Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. София 18.06.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 02 февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА МАРИЯ ЯНАЧКОВА При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 448 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Ю. Г. В. срещу решение от 16.10.2010 г. по гр.дело № 2027/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 21.03.2007 г. по гр.дело № 1211/93 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу С. Т. Х., В. Т. А. и Е. А. Т. иск по чл.108 ЗС за предаване владението върху имот пл. № * по кадастралния план на [населено място], м.”В. Х.” от 1973 г., представляващ част от стар имот пл. № * и са отхвърлен предявените от жалбоподателката искове по чл.108 ЗС срещу С. о. за предаване владението върху имот пл.№ *, имот пл. № * и имот пл.№ *, всички по кадастралния план на [населено място], м.”В. Х.” от 1973 г., представляващи части от стар имот пл. № *. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК-нарушение на материалния закон. С определение № 788/21.07.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн.чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос относно възстановяване собствеността върху процесните имоти, като такива, посочени в чл.1 ЗВСОНИ по силата на закона от момента на влизането му в сила, за което не е необходимо издаването на нарочен акт за възстановяване на собствеността от административен орган или от съда, решен в противоречие с практиката на ВКС - ТР № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС. Ответниците по жалбата С. о., С. Т. Х., В. Т. А. и Е. А. Т. не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима. Въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС от жалбоподателката срещу С. Т. Х., В. Т. А. и Е. А. Т. за предаване владението върху имот пл. № * по кадастралния план на [населено място], м.”В. Х.” от 1973 г., представляващ част от стар имот пл. № * е неоснователен. Приел е за неоснователен и предявения от жалбоподателката иск по чл.108 ЗС срещу С. о. за предаване владението върху имот пл.№ *, имот пл. № * и имот пл.№ *, всички по кадастралния план на [населено място], м.”В. Х.” от 1973 г., представляващи части от стар имот пл. № *. За да направи изводите си съдът е приел от фактическа страна, че със саморъчно завещание от 17.11.92 г. С. И. П., завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на жалбоподателката Ю. Г. В., част от което е и недвижим имот № */стар/ - сега №№ *,*,*,* в м.”Р. К.”, находящ се до зоологическата градина на С. ш. [населено място]. Завещателят е наследник по закон на С. Н. П., починал на 27.11.92 г. Възоснова на приложената по делото отчуждителна преписка по ЗОЕГПНС е прието, че с решение от 10.12.1948 г. на комисията по чл.11 от ЗОЕГПНС са отчуждени в полза на държавата от наследодателите на С. П. три имота, от които една нива от 4500 км.м. в м.”Р. к.” на [населено място]. За процесния имот е съставен А. № */9322 от 18.10.94 г. в който е удостоверено одържавяването на нива от 4500 кв.м., находяща се в землището на [населено място] от С. И. П. по преписка № 7242/48 г. Прието е, че със Заповед № РД-57-27/31.03.93 г. на К. на СО е наредено да се отпишат от актовите книги за държавни и общински имоти в р-н Л. А. №3335/18.10.49 г.и се предаде владението на наследниците на С. П. недвижимия имот – нива с площ от около 2 841 кв.м., цялото от 4500 кв.м. в м.”Р. к.”в землището на [населено място]. От правна страна съдът е приел, че в полза на жалбоподателката е извършено универсално завещание от С. И. П., че за да е налице наследяване по завещание завещаното имущество следва да е притежавано от наследодателя към момента на откриване на наследството. Прието е, че със заповед № РД-57-27/31.03.93 г. на кмета на СО, с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти и се предаде владението на наследниците на С. П. върху нива, представляваща празно място с площ от около 2 841 кв.м., цялото от 4500 кв.м. в м.”Р. к.” по ЗВСОНИ е постановена след смъртта на завещателя на жалбоподателката – настъпила на 27.11.92 г. С оглед на това е прието, че към момента на завещателното разпореждане, извършено на 17.11.92 г. наследодателят на жалбоподателката не е притежавал претендирания имот, нито го е притежавал към момента на откриване на наследството – 27.11.92 г. Според въззивния съд възоснова на реституционния закон – ЗВСОНИ - чл.3,ал.1 е възстановена само „гола собственост” върху имота и поради това не е доказан факта, че жалбоподателката е собственик на процесния имот № *, част от който/пл.№ */ е и продаден от нея. Прието е, че към датата на завещанието не са налице данни претендирания имот да е съществувал реално в размерите, в които е отчужден, че собствениците не са парично обезщетени, чрез заплащане на паричната равностойност и че е собственост на държавата или на общината към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, което да налага деактуване на имота по административен ред. С оглед на изложените съображения съдът е направил решаващия извод, че жалбоподателката не е собственик на процесните имоти, поради което предявените искове с пр.осн.