Р Е Ш Е Н И Е № 206 София, 30 май 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 637/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия С. В. Д. срещу въззивно решение 12/15.02.2012г. постановено по внохд № 464/2011г. по описа на Варненския апелативен съд,с което е изменена присъдата от 15.11.2011г. на Варненския окръжен съд по нохд № 1386/2011г. в санкционната част,като наказанието от една година лишаване от свобода е УВЕЛИЧЕНО на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наказанието ГЛОБА е УВЕЛИЧЕНО от 1000 лева на 2000/две хиляди/лева,а наказанието лишаване от право да заема държавна длъжност-главен инспектор „Ревизии проверки и контрол” от една на ДВЕ ГОДИНИ. В жалбата се поддържаг касационни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Прави се искане за отменяване на решението и оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.301 НК. Алтернативно се иска отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,или изменяване на решението и намаляване размера на наказанието лишаване от свдобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение. Върховният касационен съд,трето наказателно отделение,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 90 от 15.11.2011г. по вохд № 1386/2011г. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия С. В. Д. за ВИНОВЕН в това,че на 03.02.2011г. в гр.Варна в качеството му на главен инспектор „Ревизии,проверки и контрол” при Община Варна,Дирекция”Местни данъци”,отдел „Събиране,обезпечаване,ревизии и контрол”,поискал от В. П.,представляващ ЕТ „Евротранс-Д. П.” гр.Варна дар-парична сума в размер на 6000 лева,която не му се следва,от които на 08.02.2011г. получил дар-парична сума в размер на 2000 лева,която не му се следва,за да не извърши действие по служба-определяне на правилната дзанъчна ставка за притежаваните от ЕТ”Евротранс-Д. П.”-гр.Варна моторни превозни средства,поради което и на основание чл.301,ал.1 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАВЕ ОТ СВОБОДА,което на основание чл.66,ал.1 НК ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и на ГЛОБА в размер на 1000 лева. На основание чл.301,ал.4 НК съдът ЛИШИЛ подсъдимия от право да заема държавна длъжност-главен инпектор”Ревизии,проверки и контрол” за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл.307А НК ОТНЕЛ в полза на държавата предмета на престъпление-сумата 2000 лева,които се намират в плик № 2-116 в СРС. Произнесъл се е по веществените доказателства и разноските по делото. С обжалваното решение Варненският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е УВЕЛИЧИЛ наказанието лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА,наказанието ГЛОБА на 2000 лев,а наказанието ЛИШАВАНЕ от право да заема длъжността главен инспектор”Ревизии, проверки и контрол” на ДВЕ ГОДИНИ. ОТМЕНИЛ е приложението на чл.307а НК,като е постановил сумата от 2000 лева след влизане на присъдата в сила да бъде върната на В. Д. П.. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,довели до неправилното осъждане на подсъдимия.В съответствие с доказателствата събрани,проверени и анализирани по реда на чл.13,чл.14,чл.107 НПК,материалният закон е правилно приложен. За да потвърди осъдителната присъда,въззивният съд е направил самостоятелен анализ на проверените по реда на чл.313 НПК гласни и писмени доказателства по делото.Извел е самостоятелен извод за извършеното деяние,неговото авторство и съставомерност.Отговорил е на всички доводи , свързани с визираните в касационната жалба нарушения.Дал е отговор на възраженията,в съответствие с разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК. Правилно е прието,че деянието е доказано от фактическа и правна страна.Освен гласните доказателства-показанията на св.Вл.П. депозирани на досъдебното производство пред съдия по реда на чл.223 НПК,и останалите изслушани в съдебно заседание доказателства,са преценени и доказателствата събрани посредством специалните разузнавателни средства-звуков запис на разговор проведен непосредствено преди деянието между подсъдимия и св.П. отразен на хартиен носител.На л.29 от възз.дело съдът подробно е визирал данните от звукозаписа изготвен на 08.02.2011г. от 10.35 ч. на паркинга до сградата на р-н”Приморски”.От записа е видно,че срещата между двамата е продължение на предходните срещи,при които подсъдимият е уговарял свидетеля да му предостави сумата 6000 лева,за да редуцира данъците на фирмата до около 800 лева на камион,вместо дължимата от 35 000 лева.Уговорката била до 04.02.2011г. свидетелят да му даде сумата 3000 лева.Въпреки,че свидетелят заявил,че сумата е голяма и не може да намери исканите пари,подсъдимият настоявал да се срещат и разговарят.Казал му,че „му е вързан в кърпа и няма къде да избяга”,както и да не търси познати защото това щяло”да оскъпи работата”.В един от последните разговори свидетелят казал,че ще може да му даде 2000 лева на 08.02.2011г.,когато щял да има превод.След разговора свидетелят сигнализирал органите на МВР за искания подкуп , било образувано досъдебно производство и поискано разрешение за събиране на доказателства по реда на глава 14,раздел осми от НПК.