Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр. София, 16.03.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3356 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са искове по чл.48, вр. чл.47, т.2 и т.4 от ЗМТА за отмяна на решение от 20.11.2015 г. по арбитражно дело №240/2014 г. на АС при Б., с което М. В. С. в качеството й на [фирма] е осъдена да предаде на [фирма] хладилна витрина тип Counter E. 100 C Juice със сериен номер 321033, както и да заплати сумата от 1 173.50 лв., договорна неустойка за невръщане на предадената й в заем за послужване хладилна витрина по договор №С020025 от 13.01.2010 г., ведно със законната лихва от 17.07.2014 г. до окончателното изплащане. Ищцата М. В. С. в качеството й на [фирма] обосновава искането си за отмяна на посоченото арбитражно решение с твърдения, че не е сключила процесния договор за заем за послужване, тъй като не го е подписвала, а и не е получавала посочената в договора хладилна витрина, както и че не е била надлежно уведомена за започване на арбитражното производство и за назначаването на арбитър. Ответникът – [фирма] излага съображения за отсъствие на поддържаните от ищцата основания. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Наведените от ищцата доводи за нищожност на арбитражното споразумение, поради обстоятелството, че договор №С020025 от 13.01.2010 г., в който се съдържа арбитражната клауза, не е подписан от нея и че не е получавала посочената в договора хладилна витрина, са неоснователни. Установява се от заключенията на назначените пред настоящата инстанция основна и допълнителна съдебно-почеркови експертизи, че подписът „за заематател” /кратък/ и изписаните имена „М. В. С.”, в договор №С020025 от 13.01.2010 г. /по силата на който [фирма] е предоставила за временно безвъзмездно ползване на ищцата хладилна витрина тип Counter E. 100 C Juice със сериен номер 321033/, както и подписът /съкратен буквено щрихов/ след думите „име/подпис клиент, ЕГН”, изписаните имена „М. В. С.” и „[ЕГН]”, в протокол за инсталация на хладилна витрина тип Counter E. 100 C Juice със сериен номер 321033 от 04.03.2010 г. към договор №С020025 от 13.01.2010 г., са изпълнени от М. В. С.. В този смисъл е несъмнено, че с подписването на посочения договор за заем за послужване /в разпоредбата на чл.10 от който е уговорено, че всички спорове, свързани с изпълнението, тълкуването и прекратяването на договора могат да се отнеса от всяка от страните за разглеждане и решаване от Арбитражния съд при Б./, между страните е сключено валидно арбитражно споразумение, респективно е възникнала и компетентност на арбитражния съд като орган, разрешаващ правни спорове относно посоченото договорно правоотношение. Настоящият състав обаче намира за доказано твърдението на ищцата, че не е била надлежно уведомена за арбитражното производство и за назначаване на арбитър. Съгласно разпоредбата на чл.32 от ЗМТА, когато седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат намерени след старателно издирване, уведомлението се смята получено, ако е изпратено до последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено /ал.1/, като уведомлението се смята предадено и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската станция да го получи, ако тя удостовери това /ал.2/. От друга страна с оглед разпоредбата на чл.5, ал.3 от приложимите съгласно нормата на чл.36 от ЗПУ, Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя препоръчаната пощенска пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните известия е не по-малък от две. В процесния случай се установява, че преписът от исковата молба, уведомлението за започналото арбитражно производство, за назначения арбитър, посочен от [фирма] и за възможността ответникът в арбитражното производство, в 15 дневен срок да посочи арбитър, са изпратени на 17.07.2014 г. до М. В. С. в качеството й на [фирма] на адреса, вписан в договора, в приемо-предавателния протокол и в Търговския регистър, посредством писмо с обратна разписка чрез [фирма], като пратката е върната на 28.07.2014 г. с отбелязване „непотърсена“, след едно посещение от пощенския служител, извършено на 18.07.2014 г. Т.е. установява се, че връчването от служителя на пощенския оператор не е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.5, ал.3 от цитираните общи правила /посещението е било само едно, а пратката е върната преди изтичане на предвидения не по-кратък от 20 дни срок за получаването й/. В този смисъл не може да се приеме, че е налице надлежно удостоверяване по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗМТА, относно неявяването на получателят в пощенската станция да получи препоръчаното писмо, с което са изпратени цитираните документи, респективно и уведомлението за започналото арбитражно производство и за назначения арбитър не могат да се счетат за предадени, което представлява и основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.4 от ЗМТА. С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцата сумата от 810 лв., направени разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, като намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в размер на 300 лв., се явява неоснователно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ на основание чл.47, т.4 от ЗМТА решение от 20.11.2015 г. по арбитражно дело №240/2014 г. на АС при Б. ВРЪЩА делото на АС при Б. за ново разглеждане. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на М. В. С. [ЕГН] в качеството й на [фирма][ЕИК] сумата от 810 лв. разноски. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.