1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 241 София, 02.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело № 4857 /2021 година Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. П. П. и Р. Л., [дата на раждане] в [населено място], Германия против решение № 10439 от 24.06.2021 г. по гр.д.№ 4161/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7688 от 28.07.2015 г., поправено с решение от 17.07.2017 г., двете, постановени по гр.д.№ 7688/2010 г. на Софийски градски съд. С поправеното първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на касаторите, че ЖСК „Първи май“, със седалище [населено място], р.“Т.“, ж.к. С. е собственик на апартамент № ..., находящ се в сградата в [населено място], р. „Т.“[жк], [улица], ет.2 със застроена площ 166,91 кв.м. и те са осъдени да предадат владението върху този апартамент. Отменен е констативен нот. акт № ..... г. на нотариус В. Г., с който касаторите са признати за собственици на същия апартамент на основание давност и наследство. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за владението и придобивната давност, спирането и прекъсването й, и прекъсване на владението, съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата, не е формирал логични изводи от тях, и за нелогичност и необоснованост на извода, че владението е било смутено от ищеца чрез успешното провеждане на иска по чл. 39 ЗЖСК за прогласяване нищожността на решенето за приемане на наследодателя на касаторите за член-кооператор. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК по множество въпроси, които ще се разгледат по-долу. Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като въззивното решение е съобразено със закона и съдебната практика и не са налице останалите основания за допускане до касация. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено: На ЖСК „Първи май“, вписана по ф.д.№ 59/1989 г., е учредено право на строеж върху държавен парцел в кв. ....по плана на [населено място],[жк]с решения на СОС от 27.06.1989 г. и решение от 14.03.1990 г., издадена е заповед на 09.04.1990 г. и е сключен договор с ЖСК на 11.04.1990 г. На 20.04.1990 г. е приет предварителния разделителен протокол на член-кооператорите, като процесният апартамент № ....е разпределен на друго лице / А. П./. Член кооператор за ателие № ..... е С. Г.. С протокол от 25.07.1995 г. е приет за член-кооператор наследодателят на ответниците П. Б. П. на местото на С. Г., който е бил изключен и спорът по обжалване на това решение е бил висящ. За този спор П. П. е знаел и е заявил, че поема риска. Видно от определение № 780/21.11.1997 г. по гр.д.№ 223/1997 г. на ВКС, ІІ гр.о., производството по молбата на С. П. Г. за отмяна на решението за изключването му от ЖСК е прекратено с влязло в сила определение на 22.07.1996 г. /л. 16-17 от приложеното гр.д.№ 4091/2004 г. на СГС./. С решение на ОС на ЖСК от 07.05.1996 г. е променена собствеността, за която членува П. П., като вместо за ателието на първия етаж със западен самостоятелен вход, е предвидено да остане член-кооператор за апартамент № ..... на втория етаж, който е предмет на спора. На 16.11.1995 г. е подписан акт, образец 16 за сградата, а на 20.11.1995 г. е издадено разрешение за ползване. От гласните доказателства се установява, че П. се е нанесъл в този апартамент, изпратил е от Германия и е складирал в това жилище свои вещи, направил е частично ремонт на апартамента и е живял в него до 2007 г., когато поради тежко боледуване е заминал за Германия и там е починал на 15.10.2007 г. На 23.04.2002 г. е предявен иск от Й. К. Я. против ЖСК и П. Б. П. за прогласяване за нищожно решението от 25.07.1995 г. на ОС на ЖСК за приемане на П. П. за член-кооператор, по който е образувано приложеното гр.д.№ 6702/2002 г. на СРС. По същото дело е представено решението от 02.07.1996 г. на ОС на ЖСК за изваждане на П. П. от апартамент № ...., като му е разпределено ателие № .... на партера. От свидетелските показания се установява, че ответника не се е местил в ателие .... С влязло в сила решение на 09.10.2008 г. по приложеното гр.д.№ 4091//2004 г. на СГС е прогласено за нищожно решението на ОС на ВСК от 25.07.1995 г. за приемане на П. П. за член-кооператор на основание чл. 30,т.3 във вр. с чл. 14, ал.1 ЗЖСК. С влязло в сила решение на 24.01.2012 г. по гр.д.№ 40/2001 г. на СГС е зачетена силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 4091//2004 г. на СГС и е отхвърлена молбата на П. П., заместен в хода на производството от наследниците си / сега касатори/ за отмяна на решението на ОС на ЖСК за изключването му от 30 09.1997 г. Първата инстанция е приела, че ответниците, като наследници на П. П. не са правоприемници в членственото правоотношение на наследодателя в ЖСК, поради това, че последното е признато за нижощно с влязлото в сила решение по иска по чл. 39 ЖСК с цитираното решение по гр.