Дал показания пред съдия от ОС-Варна.На 08.02.2011г. подсъдимият и св.П. имали уговорка да се срещнат на паркинга пред р-н”Приморски”.От звукозаписа от същата дата с час 10.35ч. става ясно,че подсъдимият обяснявал на свидетеля ,как да станат нещата,че трябва да посочи един камион,който да се запорира,колкото”да се замажат очите на хората” и го попитал”Ти готов ли си”.Свидетелят отговорил че е готов и че кредитната му карта излиза на следващия ден и че са му пуснали пари.Очаквал да му пуснат 5000 лева,ако е получил парите щял да даде 3000 лева на което подсъдимият отговорил”Точно така”. Свидетелят се опасявал как ще му оправят данъците,на което подсъдимият го уверил,че”оттука напред и за петте влека ще вървиш много добре”. и,че”Всичко е направено”.Тогава свидетелят казал”Значи свършва изпита,отивам,вземам парите и идвам” на което подсъдимият обяснил,каква е схемата,и че”големия,нашия” е уведомен и той заявил”Хубаво,вкарайте ме и мене в цялата работа.Нека момчето да даде малко на Общината,малко тука и готово и не го загробвайте”. Същия ден след обяд двамата се срещнали на паркинга,влезли в автомобила на подсъдимия .Тогава свидетелят предал сумата 2000 лева,поставил я в жалбката на колата на подсъдимия,двамата разговаряли,като подсъдимият обяснил на св.П. какви документи да представи за да може да коригира данъка.На излизане от автомобила,подсъдимият отворил жабката и разтворил плика с банкнотите,като ги прелистил набързо,за да се увери в наличността им.След като излезли от автомобила,подсъдимият е бил задържан от органите на МВР.Автомобилът бил претърсен и намерен плика със сумата 2000 лева.Банкнотите били осветени с ултравиолетова светлина при което се оцветили в жълто-зелена флоресцираща светлина. Налице е и друг телефонен разговор установен между подсъдимия и неизвестно лице,проведен на 08.02.2011г. в 9.50ч.,в който подсъдимият изрично заявява,че чака лице” един кавал” ,което следва „да се отчете”.В друг запис от 12.05ч. проведен на същата дата подсъдимият обяснява”Ей тука има един да ми дава пари.Днеска донесе,аз него чакам да тръгна...пари ми трябват”. Следи от оцветяващото вещество,с което са били обработени парите са установени по двете ръце на подсъдимия,както и по палеца и вътрешната страна на безименния пръст на дясната ръка на подсъдимия.Правилно е прието,че тези следи съответстват на начина на броене на банкноти-между палеца и вътрешната страна на безименния пръст на дясната ръка,което изключва възможността да са получени при ръкостискане или друг механизъм. Приетите за установени фактически обстоятелства ,които не подлежат на преобсъждане от настоящата касационна инстанция, са обусловили правилния извод за деянието,авторството и наказателната отговорност на подсъдимия. Изводът,че подсъдимият е осъществилв от обективна и субективна страна състава на чл.301,ал.1 НК почива на съвкупния доказателствен материал,събран,проверен и анализиран съгласно процесуалните правила.Решението на съда за виновно противоправно поведение на подсъдимия е взето след пълно,всестранно и обективно изследване на всички факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото. Правилно са кредитирани показанията на св.П..Същите съответстват на останалите доказателства събрани при спазване изискванията на закона. Възражението,че в случая е налице провокация към подкуп е обсъдено от въззивния съд.Правилно е прието,че подсъдимият не само е поискал подкуп,но и настоятелно си го е търсил.В този смисъл няма основание за съмнение,че срещу него е организирана постановка целяща злепоставянето му. Като е потвърдил присъдата в частта за деянието,авторството наказателната отговорност на подсъдимия и правната квалификация,въззивният съд не е допуснал съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Присъдата е постановена съгласно изискванията на чл.303,ал.2 НПК. Решението е законосъобразно и в частта за наказанието. Увеличавайки размера на наказанието по чл.301,ал.1 НК и това по чл.37,т.6 НК,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК.Съдът е изложил мотиви,които се споделят от настоящия касационен състав.Деянието е с висока степен на обществена опасност,поради което правилно съдът е коригирал наказанието,прилагайки разпоредбата на чл.54 НК.Основание наказанието да бъде намалено предвид тежестта на извършеното и отзвука от действията на подсъдимия,злепоставящи интитуцията,в която работи, не е налице.В частта за начина на изтърпяване, съдът е потвърдил присъдата.Данните за здравословното състояние на дееца,както и чистото му съдебно минало са предпоставка за извод,че за неговото поправяне и превъзпитаване не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието. По изложените съображени,тъй като при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК обжалвания съдебен акт следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касдационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 12 от 15.02.2012г. по внохд № 464/2011г. по описа на Варненския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: