Р Е Ш Е Н И Е № 127 град София, 07.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 28 февруари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 739/2010 година. Производството пред Върховния касационен съд по реда на чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения С. Димитров П. от гр. София, чрез неговия защитник – адвокат К. К., за възобновяване на внохд № 135/2010 г., на Окръжен съд[населено място]. Твърди се, че постановеният по делото съдебен акт е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяната му и алтернативно: оправдаване на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 62/07.06.2010 г., Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, е потвърдил присъда № 48/28.01.2010 г., постановена по нохд № 529/2009 г., на Новозагорския районен съд, с която подс. С. Димитров П., е бил признат за виновен в извършено на 20.06.2009 г., в с. Пет могили, общ. Нова З., престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, осъден на три месеца лишаване от свобода, условно по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от три години, както и лишен от правото да управлява МПС по реда на чл. 343г НК, за срок от четири месеца. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е изцяло неоснователно. Решенето на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане, по реда на посоченото производство. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на осъдения П.. За да са налице такива е необходимо съдът да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Второинстанционният съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, като вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участие на защитник, на осъдения, възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване процеса. При това инстанцията не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. П., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласното доказателствено средство, приложените писмени доказателства, подробно изброени в мотивите, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена въззивна жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Точно е посочено, че установената чрез техническо средство алкохолна концентрация в подсъдимия, е достатъчно в случая за доказване на това обстоятелство. И това е така защото, той сам се е поставил в невъзможност да бъде установена точната концентрация в кръвта му, неявявайки се в медицинско заведение за даване на кръв, за изследване, въпреки дадения му талон № 0201523. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е по реда на това производство да се подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като се дават указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Направените изводи от въззивната инстанция във връзка с конкретните оплаквания, релевирани и в направеното искане за възобновяване, се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно е било прието, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни и не представляват основания за отмяна на съдебния акт. С оглед на всичко изложено, направеното искане в тази му част се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По довода за допуснато нарушение на закона: И това посочено основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в искането по този довод се свеждат до твърденията, че не е точно определена по несъмнен начин, величината на установената алкохолна концентрация в диапазона над 1.2 промила. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на контрол и по този ред, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно поведение, изводите за авторството на деянието от подс. П., правилно е било квалифицирано по посоченият текст от НК. Разгледано в тези параметри то осъществява всички обективни и субективни признаци на това престъпление. Правните съображения на този съд в полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние – по чл. 343б, ал. 1 НК. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на свидетеля Г., от приложените писмени и веществени доказателства, вкл. талон за медицинско изследване, АУАН, копие от протокол за валидност на техническото средство, писмо за допустимото техническо отклонение при измерването. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, изводите за виновността на подсъдимия и за правната квалификация, са напълно законосъобразни. Посочените възражения по този довод са напълно идентични с поддържаните пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е направил законосъобразния извод, че са неоснователни. Изложените съображения приемащите изводите на първостепенния съд, са безпротиворечиви, убедителни, подкрепени от доказателствата по делото. Точно е посочено, че състава на престъплението е осъществен от подс. П., както от обективна така и от субективна страна. Този извод е безспорен, тъй като от данните по делото е видно, че е установена с надлежно техническо средство – „Дрегер-Алкотест, съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30 алкохолната концентрация – 1.21 пром., с която е управлявал лекия автомобил. Бил му е издаден талон за медицинско изследване, съгласно цитираната наредба, за точното установяване на тази концентрация в кръвта му. Не се е явил за вземане на кръвна проба, поради което сам се е поставил в невъзможност за определянето й по най-достоверен начин и поради това не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изводите на въззивният съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите му в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивният съдебен акт по реда на възобновяване на наказателни дела, като неоснователни, също следва да бъдат отхвърлени. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Д. П. от[населено място], за възобновяване на внохд № 135/2010 г., на Сливенския окръжен съд, наказателна колегия. Председател: Членове: