името на наследници на Б. П., и имот пл.№ ...., записан на името на Г. П.. По този план за имот пл.№ .....са били отредени два парцела-..... и ...., а имот пл.№ ....е извън регулация. При действието на този план през 1973 г. Б. Н. П. е признат за собственик на основание придобивна давност на парцел ..... с площ 570 кв.м, незастроен, и парцел ..... с площ 1 130 кв.м, ведно с построените върху него масивна жилищна сграда и плевня с обор. Следващият кадастрален и регулационен план на селото е одобрен през 1989 г. По този план имот пл.№ ....заснет в границите на имот пл.№ 421, записан на името на АПК. Върху част от б. имот пл.№ ....са отредени общински парцели ....., ....., и ...., като малка част отново е остава извън регулация. През 2004 г. е одобрена кадастралната карта на [населено място]. В нея имотът на Г. П., който попада в регулация, е заснет с идентификатор .....с площ 1 773 кв.м. Първоначалната ищца по делото, респ. нейните наследници, черпят права по наследяване от Г. Н. П.. Твърдението им е, че частта от имот пл.№ ...., която е била извън регулация, е възстановена с решение на ПК-Асеновград. По отношение на спорния имот, който е идентичен с частта от б. имот пл.№ ...., включена в регулация, твърдят, че не е провеждана реституционна процедура, тъй като имотът не бил внасян в ТКЗС и се владее от Г. П. и наследниците му непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 80 години. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният имот е бил земеделска земя, включена в регулационния план на [населено място] през 1989 г. Приел е, че твърдението на ищцата К. И., че този имот не е бил внасян в ТКЗС и не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ се опровергава от подаденото от наследниците на Г. П. заявление с датата 22.04.1992 г. по приложената преписка за възстановяване на правото на собственост, с което е направено искане за възстановяване на имота по нотариален акт № ..... г., като се твърди, че този имот е бил насилствено отнет от АПК през 1960/1961 г. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че наследодателят на ищците е бил член на ТКЗС, а съгласно чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС, приет през 1950 г., всички членове на кооперативното стопанство са длъжни да внесат в кооператива своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства и земята, която стопанисват заедно с други сънаследници и съсобственици, както и земята, придобита впоследствие от тях и членовете на семействата им. Оттук е направил извод, че процесният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и след като не е била проведена специалната административна процедура по възстановяване на собствеността по реда на този закон, ищцата не се легитимира като собственик. Правният въпрос, по който се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване, доуточнен от настоящата инстанция, е за това подлежат ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, за които владението е запазено в реални граници, защото собствениците им не са станали член-кооператори в ТКЗС. За да обосноват твърдяното противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по този въпрос жалбоподателите се позовават на решение № 249 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 621/2020 г. на І г.о., решение № 488 от 19.12.2011 г. по гр.д. № 1403/2010 г. на І г.о., решение № 88 от 17.07.2015 г. по гр.д. № 6225/2014 г. на І г.о. и решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр.д. № 356/2016 г. на І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Действително в тях е прието, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер и подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. Посочено е, че такива ще бъдат случаите, когато части от едно населено място, застроени с жилищни сгради и стопански постройки, остават извън регулацията, или са изключени от регулация впоследствие по силата на ПМС № 216/61 г. Ако собствениците на тези имоти са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят собствеността върху тях в реални граници в размер и при условията, посочени в ТР № 104/64 г. на ОСГК на ВС, а ако не са били членове на ТКЗС и земите им не са били фактически отнети, те са запазили правото си на собственост върху тях изцяло. Настоящият случай не е такъв, поради което посочената практика не е приложима и не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Наследодателят на жалбоподателите Г. П. е бил член на ТКЗС и е внесъл в кооперативното стопанство, по твърдения на неговия пряк наследник Т. П., изразени в многобройните жалби срещу решения на ПК- Асеновград, приложени към преписка за възстановяване на земеделски земи № БО 22 от 04.11.1991 г., 93.5 дка земеделски земи. Дори условно да се приеме, че процесният имот пл.№ .....по плана от 1958 г. е имал селищен характер /по делото не е установено да е бил застроен с жилищна сграда и стопански постройки на собственика/ и е попадал под действието на чл. 11, ал.2 от ПУ на ТКЗС, приет през 1952 г. респ. чл. 10, ал.2 от ПУ на ТКЗС, приет през 1968 г., и собствеността на земята се е запазила в нейните реални граници, не може да се направи извод, че той не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Като доказателство по делото е приета административна преписка, образувана по заявление вх. № БО 13 от 02.09.1991 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците Г. Н. П., към която е приложено подадено от неговите наследници-Т. П. и Х. П., заявление от 17.04.1992 г. за „възстановяване на собствеността върху дворното място, което притежаваме съгласно нотариален акт № ..... г., насилствено отнето от ТКЗС през 1960/61 г.” Това доказателство не се коментира от жалбоподателите, но то е обсъдено от въззивния съд и е прието, че с него се опровергава твърдението на първоначалната ищца К. Т. И.-дъщеря на Т. Г. П., че имотът не е бил фактически отнет от ТКЗС преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, а е владян от нея и нейните наследодатели непрекъснато от момента на закупуването му, поради което и не е бил заявяван за възстановяване. Ангажираните от ищците гласни доказателства не установяват владение на наследниците на Г. П. върху процесния имот след колективизацията на земята до влизане в сила на ЗСПЗЗ. Тези обстоятелства, преценени в съвкупност, са мотивирали въззивния съд да приеме, че процесният имот попада в приложното поле на ЗСПЗЗ. С оглед данните по делото, че целият имот по нотариален акт № .... г. е бил заявен за възстановяване по реда на този закон, докато ОСЗ Асеновград не се произнесе по цялото искане, включително върху онази част от него, включена в регулационния план, е налице незавършена реституционна процедура и ищците не могат да се легитимират като собственици. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260771 от 08.06.2021 г. по в.гр.д. № 3178/2020 г. на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: