Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 165                                                       Гр.София, 26 март 2010 г.                                                                                        В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет и втори март,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ПАВЛОВА  В присъствието  на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 46/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.423,ал.1 вр.ал.5 НПК. С присъда № 444/25.11.08 г.,постановена по Н. О. Х. Д.315/08 г. от Кубратския районен съд /КбРС/, подсъдимият Д. Ш. Ш. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.325,ал.4 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29,ал.1,б. А и Б НК и на основание чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е постановено да бъде при първоначален строг режим, по силата на чл.47,б. Б ЗИН /отм./. На основание чл.68,ал.1 НК е постановено подсъдимият да изтърпи отложено наказание по присъда от 09.03.06 г.по Н. О. Х. Д.15/05 г. по описа на РС-Кубрат, влязла в законна сила на 27.03.06 г.-две години лишаване от свобода,търпимо при първоначален общ режим на основание чл.46,.б. Б ЗИН /отм./. С решение № 5/03.02.09 г.,постановено от ОС-Разград /РзОС/ по В. Н. О. Х. Д.337/08 г.е потвърдена цитираната присъда на КбРС. Този ден тя е влязла в законна сила. С решение № 275/26.06.09 г.,постановено от ВКС,1 н.о.по К. Н. Д.254/09 г., е оставено в сила по реда на възобновяване на наказателните дела потвърдителното решение на ОС-Разград. Процедурата по възобновяване е проведена по реда на 422,ал.1,т.5 НПК във връзка с постъпило лично от осъдения искане. На 06.01.10 г. е постъпило поредно искане /озаглавено молба/ от Д. Ш. за възобновяване на наказателното производство срещу него. В същото има налично позоваване на процедурата по чл.423,ал.1 вр.ал.5 НПК, предвид екстрадиране на лицето по европейска заповед за арест /ЕЗА/, с оглед изтърпяване на наказанието по цитираното по-горе дело и поемане на ангажимент от българска страна за възобновяване на наказателното производство. В тази връзка бе изискана екстрадиционна преписка от ВКП, отдел “международно правно сътрудничество”,свързана с издадената спрямо осъдения ЕЗА. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат искането за възобновяване. Моли се,ако не се уважи претенцията за възобновяване на наказателното производство на основание чл.423,ал.1 вр.ал.5 НПК, то да се възобнови на друго основание и да се отмени присъдата на първоинстанционния съд в частта по приложението на чл.68,ал.1 НК. Представителят на ВКП намира искането за основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като се съобрази с изложените от страните становища в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното:   Не се спори, че Ш. е екстрадиран по ЕЗА за изтърпяване на наказание в РБ с оглед постановена присъда на КбРС, потвърдена от РзОЗ. Не се спори, че съдебното производство спрямо лицето е протекло задочно, предвид невъзможността същото да бъде установено в пределите на България. В тази връзка, видно от съдържанието на ЕЗА по отношение на Ш. , българската държава в лицето на издалия заповедта компетентен орган на РБ- РП-гр. Кубрат, е уточнила правна гаранция “В българския НПК съществува възможност за съда да бъде възобновено наказателното дело поради неучастие на осъдения в наказателното производство-чл.423 от НПК”. Съгласно чл.423,ал.1,изр.1 НПК, в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда, задочно осъденият,какъвто е Ш. , може да направи искане за възобновяване на наказателното дело, поради неучастието му в наказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл.423,ал.5 НПК, относима към настоящия случай, когато искането за възобновяване е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на РБ, какъвто е Ш. , при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. Дословното посочване на процесуалните норми не е самоцелно. Изследването им в съдържателен план се отнася както към разискване на съдържанието на материалите по делото, с оглед приложение на процедурата по чл.423 НПК, така и поради наложителната преценка за възможност или не настоящата инстанция да се произнесе въобще по съществото на отправеното до нея искане на осъдения. ВКС приема, че по ЕЗА са дадени гаранции за възобновяване на наказателното производство на задочно осъденото лице. Същевременно обаче, възобновяването, което се допуска, когато лицето не е участвувало в съдебното производство в молещата държава, в процедурен и предпоставящ план се осъществява по реда, предвиден в молещата държава. Пренесено на приложното поле на процесното производство, казаното означава, че при възобновяване на делото по отношение на задочно осъдено лице, предадено за изтърпяване на наказанието от друга държава, какъвто е Ш. , се прилагат правилата на чл.423 НПК с всички посочени в тях предпоставки. Следователно, искането,което се прави от осъдения в този случай, трябва да бъде отправено до ВКС в шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Ако се стъпи на плоскостта, че нормата на ал.5 на чл.423 НПК не е свързана със срока по ал.1, а възобновяване по силата на ал.5 се дължи винаги, би се стигнало до игнориране на съдържанието в съгласие с конструкцията на нормата на чл.423 НПК, чиито разпоредби трябва да се обмислят във взаимовръзка, от една страна. От друга- означава да се допусне принципна нестабилност в правния мир на един влязъл в сила съдебен акт. Доказването на момента на узнаване тежи върху молителя. При екстрадиране на осъдения от друга държава, поначало в негова полза, за първи момент на узнаване се приема денят на задържане на лицето от съответните компетентни власти, с оглед провеждане на екстрадиционна процедура. Това е така, ако в кориците на делото не се съдържат доказателствени материали, от които категорично да може да се установи друг момент на узнаване от страна на молителя за влизане на процесния съдебен акт в сила. В конкретния случай присъствуват доказателства, които установяват, че Ш. е знаел за влязлата в сила присъда на КбРС срещу му най-малко на 14.04.09 г. Това е денят, в който в КбРС е постъпила лична молба от него за възобновяване на третираното наказателно производство. Същата е разгледана по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК по образуваното по нея К. Н. Д.254/09 г. по описа на ВКС,1 н.о. В съдебно заседание на 25.05.09 г.осъденият не се е явил, но неговият защитник е уточнил, че подзащитният му е в чужбина,с него се поддържа връзка и е подписал пълномощно. Същото е приложено по касационното дело и е с дата 03.04.09 г.,като договорът за правна помощ от другата страна е с дата 16.03.09 г. Пълномощното и договорът за правна помощ са свързани именно с обсъжданото искане за възобновяване на процесното дело. Искането /отново озаглавено молба, въпреки отправената критика в тази връзка по решение №275 от 26.06.09 г.на ВКС, 1 н.о./ по настоящото касационно дело пък, както вече бе отразено, е постъпило в КбРС на 06.01.10 г. Следователно, в случая не може да се приеме,че шестмесечният срок, ценим по силата на чл.423,ал.1 НПК, тече от момента на задържане на Ш. в чужбина /по негово твърдение на 06.09.09 г./,защото това е първият момент, в който той е узнал за влязлата в сила присъда на КбРС срещу му. Очевидно е, с оглед гореказаното, че неговото познание датира още от 16.03.09 г. Тази инстанция е склонна да приеме като най-благоприятен вариант за отключване на познанието на Ш. досежно влязлата в сила присъда на КбРС, датата на постъпване на личното от осъдения искане за възобновяване по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК - 14.04.09 г. И с оглед нея обаче, шестмесечният срок, прогласен в нормата на чл.423,ал.1 НПК, се явява пропуснат. Видно от изложеното, искането за възобновяване на основание чл.423, ал.1 и 5 НПК по отношение на воденото срещу Ш. и приключило с влязла в сила присъда наказателно производство на КбРС и РзОС, е недопустимо на процедурно основание и следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него касационно дело-прекратено. Ето защо не се дължи никакво по-нататъшно обсъждане, включително и касателно допълнителното искане, отправено от защитата в съдебно заседание пред ВКС, посочено по-горе в мотивите, което се явява такова по същество.   Предвид изтъкнатите доводи, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Д. Ш. Ш. за възобновяване на Н. О. Х. Д.315/09 г.по описа на РС-Кубрат, В. Н. О. Х. Д.337/08 г.по описа на ОС-Разград.   ПРЕКРАТЯВА К. Н. Д.46/10 г.по описа на ВКС, Второ наказателно отделение.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/       2/