чл.108 ЗС са неоснователни. С ТР № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС е застъпено становището, че съобразно разпоредбите на ЗВСОНИ собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по изброените в чл.1 и чл.2 закони се възстановява при наличието на три кумулативни предпоставки, посочени в чл.1,ал.1, съответно чл.2,ал.2 и чл.4,ал.1 ЗВСОНИ – 1. към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични дружества по чл.61 ТЗ, 2. имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, 3. собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Собствеността се възстановява по силата на закона – ex lege, без да е необходимо издаването на нарочен акт за възстановяването й от административен орган или от съда. Настоящият съдебен състав възприема изразеното становище на ОСГК на ВКС в цитираното тълкувателно решение по поставения правен въпрос. С оглед на това и разрешението на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване следва да се съобрази със същото. По основателността на касационната жалба: Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, а по същество неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Неправилен е извода на съда, че жалбоподателката не е доказала да е собственик на процесния имот, тъй като Заповедта на К.на С. о. за отписване от актовите книги за държавни и общински имоти в р-н Л. на [населено място] и за предаване владението на наследниците на С. П. върху нива с площ от 2 841 км. от имот с площ от 4500 кв.м. в м.”Р. к.” е постановена към 31.03.1993 г. – след смъртта на завещателя на ищцата. От тук съдът е извел и неправилния извод, че към момента на извършване на саморъчното завещание – 17.11.1992 г., съответно към момента на откриване на наследството - 27.11.1992 г. завещателят С. П. не е притежавал претендирания имот, тъй като според съда на същият по силата на реституционния закон/чл.3,ал.1 ЗВСОНИ/ му е възстановен като „гола собственост”. Неправилно съдът приема, че възстановяването на правото на собственост на основание чл.1,ал.1 ЗВСОНИ настъпва с издаване на заповедта за дектуване на спорния имот. С оглед на това е неправилен и решаващия извод, че ищцата не е собственик на процесния имот на основание наследяване възоснова на универсално саморъчно завещание, извършено от С. П.. Като взема предвид разрешението на поставения правен въпрос, а именно, че възстановяването на правото на собственост върху отчуждените имоти по реда на ЗОЕГПНС се възстановява на лицата от които са отнети или на техните наследници при наличие на предпоставките предвидени в чл.1,ал.1 ЗВСОНИ по силата на закона съдът намира, че релевантния момент, към който съдът следва да извърши преценка дали е настъпил реституционния му ефект за спорния имот е 25.02.1992 г., когато законът е влязъл в сила. Към този момент съдът следва да прецени наличието на всяка от предвидените предпоставки в чл.1,ал.1, съответно чл.3,ал.1 ЗВСОНИ, за да се установи възстановено ли е правото на собственост върху процесния имот в полза на завещателя на жалбоподателката-ищца С. П.. Без значение в случая е момента към който е издадена заповед № РД-57-27/31.03.93 г. на К. на С. о., с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти и се предаде владението на наследниците на С. П. върху нива, представляваща празно място с площ от 2841 кв.м., цялото от 4500 кв.м. в м.”Р. к.”, тъй като както вече се отбеляза възстановяването на правото на собственост настъпва по силата на закона при наличие на посочените в него предпоставки и не е необходимо издаването на нарочен административен акт или съдебно решение. Съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно технически експертизи, и да прецени доколко одържавения имот е налице и дали съществува като обект на собственост към 25.02.1992 г. Ако част от него е застроена към указания момент следва да се установи дали от останалата незастроена част може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. След това подлежи на преценка настъпването или не на правните последици от извършеното саморъчно завещание от С. П. от 17.11.1992 г. в полза на ищцата и легитимира ли същото последната като собственик на процесните имоти. По делото е установено, че саморъчното завещание, извършено от С. П., съответно откриването на наследството – завещателят е починал на 27.11.1992 г. са факти, настъпили след влизане в сила на ЗВСОНИ. Освен това следва да се изясни по делото, като се обсъдят приложените писмени доказателства – нотариални актове за извършени продажби и дарение на недвижими имоти в съвкупност със заключенията на вещите лица по назначените СТЕ имат ли права върху имота, съответно за част от него физически лица и противопоставими ли са същите на жалбоподателката-ищца. Тъй като след отмяна на решението следва да се извършат нови съдопроизводствени действия – изясняване на спора от фактическа страна и преценка на всички доводи на страните, и събраните по делото доказателства делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. Като взе предвид изложеното състав на ВКС на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло въззивно решение от 16.10.2010 г. по гр.дело № 2027/2007 г. на Софийски градски съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: