5 Р Е Ш Е Н И Е № 193 София , 07 май 2015г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар К.Павлова и в присъствието на прокурора К.Колова..................................изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 392/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. Л. С. против присъда № 26 от 30.09.2014 г. по внохд № 224/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд. В жалбата и допълнението към нея се сочи, че присъдата е явно несправедлива и „постановена при липса на доказателства за извършване на деянието от подсъдимия”. С тези пестеливи аргументи са отправя искане за отмяна на атакувания акт и оправдаване на жалбоподателя или , алтернативно – за намаляване на наказанието. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като акцентира върху косвения характер на събраните доказателства. Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата, но насочва вниманието на съда към съществено процесуално нарушение на предходната инстанция, която не се произнесла по цялото обвинение, изключвайки тазИ част от него, която е свързана с унищожено имущество - покъщнина и дрехи. Според прокурора касационната инстанция би следвало да отстрани това нарушение , като върне делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Кюстендилският районен съд с присъда № 27 от 11.03.2014 г. по нохд № 451/2013 г. признал подсъдимия Н. Л. С. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.330, ал.1 от НК. Кюстендилският окръжен съд с присъда № 26 от 30.09.2014 г. отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил нова, с която признал Н. Л. С. за виновен в това, че на 25.07.2010 г., около 21.15 часа в [населено място], [община], запалил сграда със значителна стойност, поради което и на основание чл. 330, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следното: Есенциалният елемент в тезата на касатора е липсата на преки доказателства за авторството на деянието и недостатъчност на косвените доказателства за осъдителна присъда. Така разбрана лапидарно изложената позиция на защитата насочва към оплакване за съществени процесуални нарушения при изграждане на фактическите изводи на предходната инстанция относно съпричастността на подсъдимия към палежа на 25.07.2010 г. в [населено място]. Касационната проверка не намери основания да сподели тази оценка за процесуалната дейност на предходната инстанция при събиране и оценка на доказателствения материал. Въззивният съдебен състав възприел фактическа обстановка, съществено различаваща се от описаната в първостепенния съдебен акт. В хода на съдебното следствие в доказателствената съвкупност били включени показанията на свидетелите Н. и Е., които, в качеството на служители на МВР, посетили пожара и възприели поведението на подсъдимия непосредствено след инцидента. Съобщените от тях данни допълват кръга от косвени доказателства, послужил за доказателствена основа на постановената осъдителна присъда. Отправения от защитата упрек към неговата достатъчност и процесуална стойност е несъстоятелен. Въззивният съдебен състав е направил категорични изводи за авторството на деянието, като е съобразил спецификата на разследването. Както е добре известно, обвинението може да бъде доказано по стандарта на чл. 303, ал. 2 от НПК и само с косвени доказателства, при условие, че тяхната съвкупност води до единствен извод за виновността на подсъдимия и изключва други разумни версии. В конкретния случай второинстанционният съд се е позовал на група от улики, които хармонично се съчетават помежду си и подкрепят по несъмнен начин обвинението. Подсъдимият Н. имал нетърпими отношения с дъщерите си , с които обитавал общо жилище, собственост на отсъстващата му съпруга. Многократно, включително и в деня на палежа, той отправял закани, че ще запали къщата като акт на отмъщение и наказание към близките му. Пред служителите на полицията, дошли на местопроизшествието, заявил, че е изпълнил намеренията си с думите :”Аз казах ли ви, че ще запаля къщата?”. Установено е, че подсъдимият имал достъп до сградата и бил видян в непосредствена близост до нея от свидетелката Т. минути преди пожара да бъде забелязан. Експертното пожаро-техническо заключение, изготвено от инж. Р. К., изключва възникване на пожара от повреда на електрическа инсталация или домакински уреди. Огнището на пламъците е локализирано в югозападната стая на къщата, откъдето са се разпространили към останалата, северна част. Няма следи да е използвана запалителна течност. Безспорно е, че останалите лица, имащи достъп но имота – дъщерите на подсъдимия, не са били в селото. Обсъждайки цялата тази съвкупност от факти и обстоятелства съдът е направил единствено възможния извод за авторството на деянието, който настоящата проверка намира за логичен и съобразен с процесуалните изисквания за обективност, пълнота и всестранност на изследването. Неоснователно е и позоваването на касационното основание за явна несправедливост на наказанието . Подсъдимият е наказан с две години лишаване от свобода – санкция, близо до легалния минимум от една година лишаване от свобода, посочен в санкционната част на чл. 330, ал.1 от НК. Характеристичните данни, споменати от защитата, не са в полза на жалбоподателя. Н. С. злоупотребявал ежедневно с алкохол, не контролирал поведението си, живеел паразитно и конфликтно. Изминалият петгодишен срок от деянието е компенсиран с отмерване на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът отложил изтърпяването на санкцията по реда на чл. 66, ал.1 от НК и по този начин предоставил на касатора възможност да се поправи без да търпи ограниченията на затворническо общежитие. Не е налице явно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца и обема наказателна принуда, приложен към подсъдимия, предпоставящо изменение на обжалваната присъда в посочената в жалбата насока. Настоящият състав не намира процесуално основание за ревизия на присъдата и в искането на прокурора за ново разглеждане на делото. Преди всичко при липса на съответен протест е немислимо утежняване положението на подсъдимия. Също толкова важно е обаче, че доводите на прокурора за пренебрегване на обвинението за значителни вреди от изгорели вещи, не кореспондират с обективните и субективни елементи на повдигнатото обвинение по чл. 330 , ал.1 от НК. В неговия състав не е включено настъпване на значителни вреди.. Независимо от описаните в обвинителния акт имуществени щети от изгаряне на бельо, дрехи и покъщнина, прокурорът не е ангажирал наказателната отговорност на обвиняемия по чл. 330, ал.3 във връзка с някоя от хипотезите по чл. 330 , ал.2 от НК. За съставомерността на деянието по чл.330 , ал.1 от НК е достатъчно запаленото имущество да има значителна стойност .Размерът на вредите е от значение за хипотезите на квалифициран умишлен палеж, но такова обвинение не е повдигнато и всички разсъждения на прокурора в тази насока са извън предмета на делото. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1 от НК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 26 от 30.09.2014 г. по внохд № 224/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.