9 Р Е Ш Е Н И Е № 129 София, 03 април 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 256 по описа за 2015 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК – „Възобновяване на наказателни дела”. Осъденият И. П. К. е депозирал искане за възобновяване на нохд № 1063/13 г. на Районния съд-гр.Перник, като счита, че са налице условията на чл.423, ал.1 и 5 от НПК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат направеното искане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за основателно, на плоскостта на чл.423, ал.1 НПК. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 1325 от 03.12.2013 г. по нохд № 1063/13 г. ПРС осъдил подсъдимия К. за две престъпления, а именно – по чл.354в, ал.1 и чл.354а, ал.3 НК. По реда на чл.54 НК на К. са определени наказания съответно – за първо посоченото престъпление лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000 лева, а за второто – лишаване от свобода за срок от една години и глоба в размер на 2000 лева; на основание чл.23, ал.1 НК е определено общо наказание, най-тежкото измежду посочените, като на подсъдимия е наложено наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лева; съдът постановил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор; на основание чл.354а, ал.6 НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Със същата присъда подсъдимият е оправдан частично по първоначалното обвинение по чл.354в НК. Съдът се произнесъл и по деловодните разноски. Неоспорена от страните посочената присъда влязла в сила, съответно на чл.412, ал.2, т.3 НПК – на 18.12.2013 г. На 20.12.2013 г. с писмо № 1063/13 г., на основание чл.416, ал.2 НПК, ПРС изпратил на Районна прокуратура-гр.П. препис от влязлата в сила присъда, за изпълнението й. На 22.10.2014 г. от съответния компетентен орган на съдебната власт на Република България – Районна прокуратура-гр.П., е издадена Европейска заповед за арест, в която е отразено: лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението; решението не е било връчено лично на лицето, но решението ще му бъде връчено лично незабавно след предаването; при връчване на решението лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество, включително с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалния акт; лицето ще бъде уведомено за срока, в който трябва да поиска обжалване или повторно разглеждане, и който е 180 дни – 6 месеца от узнаване за влязлата в сила присъда; българското национално законодателство дава правни гаранции за възобновяване на наказателното производство по искане на задочно осъдения и съдът в този случай го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него, съобразно разпоредбите на чл.422, ал.1, т.6 и чл.423, ал.5 НПК. Във връзка с ЕЗА осъденият е бил задържан на 13.12.2014 г. на ГКПП B., Република Х., а на 09.01.2015 г. е осъществено предаването му от хърватските на българските власти. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. 1. Молителят е задочно осъден - съдебното разглеждане на делото е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.т.1 и 2 НПК. Осъденият е депозирал искането си в шестмесечния срок по чл.423, ал.1 НПК. Оспореният от него съдебен акт подлежи на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК – чл.419, ал.1 НПК. 2. Искането е неоснователно, при следните съображения: От изложеното по-горе е видно, че в ЕЗА е възпроизведен текстът на разпоредбата на чл.40, ал.2, т.4, от ЗЕЕЗА, нова съгласно ЗИДНПК, публикуван в Дв.бр.50 от 19.07.2011 г. В съответствие със съдържанието на последно посочения текст на специалния закон, екстрадиция по ЕЗА за изпълнение на наказание лишаване от свобода, постановени в съдебен процес без личното участие на лицето може да се откаже, освен ако в заповедта не се съдържа информация за изпълнение на някое от описаните условия, едно от които е отразеното по-горе. Когато лицето е предадено за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в рамките на тази процедура, при поискано от него преразглеждане по реда, предвиден в НПК, се изследва цялостното му познание за воденото срещу него наказателно производство. ВКС не е обвързан с разпоредбата на чл.423, ал.5 НПК за задължително възобновяване на делото при предоставени гаранции, без да се преценява дали осъденият е знаел за съдебното производство срещу него или не. Както ВКС е имал повод да вземе отношение по това, тази предпоставка намира приложение при общото екстрадиционно производство и при ЕЗА преди коментираните изменения на специалния закон от 2011 година и то, ако се приеме, че действително е дадена гаранция (виж решения № 158 по кд № 455/13 г. на ВКС, ІІ-ро н.о.; № 219 по к.д.596/14 г. на ВКС, ІІІ-то н.о.; № 485 по к.д.№ 1368/14 г. на ВКС, І-во н.о. и № 269 по к.д.№ 655/14 г. на ВКС, І-во н.о.). Свързано с приложимостта на чл.423, ал.1 НПК, данните по делото указват следното: На 23.07.2012 г. по реда на чл.212, ал.2 НПК е започнало досъдебно производство № 334/12 г. за извършено на 23.07.2012 г. деяние, съставомерно по чл.354а, ал.3 НК. В хода на това производство са извършени редица процесуално следствени действия – обиск и изземване, претърсване и изземване (надлежно одобрени от съдия), оглед на веществени доказателства, разпити на свидетели, като такъв бил разпитан и И. К.; последният доброволно предоставил на 24.07.2012 г. сравнителен материал за дактилоскопско изследване. Призован като свидетел от водещия разследването, на 29.08.2012 г. К. не бил установен, а неговия баща П. А. заявил, че той е в Испания (л.62). Чрез справка (л.66) от 18.09.2012 г. е установено, че на 16.08.2012 г. И. К. е напуснал пределите на РБългария през ГКПП К. шосе, и няма данни да се е завръщал в страната. От писмените доказателства на л.67 и 68 е видно, че с телеграма № 33553 от 27.09.2012 г. той е обявен за общодържавно издирване. С постановление от 29.05.2013 г. от досъдебно производство № 334/12 г. са отделени материалите касаещи дейността на К. за престъпления по чл.354а и чл.354в НК, като на 30.05.2013 г. те са присъединени към новообразуваното срещу него досъдебно производство под № 278/13 г. (л.1 и 2). В хода на това досъдебно производство К. е установен и с него са извършени процесуално следствени действия – привличане в качеството на обвиняем и разпит в това качество – на 21.06.2013 г. (л.л.6 и 7). При предявяване на обвинението и вида на взетата спрямо него мярка на неотклонение – „Подписка”, К. взел лично участие и заявил, че на този етап не желае защитник, а при разпита му в качеството на обвиняем изразил ясно становището си, че не желае да му бъдат предявявани материалите по делото. На 09.07.2013 г. в ПРС бил внесен обвинителен акт срещу молителя за посочените по-горе две престъпления, въз основа на който, е образувано нохд № 1063/13 г. по описа на ПРС. С разпореждане от 24.07.2013 г(л.10) съдия-докладчик насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2013 г.; разпоредил - призоваване на подсъдимия и връчването му на препис от обвинителния акт, с уведомяване, че в 7-мо дневен срок от връчването може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и направи нови искания; съобщаване на подсъдимия, че на основание чл.254, ал.4 НПК, делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК. Призовката за 01.10.2013 г., ведно с препис от обвинителния акт, били връчени на 27.09.2013 г. (л.13) на майката на подс.К. –Д. С.. В съдебното заседание на 01.10.2013 г. подсъдимият не се явил. Неговият баща – П. А. изяснил пред ПРС (л.24), че процесуалните книжа не са предадени на И. К., тъй като се намирал извън [населено място] и не е уведомен за делото. Наред с това А. предоставил на съда мобилния телефонен номер на подсъдимия. В следващото съдебно заседание – на 29.10.2013 г., подс.К. не се явил. За това заседание съдът приел, че той е нередовно призован, тъй като призовката не е била връчена никому – на посочения от него адрес в [населено място], [улица], не е имало човешко присъствие. В същото съдебно заседание, ПРС изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от „Подписка” в „Задържане под стража”, предопределило обявяването му за държавно издирване с телеграма № 435656. До 03.12.2013 г. подсъдимият не бил установен на посочения от него, в хода на досъдебното производство, адрес, нито пък в пределите на РБ, а на 04.11.2013 г. майка му заявила, че се е обадил от Италия (л.36,44,). На 03.12.2013 г. ПРС, след като изпълнил задължението си по чл.94, ал.1, т.8 НПК, да осигури защитник на подсъдимия, дал ход на делото по реда на чл.269, ал.3, т.т.1 и 2 НПК. Присъдата на първоинстанционния съд не била оспорена от прокурора и от служебния защитник на подсъдимия, поради което и влязла в сила при условията на чл.412, ал.2, т.3 НПК. Изложеното дотук налага следните изводи: На досъдебното производство спрямо подс.К. е била взета мярка за неотклонение „Подписка”, като в съответствие с нея той е поел задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Към този момент молителят е знаел, че е обвинен в извършване на две престъпления и след предявяване на обвинението, при заявеното нежелание за предявяване на разследването, е бил изправен пред две хипотези – да бъде прекратено наказателното производство срещу него и да бъде отменена мярката му за неотклонение или делото да продължи в съдебната му фаза. В рамките на разумния срок (който в настоящия случай е безспорен), не е имало яснота за съдбата на наказателното производство, поради което К. е следвало да спазва задълженията, поети от него с изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „Подписка”. Търсен на посочения от него адрес, той не е установен от съда. Няма данни К. да е уведомил съответния орган за промяна на местоживеенето си. Очевидно с поведението си е обективирал нарушение на задължението, произтичащо от коментираната мярка за неотклонение. Само това е било достатъчно за първостепенния съд да приеме, че са налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 НПК и даде ход на делото в отсъствие на подсъдимия. Съдът обаче е направил повече като е предприел мерки по издирването на подсъдимия, останали без резултат. Съгласно чл.423, ал.1 НПК искането за възобновяване на наказателно дело се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254, ал.4 НПК не е може да бъде изпълнена. В настоящият случай, след предяваване на обвинението в досъдебното производство, през м.юни 2013 г., К., се е укрил, поради което и не е могло да бъде уведомен, че съгласно чл.254, ал.4 НПК, делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК. В основата на невъзможността за уведомяване за развитието на наказателния процес, при знанието на К., че е обвинен в извършване на две престъпления, стои собственото му поведение. Нарушавайки задължението си, произтичащо от известната му мярка за неотклонение „Подписка” е демонстрирал незаинтересованост и липса на желание да участва в наказателното производство. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. Поради това Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. П. К. за възобновяване на нохд № 1063/13 г. по описа на Районен съд-гр.Перник. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: