О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 235 гр. София, 14.12.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември, 2022 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА С участието на прокурора от ВКП НИНА ПАНЧЕВА разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д. 943/22 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.44,ал.1 НПК. С разпореждане от 17.11.22 г., постановено по постъпила преписка №5661/ 16.11.22 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново /ВтАС/, заместник-председателят и ръководител на наказателно отделение на същия е отказал образуване на дело и е изпратил В.Н.Д.1167/22 г. по описа на Софийски апелативен съд /САС/ за произнасяне. В тази връзка е счетено, че е допустимо да се активира производство пред ВКС по реда на чл.44,ал.1 НПК. Прокурорът е на становище, че компетентен да разгледа делото е ВтАС. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по производството, намери за установено следното: За да стане ясна същността на повдигнатия проблем, е нужно най-напред да се изложи процесуалната хронология по делото. Първоначално в Апелативния специализиран наказателен съд /АСпНС/ е образувано В.Н.Д.384/22 г. по постъпили въззивни жалби на подсъдими и техните защитници срещу присъда от 12.03.20 г., постановена по Н.Д.2612/18 г. по описа на Специализирания наказателен съд /СпНС/. С определение от 25.08.20 г., постановено в закрито съдебно заседание на основание чл.327 НПК, делото е внесено за разглеждане по реда на Глава двадесет и първа от НПК. Насрочено е и открито съдебно заседание. В самото определение е посочено, че във въззивните жалби не се излагат искания за събиране на доказателства и такова не се налага и по служебна преценка на въззивния съд. На проведеното на 07.12.20 г.открито съдебно заседание е даден ход на делото, същото е докладвано от съдията-докладчик по реда на чл.331 НПК и е преминато към провеждане на допълнително въззивно съдебно следствие пред АСпНС. Същото е продължило и на 02.06.21 г. На 11.02.22 г., съгласно протокол от избор (л.1934 от второинстанционното досие) е определен нов член на съдебния състав поради настъпила смърт на досегашен член, който го е и председателствал. С определение от 26.07.22 г. по обсъжданото дело (л.2221 от същото) съдебното производство е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ВтАС. Посочено е, че след настъпилата промяна на съдебния състав поради смърт на председателя на същия не е провеждано разпоредително заседание и не е обсъждан въпросът за допускане на доказателства нито в закрито, нито в открито съдебно заседание по реда на чл.327 НПК. В определението си съдът се е позовал на §51 от ЗИД на ЗСВ (обн. ДВ, бр. 32/26.04.22 г.), съгласно който неприключилите до влизането в сила на този закон производства пред Апелативния специализиран наказателен съд, по които не е проведено разпоредително заседание, се изпращат по подсъдност на съответните апелативни съдилища в седемдневен срок от влизането му в сила. С определение № 241/26.09.22 г.,постановено по В.Н.Д.225/22 г. по описа на ВтАС, след като е отменено определение №229/12.09.22 г.за насрочване, е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на САС (неясно защо се е наложило насрочване, след което-отмяна, а не се е пристъпило директно към последното действие). Аргументирана е тезата, че в случая следва да се приеме за налична хипотезата на §52 от ЗИД на ЗСВ, цитиран по-горе, тъй като пред АпСНС е било постановено определение по чл.327 НПК и е било и провеждано съдебно следствие по реда на чл.332 НПК. С определение №1011/04.11.22 г. по В.Н.Д. 1167/22 г. по описа на САС е прекратено съдебното производство и делото е изпратено обратно на ВтАС. Посочено е, че след като последният не приема, че делото му е подсъдно, е трябвало да повдигне спор за подсъдност на основание чл.44,ал.1 НПК пред ВКС. С цитираното вече разпореждане от 17.11.22 г. на заместник-председателя и ръководител на наказателното отделение на АС–Велико Търново е отказано образуване на производство пред този съд и делото е изпратено за произнасяне на ВКС. Изрично е отразено, че ВтАС не би могъл на собствено основание да повдигне спор за подсъдност, което действие би било преждевременно, тъй като САС не е изразил своята позиция дали делото му е подсъдно или не. Това е сторил АСпНС, но той, съгласно §43 от ЗИД на ЗСВ е закрит с влизане в сила на този закон. Преди всичко настоящият съдебен състав намира за необходимо да се солидаризира със становището на ръководителя на наказателното отделение на ВтАС, че неправилно с определението си от 04.11.22 г., вместо да повдигне спор за подсъдност, след като е счел,че не на него е подсъдно производството, САС е върнал делото на АС–Велико Търново с указания последният да стори това. Като оставим настрана,че той не може да дава такива указания на равностепенен съд, неиздържана се явява самата теза на АС-София, че ВтАС е следвало да повдигне спор за подсъдност. И това е така, защото тогава той би се препирал с АСпНС, който не съществува към този момент. А както е известно, спор за подсъдност се реализира между две реално съществуващи съдилища, които спорят, че делото не е подсъдно на никой от тях. В този смисъл САС се явява втори съд, който след изпращането на делото от ВтАС на него, е бил длъжен, ако намира основания за това, да инициира процедура по чл.44,ал.1 НПК. Тук идва на ред следващият проблем. В стремежа си за по-бързо разрешаване на въпроса, ръководителят на наказателното отделение на ВтАС, вместо да върне обратно делото на САС, е сезирал върховната съдебна инстанция по наказателни дела за произнасяне в неясна процедура. Този съдебен състав напълно схваща появилото се затруднение, но въпреки това намира,че следва да се произнесе по съществото на претенцията. Казаното е така, предвид обстоятелството, че в крайна сметка сме изправени пред образувано пред този съд производство по реда на чл.44,ал.1 НПК, като важността на принципния подход при произнасянето би довел до реализиране на бързина, изключително важна с оглед преодоляване на бъдещи затруднения по процедурно относими наказателни производства. По същество погледнато, становището на този съдебен състав е следното: От вече изложената хронология по делото се налага извод, че в случая следва да намери приложение хипотезата на §52 от ЗИД на ЗСВ. Няма съмнение,че по конкретното производство има проведено закрито заседание по реда на чл.327 НПК, по което с надлежно определение са разрешени въпросите, определени от съдържанието на посочения законов процесуален текст. Не само това. По-нататък в открито съдебно заседание делото е било докладвано от съдията-докладчик на основание чл.331 НПК и е бил даден ход на съдебно следствие по реда на чл.332 НПК. Действително, наложила се е промяна на член на съдебния състав по обективни причини и ако толкова АпСНС е считал за важно, действията по реда на чл.327 НПК е можело да бъдат преповторени от новия състав. Но дори и да не е сторено, както е в настоящия случай, това не представлява нарушение на процесуалните правила, още по-малко съществено такова, нито пък разрешава вярно въпроса в светлината на третирания §52 по начина, предприет първоначално от АСпНС с изпращане на делото за разглеждане на ВтАС. Принципът на непосредственост по чл.18 НПК се отнася до събиране и проверка, не и самоцелно до допускане на доказателствен материал. Съдът в съдебно заседание винаги може да уважи претенция за провеждане на допълнително въззивно съдебно следствие, независимо че такава не е била удовлетворена в процедурата по чл.327 НПК. В съдебния акт, постановен по този ред само се допускат доказателства, без да се събират, проверяват и оценяват същите. Заседанието, провеждано по силата на чл.327,ал.1 НПК, независимо дали е закрито или открито, е с цел предварителна подготовка на същинското съдебно заседание. Предназначението му е организационно, като въпросите по допустимост на доказателствата не преклудират правото на страните да вземат отношение по тях по-късно в редовното съдебно заседание пред въззивния съд и да се опитат да го убедят в необходимостта от събиране на такива. Очертаните въпроси винаги могат да се преразгледат в хода на провежданото пред въззивния съд същинско производство, независимо от становището по тях на състава, постановил определението по чл. 327 НПК. Всъщност, по мнение на тази инстанция затруднението е породено в голяма степен от некачественото редактиране и респективно тълкуване по обсъждания §52 от ЗИД на НПК, да формулира нормата относно подсъдните на САС дела след закриване на АСпНС, на плоскостта на това дали е проведено разпоредително заседание или не. Объркването изглежда да е резултат от буквалистичната преценка на нормата на чл.327,ал.1 НПК, важаща за второстепенния съд. Тя очертава две хипотези- едната е свързана с допускане на доказателства в закрито съдебно заседание, а втората, като допълнителна-при необходимост- в разпоредително заседание с призоваване на страните. Заседанието обаче е все такова по реда на чл.327 НПК и е относимо към обмисляне на това налага ли се събиране на допълнителни доказателства пред въззивната инстанция (най-малко дали е нужен разпит или преразпит на подсъдим, който по всяко време на разглеждане на делото по същество може да дава обяснения-чл.327,ал.2 и сл). И дали произнасянето по тези въпроси става в закрито или открито съдебно заседание с призоваване на страните, няма никакво значение в контекста на спецификата на разпоредбата на чл.327 НПК, защото решаемите въпроси са все едни и същи. В този смисъл, говорейки за разпоредително заседание, §52 трябва да бъде обмислян по същината на произнасянето по чл.327 НПК, а не механично да бъде отчитан само вторият вариант. За да покаже абсурдността на теза като обратната, този съд би желал да отговори, че един буквалистичен прочит би довел дотам,че в случаите, в които не е имало проведено открито разпоредително заседание с призоваване на страните пред АпСНС /дори и без значение какво е станало по делото след произнасяне по реда на чл.327 НПК в първата хипотеза/, по правило според §52 да би било невъзможно образуване на въззивно производство пред САС. Както е известно, подходът на провеждане на разпоредително открито съдебно заседание по чл.327 НПК е изключение,а не правило, което да е било систематично прилагано по производствата на закритата специализирана съдебна апелативна инстанция. С оглед на изложеното се налага изводът, че делото следва да се изпрати за разглеждане на Апелативен съд – София, правоприемник на закрития Апелативен специализиран наказателен съд. Водим от изложените съображения и на основание чл.44,ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА прекратеното В.Н.Д.1167/22 г. по описа на Софийски апелативен съд за разглеждане и решаване от същия. Копие от определението да се изпрати на Апелативен съд – Велико Търново, за сведение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/