д. № 4091/2004 г. Прието е, че и на основание придобивна давност наследодателят на ответниците не е придобил правото на собственост, тъй като в периода на владението е било висящо гр.д.№ 40/2001 г. на СГС по предявения иск по чл. 39 ЗЖСК от П. П. против ЖСК и докато трае този спор давност не тече. Прието е, че ЖСК се легитимира като собственик, тъй като за процесния апартамент не е издаден нот. акт по чл. 35, ал.2 ЗЖСК. Издаденият нот. акт по обстоятелствена проверка на 23.12.2009 г., с който ответниците са признати за собственици по давност и наследство е приет за недействителен по отношение на ЖСК и нелегитимиращ посочените в него лица като собственици поради това, че е съставен след влизане в сила на решението за прогласяване нищожността на решението за приемане на наследодателя за член-кооператор и по време висящото производство по иск по чл. 39 ЗЖСК за отмяна на решение за изключване на наследодателя. Прието е, че лице, което не е член-кооператор не може да притежава обект на собственост в сграда, собственост на ЖСК. Тъй като е установено, че апартамента се държи от ответниците, които е прието, че не са собственици, искът по чл.108 е уважен. С решението за поправка е постановен диспозитив във установителна и осъдителна част, съгласно приетото в т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Предвид уважаването на иска за собственост и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е обезсилен издаденият нот. акт по обстоятелствена проверка от 23.12.2009 г. За да потвърди това решение, въззивната инстанция е приела, че ЖСК е собственик на построените обекти до издаване на нот. акт по чл. 35, ал.2 ЗЖСК, а разделителният протокол не е основание за придобиване право на собственост, съгл. приетото в ТР № 44/05.06.1975 г. на ОСГК на ВС. До издаване на н.а. по чл. 35, ал.2 ЗЖСК, член-кооператор може да защити правното си очакване да придобие апартамента, за който участва в ЖСК с иск по чл. 38а ЗЖСК, както и да бъде заявено възражение за придобивна давност от трето лице в това производство, тъй като няма забрана за придобиване на недвижим имот, собственост на ЮЛ, каквото е ЖСК. Съдът е приел, че след като решението за приемане на П. П. за член-кооператор е обявено за нищожно, то не е породило изначално правно действие, поради което наследниците му не са могли да придобият процесния апартамент като наследници на член-кооператор. Прието е, че те не са придобили апартамента и на основание придобивна давност, тъй като не е налице един от призначите на владението на наследодателя им – то не е било спокойно. Според съда, владението е спокойно, когато липсват всякакви претенции – собственически или владелчески при установяване на владението и при подържането му и престава да е спокойно, когато се оспорва, в резултат на което се смущава намерението да се държи веща като своя. Въпрос на конкретна преценка е дали и как е смутено владението чрез противопоставяне на владелеца. Въззивната инстанция е приела, че висящността на гр.д.№ 8060/1997 г. на СРС и на второистанционното му гр.д.№ 40/2001 г. СГС, приключило с решението от 24.01.2012 г. има за последица спиране течението на придобивната давност Като неоснователно е преценено възражението, че обявеното за нищожно решение е било за членство за апартамента, преобразуван от ателие със самостоятелен вход от запад, а последващото изключване от 30.09.1997 г. е за членствено правоотношение за апартамент № 3 на втория етаж. Тъй като не е прието за основателно правоизключващото възражение на ответниците по иска /сега касатори/ за придобивна давност и не е издаден нот. акт по чл. 35, ал.2 ЗЖСК, съдът е приел, че са налице предпоставките на иска по чл. 108 ЗС – ЖСК е собственик, а ответниците държат имота без основание. Относно отмяната на нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка, съдът е посочил, че това е последица от уважаване на иска за собственост и съдът дължи такъв диспозитив дори да няма формулирано искане по чл. 537, ал.2 ГПК. Първите два въпроса са относими към предмета на спора: съдебният спор за отмяна решението на общото събрание на ЖСК за приемане на член-кооператор прекъсва ли течението на придобивната давност и през времетраенето висящността на съделния спор за отмяна на решение за прекратяване на членствено правоотношение на член – кооператор, който владее самостоятелен обект на собственост на ЖСК тече ли придобивна давност. Твърди се противоречие с Решение № 631/26.09.2009 г. по гр.д.№ 1525/2008 г. на ВКС, ІІІ гр.о., Решение № 10/02.02.2009 г. по гр.д.№ 6194/2007 г. на ВКС, ІІІ гр.о. и решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 895/2010 г. на ВКС, І гр.о. С тези и други решения, съдебната практика приема, че давността се прекъсва на основание чл. 116 б. „б“ ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС с предявяване от собственика на установителен или осъдителен иск за собственост, насочен против владелеца, ако последният се е позовал на придобивна давност. Общото в тези решения, е че предявеният иск е за собственост и е насочен против владелеца или против ответник, който се позовава на владение. Съдът е приел, че давността на трето лице – не член кооператор е прекъсната с предявяване на иск за прогласяване за нищожно решение на общото събрание на ЖСК или за отмяната на такова решение. Затова съдът приема, че следва да допусне касационно обжалване по тези обобщени въпроси на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Следващите три въпроса са свързани с първите два и отговорите им се включват в тях, поради което съдът не ги разглежда отделно в това производство. Шестият въпрос се отнася до това от кой момент започва да тече придобивна давност за обект на ЖСК – от издаване на нот. акт по чл. 35, ал.2 ЗЖСК или от възникване на обекта на собственост, предвид нормата на чл. 38а ЗЖСК. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 117/ 26.04.2011 г. по гр.д.№ 718/2010 г. на ВКС, І гр.о. С това решение и цитираното с него решение № 1470/05.12.2008г. по гр.д.№ 154/2008г., постановено по отменения ГПК се приема, че обект на ЖСК може да се придобива по давност дори сградата да не е напълно завършена и приета за експлоатация, щом е било възможно да се установи фактическа власт върху обособен обект на собственост. Този въпрос обаче не е разрешаван от въззивната инстанция, тя не се е произнесла в противен смисъл по него, поради което той не обуславя допускане до касация. Седмият въпрос се отнася до това, с отмяната или признаването нищожността на придобивното основание изключва ли се анимуса за придобиване по давност. По този въпрос се твърди противоречие с решение 434/11.11.2010 г. по гр.д.№ 387/2010 г. на ВКС, ІІ гр.о. и решение № 82/01.06.2015 г. по гр.д.№ 6873/2014 г. на ВКС, І гр.о., с които е даден отрицателен отговор. Този въпрос обаче има отношение за придобиване по давност от добросъвестен владелец, при което придобивното нетранслативно основание следва да не е нищожно. Касаторите обаче не се позовават на добросъвестно владение, поради което този въпрос е неотносим към спора. Осмият въпрос е: оспорването на охранителен акт по чл. 537, ал.2 ГПК задължителна законова последица от уважаването на иск за собственост ли е, по който касаторите считат, че решението противоречи на ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС. Не е налице подобно противоречие. Въззивното решение е съобразено с това тълкувателно решение и ТР № 178/1986 г. на ОСГК на ВС, с които се приема, че ако с охранителен акт – констативен нотариален акт е засегнато право на собственост на трето лице, защита му е чрез предявяване на иск за собственост, който ако бъде уважен, като последица от това е отмяната на издадения нот. акт, който засяга установените права с уважаването на иска за собственост дори да няма искане за това. Следващите три въпроса се отнасят до задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните и да изгради самостоятелни логически изводи от тях. С оглед допускането на касационно обжалване по първите три въпроса, по тези въпроси не се допуска касационен контрол. Последната група въпроси се отнасят до обсъждане на свидетелските показания и необходимост да се прецени заинтересоваността им, ако имат роднински връзки със страни по делото. Тази група въпроси са неотносими към делото, тъй като не кореспондират на мотивите на обжалваният акт /решението по иска по чл. 108 ЗС и за поправката му/. В него не са излагани аргументи във връзка със заинтересованост на свидетелите. Разпитаният свидетел е чичо на касаторите, но съдът е уважил иска против тях поради други мотиви. Затова по този въпрос не се допуска касационен контрол. Или в обобщение, касационно обжалване се допуска на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по първите три, посочени по-горе въпроси, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 10439 от 24.06.2021 г. по гр.д.№ 4161/2019 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба, подадена от М. П. П. и Р. Л., [дата на раждане] в [населено място], Германия. Указва на касаторите да внесат държавна такса в размер на 381 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: