Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
София, 21.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 791/2012 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 295 ГПК.
Г. Р. Н., Е. Н. С. и Б. Н. С. , подадена чрез адв. Ю. О. от АК- Д. срещу въззивно Решение Nо 274 от 13.07.2012 година по гр.д. Nо 267/2012 година на ОС-Добрич по отхвърления иск за делба на втори и трети/ тавански/ жилищен етаж.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила- неправилно тълкуване на факти, нарушения на материалния закон – чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ и м чл. 22 ал.3 СК от 1985 г. / отм./ , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Касационно обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса подаденото заявление по чл. 56 ал.2 ЗТСУ / отм./ , без да е направено в изискуемата за това форма и без спазване изискванията на закона- заявление с нотариална заверка на подписите и вписване в нотариалните книги , води ли до опорочаване на акта за учредяване правото на строеж, произнесен от въззивния съд решение е в противоречие с Решение Nо 27 от 01.06.2010 год. по гр.д. Nо 2072/2008 г. на ВКС-IV отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК и Решение Nо 514 от 29.04.1991 год. по гр.д. Nо 1756/90 год. на ВС-IV отд. и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса до кого следва да бъде отправено заявлението по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ за да са спазени изискванията на закона , валидна ли е и съставлява ли нотариална заверка на подписите по см. на чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ , заверката на лице от общинската администрация „изпълняващо нотариална дейност при ОбНС’ поради липса на съдебна практика,а по въпроса за валидността на уреденото право на строеж само от единия съпруг , когато недвижимия имот е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност” се поддържат доводи за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие на произнесеното от въззивния съд с Решение Nо 1140 от 03.12.2008 год. по гр.д. Nо 4437/2007 г. на ВКС-I отд.
Касационно обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса при учредено право на строеж за надстройка и пристройка , в рамките на делбен процес , следва ли решението на съда да бъде съобразено с това , дали построеното съставлява самостоятелен обект на правото на собственост и дали е в съответствие с предвижданията на квартално застроителния план , след като произнесеното от въззивния съд решението е в противоречие с Решение Nо 73 от 23.06.1986 г. по гр.д. Nо 33/86 г. на ОСГК на ВС.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна- С. С. Б. и С. С. М. .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира :
Производството е делбено , във втора фаза.
С влязло в сила решение по чл. 282 ал.1 ГПК/ отм./ е допусната съдебна делба на дворно място с площ 494 кв.м. , представляващо УПИ * в кв. 127 по РП на [населено място] , приземен етаж със ЗП 127 кв.м. и първи жилищен етаж със ЗП от 127 кв.м..Искът за делба на третия и тавански етажи е отхвърлен.
Спорен по делото е въпроса за наличие на съсобственост по отношение на втория и трети/ тавански / жилищни етажи.
С посоченото решение , окръжният съд действайки в правомощията на въззивна инстанция в правомощията по чл.218з ГПК / отм./ , при повторно разглеждане на делото , е потвърдил решението на първата инстанция , с която искът за съдебна делба на втория и трети / тавански/ етаж от жилищна сграда , построена в дворно място с площ от 494 кв.м., УПИ- * от кв. 127 по плана на [населено място], е отхвърлен.
За да постанови решението си , въззивният съд е приел, че в полза на родителите на ответниците С. С. Б. и С. С. М. – В. С. М./ В. М./ дъщеря на общите наследодатели / и нейния съпруг е налице надлежно уредено право на строеж за тези два етажа по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ , поради което и не е налице подлежаща на съдебна делба съсобственост. Прието е , че доколкото дворното място сградата , която е надстроена с процесните втори и трети /тавански/ етаж е била в режим на съпружеска имуществена общност, въпреки даденото само от единия съпруг съгласие , не опорочава същото , доколкото със смъртта на неучастващия съпруг , сделката е валидирана.
На основание чл. 291 ГПК настоящият състав намира , че по въпросите дали подаденото заявление по чл. 56 ал.2 ЗТСУ / отм./ , без да е направено в изискуемата за това форма и без спазване изискванията на закона- заявление с нотариална заверка на подписите и вписване в нотариалните книги , води ли до опорочаване на акта за учредяване правото на строеж, няма противоречиво произнасяне.
С Решение Nо 27 от 01.06.2010 год. по гр.д. Nо 2072/2008 г. на ВКС-IV отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК се приема , че „вписването на заявлението за учредяване право на строеж , респ. декларацията по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ , е елемент от фактическия състав и има конститутивен ефект , тъй като законодателят изрично е предвидил , че декларацията- съгласие на собственика на терена по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ следва да бъде нотариално заверена, отправена до специализираните органи на общинската администрация и вписана в нотариалните книги, „ т.е. изрично е определил двата елемента на фактическия състав за учредяване на суперфиция между посочената категория лица. Нотариалната форма се явява условие за действителност на волеизявлението, а вписването като елемент от фактическия състав е с основна функция на оповестяване.
Решение Nо 514 от 29.04.1991 год. по гр.д. Nо 1756/90 год. на ВС-IV отд., е израз на неотменната съдебна практика по приложение на чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./, а именно, че”между роднините по права линия- родители -деца суперфиция може да бъде учредена не само с нотариален акт , но и чрез нотариално заверено волеизявление , отправено до общинската администрация. Заявлението на страната следва да е в установената форма, да е с ясно и точно съдържание от гл.т. на обема на суперфициарното право”.
Тази съдебна практика е правилна и съобразена с обжалваното въззивно решение.
Декларацията по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ е направена от собственика на терена и изградените до този момент приземен и първи етаж С. Н. С. / С. Н. С. респ. С. Н. П./ в полза на дъщеря му В. С. М./ В. С. М./, майка на ответниците. Изградените два етажа са в обема на уреденото суперфициарно право. При липсата на спор , че изградените два етажа са ползвани за жилищните нужди на семейството на дъщерята В. С. М. , дали всеки от етажите е самостоятелен обект на правото на собственост или не , не е предмет на настоящия спор доколкото не се приеме , че изграденото е съсобственост на всички страни по делото. Именно поради въпросът при учредено право на строеж за надстройка и пристройка , в рамките на делбен процес , следва ли решението на съда да бъде съобразено с това , дали построеното съставлява самостоятелен обект на правото на собственост и дали е в съответствие с предвижданията на квартално застроителния план и даденото разрешение като съдебна практика по Решение Nо 73 от 23.06.1986 г. по гр.д. Nо 33/86 г. на ОСГК на ВС , третиращо проблема със застрояване на недвижимите имоти при действието на друг устройствен територията на страната закон,при ограниченията за обема на притежаване правото на частна собственост , съгласно отменения ЗСГ и др. подзаконови актове, се явяват неприложими към принципният спор за наличие на съсобственост между страните на спорните два етажа.
По въпроса , в контекста на възприетата теза за значението на формата на декларацията по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ , относно обстоятелството до кого следва да бъде отправено заявлението по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ за да са спазени изискванията на закона , валидна ли е и съставлява ли нотариална заверка на подписите по см. на чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ , заверката на лице от общинската администрация „изпълняващо нотариална дейност при ОбНС’, следва да се приеме , декларацията по чл. 56 ал.2 ЗТСУ /отм./, като заявление следва да бъде отправена до общината респ. общинската администрация. За да бъде надлежно сезирана тази администрация е необходима нотариална заверка.
Заявлението на С. Н. П. в полза на дъщеря си В. и зет си С. М. е от дата 30.05.1988 година, същото носи заверка на лице , изпълняващ нотариална дейност при Общинския народен съвет [населено място] и е вписано в службата по вписвания.
Към 1988 година действащ закон , дефиниращ нотариалната дейност в общинските народни съвети е чл. 97 / ред. изм. ДВ.бр.36/79 г./ на ЗУС/ Закона за устройство на съдилищата/ от 1976 година., съгласно който „ в населените места , където няма районен съд, председателят, зам.-председателят и секретарят на ИК на ОбНС , кметът, заместник-кметовете и секретарят на кметството заверяват подписи, удостоверяват датата на частен документ и засвидетелствуват верността на преписи на документи. Лицата с пълна нотариална компетентност са нотариусите. Наред с тази компетентност, законовата уредба установява статута и правомощията на лица с т.н. ограничена нотариална компетентност. Именно такава е компетентността,нормативно уредена с чл.97 от ЗУС и възпроизведена с нормата и на отменения чл.158 ал.4 ЗСВ/ до изменението на закона с ДВ.бр.59/94 година , а след това и в ЗННД/ ДВ.бр.106/96 година, в сила от 1.06.1996 година./ В тази категория лица са включени органите на местната администрация. Доколкото от данните , отразени в официалния печат на общинската администрация се установява, че извършилото съответната заверка на документ лице с изписано ръкописно име е лицето, натоварено с нотариалната компетентност , формалният критерий , че то е от кръга на посочените в закона лица , се презюмира. Ако някой оспорва този факт, доказването е в негова тежест.
Заявлението по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ като частен диспозитивен документ , изисква нотариална заверка на подписа на лице, поради което следва ,че изводите на въззивния съд по обжалваното решение, че заявлението следва да се зачете от гл.т. на изпълнение на критериите за форма , са правилни.
Въпросът за валидността на уреденото право на строеж само от единия съпруг , когато недвижимия имот е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност” не може да се приеме ,че се разрешава противоречиво с оглед на произнесеното от въззивния съд и тезата на съда по Решение Nо 1140 от 03.12.2008 год. по гр.д. Nо 4437/2007 г. на ВКС-I отд. с цитираното решение на ВКС , постановено по реда на чл.218а б.”а” ГПК/ отм./.
С цитираното решение се приема , че когато недвижимият имот е принадлежал на двамата съпрузи, изходящото само от единият от тях заявление , съдържащо съгласие да се построи / надстрои недвижимия имот , придобит в режим на съпружеска имуществена общност в предвидената от закона форма , не води до надлежно учредяване право на строеж, по правилото на чл. 92 ЗС построеното въз основа на това заявление , е собственост на собственика на терена .
Настоящият състав на ВКС на основание чл. 291 ал.2 ГПК намира отчасти посочената съдебна практика за неприемлива и в тази насока неправилна , доколкото липсват конкретни мотиви за това , защо не може учреденото само от единия от съпрузите право на строеж да прояви действието си и спрямо другия при определените от закона условия по чл.22 ал.3 СК от 1985 год. / отм./ .С цитираната законова разпоредба , законодателят установява , че разпореждането с обща недвижима вещ или право върху такава вещ , извършено от единия съпруг поражда действие за другия , ако в 6 месечен срок от узнаването, той не го оспори по исков ред. В теорията и практиката се приема, че в тези хипотези се касае до висяща недействителност на разпореждането с правото на собственост или с ограниченото вещно право, която за разлика от недействителността по чл. 26 ЗЗД , поражда действие доколкото не бъде оспорена. Т. н. „саниране” на разпоредителната сделка може да се извърши като сочи законът- при липса на оспорване по исков ред в 6 месечен срок от узнаването, но това важи и за хипотезите , при смърт на съпруга , който има право да оспори , тъй като се касае до едно лично ненаследимо право.
При данните по делото, разпореждането с ограниченото вещно право е извършено през 1988 година , към този момент е дадено и разрешението за строеж и е реализирано строителството на двата етаж, като в него е заживяло семейството на дъщерята. Неучаствалата по сделката съпруга на собственика на терена и изградените два етажа , съпружеска имуществена общност, С. Ф. С. е починала на 16.03.1998 година. Изложените обстоятелства , макар и неустановени по безусловен начин , дават основание да се приеме , че липсата на оспорване през изтеклите от учреденото по реда на чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ право на строеж и невъзможността това оспорване да бъде проведено след смъртта и , че суперфицията в полза на В. и С. М. от 30.05.1988 година е произвела действието си и на основание чл. 63 ал. 1 ЗС собственик на построеното са именно родителите на ответниците С. С. Б. и С. С. М. .
По тези правни съображения настоящият състав приема , че касационната жалба се явява неоснователна , не са налице релевираните основания за нейната отмяна . Поддържаните тези на защитата на ищците и тяхното субективно виждане в материално-правен спор, че заявлението по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ не отговоря по форма и съдържание на закона и това се отразява на валидността му и невъзможността да породи правните псоледици на чл. 63 ал.1 ЗС , с оглед на изложените вече съображения на какви законови искания следва да отговоря и че законните последици могат да възникнат само при точното спазване на закона , не могат да обусловят изводи , различни от вече изложените .
По изложените съображения и на основание чл. 295 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 274 от 13.07.2012 година по гр.д. Nо 267/2012 година на ОС-Добрич по отхвърления иск за делба на втори и трети/ тавански/ жилищен етаж.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : |