Р Е Ш Е Н И Е № 483 гр. София, 15 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2289/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. П.И. от гр. Шумен, чрез неговия защитник – адвокат Б. Б., против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 69/2011 г. Посочени са доводи за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, необоснованост, явна несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение. Исканията са алтернативни: отмяна на решението с връщане за ново разглеждане, преквалифициране на деянието или намаляване размерите на санкцията и обезщетението. Частният обвинител и граждански ищец лично и неговият повереник считат, че жалбата следва да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 92/03.06.2011 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил присъда № 40/13.12.2010 г., постановена по нохд № 137/2010 г., на Окръжен съд гр. Добрич, като е намалил размера на наложеното на подс. Н. И. П. наказание от тринадесет на единадесет години лишаване от свобода, при „строг” първоначален режим. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за необоснованост на решението: Направените възражения в жалбата по този релевиран довод, изобщо не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, тъй като същият не е включен като касационно основание, установени в чл. 348 НПК. По довода за нарушение на материалния закон: Направените възражения по това касационно основание - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се свеждат до твърденията, че подсъдимият не е извършил деяние, което да са квалифицира по посочения текст от НК, а следва да бъдат приложени чл. 118, 119, 122 НК. Съставът на Върховния касационен съд счита, че този довод не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. При приетите от въззивната инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, несъмнено подсъдимият Петков, е осъществил състава на престъплението по чл. 115 НК, както от обективна така и от субективна страна. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че със своите действия, умишлено е умъртвил пострадалия А.С. Изводите и на въззивната инстанция, отразени в мотивите, че е действал при пряк умисъл да го лиши от живот, се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите С., С., А., А., В., В., А. Б., Г., Ж., В., Б., С., Х., С., които основателно са кредитирани от второинстанционният съд, както и частично от показанията на св. И., Г. С., О. Г. и А., отчитайки се от този съд, че нито един от тази група свидетели не е бил очевидец на последващия последен сблъсък между подсъдимия и пострадалия, след излизането им от заведението „Л.”. Обсъдени са били и показанията на св. Н. И. – майка на подсъдимия, както и неговите обяснения, като точно е посочено в коя част им се дава вяра. Точни са изводите на двете съдебни инстанции, че убийството на А. С. е извършено от подс. Н. П.. В тази връзка са изложени убедителни съображения, подкрепени от разбора на доказателствата по делото, които се възприемат и от настоящата инстанция. Законосъобразни са съжденията, че това обвинение се подкрепя от показанията на посочените по горе свидетели, приложените писмени и веществени доказателства, от експертните заключения. Убедителни са и съображенията изложени в мотивите на въззивният съдебен акт, относно как и от кого е бил убит С., относно разбора на данните от гласните доказателствени средства, за мотивите за извършване на деянието, като направените разсъждения са законосъобразни, логични, последователни и безпротиворечиви и основаващи се на всички данни събрани по делото. Не е допуснато нарушение на закона при правната квалификация на извършеното деяние по чл. 115 НК. Законосъобразно съдилищата са приели, че този престъпен състав е осъществен както от обективна така и от субективна страна. Престъплението е било извършено при „пряк” умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Видно от обективните данни по делото – локализация на удара в жизнено важен орган на тялото, със средство – нож, годно да причини смъртта, употребата на значителна сила сочат, че активните действия на подсъдимия П. са били насочени към умъртвяване на пострадалия и обективно са довели до смъртта му. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с направения довод са идентични и с поддържаните пред въззивният съд. Същият подробно се е занимал с обективната и субективна страна на престъплението, правилно квалифицирано по чл. 115 НК и е направил законосъобразен извод, че е осъществено от подсъдимия. Изложил е убедителни съображения защо не приема исканията на защитата му, за преквалифициране на извършеното по чл. 118 или чл. 119 НК, които се основават на постоянната съдебна практика и пълна преценка на всички събрани доказателства. Поради това е законосъобразен извода, че тези възражения са неоснователни, който се споделя и от настоящата инстанция. Без основание е и искането в касационната жалба за преквалифициране на деянието по чл. 122 НК. Както бе посочено и по - горе в мотивите, престъплението е извършено при пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 НК, до който законосъобразен извод са стигнали предходните инстанции. Нанесената прободно – порезна рана в областта на коремната кухина, която и жизненоважна област на тялото, използваното средство – нож, годен да причини смърт и значителната сила на удара, налагат единствено възможния извод, че действията на подс. П. са били насочени към умъртвяване на пострадалия С.. Поради това и следва да бъде отхвърлено искането на защитата, за преквалификация по чл. 122 НК – причиняване на смърт поради непредпазливост. Съставът на Върховният касационен съд изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Н. П. е извършил престъплението по чл. 115 НК. За това, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за преквалифициране на деянието по чл. 118, 119, 122 НК. По довода за съществени нарушения на процесуалните правила: Касаторът поставя въпроса за достоверността на една част от доказателствените материали, който обаче не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалния закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. П., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства, експертните заключения, чрез които са установили точно поведението и действията му през инкриминирания период. Противоречията в доказателствените материали са били обсъдени и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия и не е налице нито едно от основанията по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, само при наличие на които би възникнало задължение на касационната инстанция за отмяна на съдебния акт. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и 314 НПК, съдът е проверил изцяло правилността на обжалваната присъда. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство. Вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. В мотивите си, в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, е изложил убедителни съображения какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали и основанията поради които не приема доводите изложени в жалбата. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че няма нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално е недопустимо касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339,, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че същата е основателна. Затова възражението, че е допуснато процесуално нарушение, като не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения е неоснователно. Право на въззивната инстанция е да прецени необходимостта от допускане или не на нови доказателства. Видно от определения № 72/15.03.2011 и 07.04.2011 г., този съд е обсъдил и се е произнесъл по направените искания от подсъдимия П. и неговата защита. Отказвайки да уважи исканията по доказателствата, не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК, в тази инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, законодателят е предоставил на съда правото на преценка кога и в какви случаи да бъдат допуснати искани доказателства. В случая правилно е било прието, позовавайки се на събраните други такива, че обстоятелствата за които са били поискани са изяснени. Ето защо, няма основание да се възприеме твърдението от защитата, че решението е било постановено от предубеден състав на съда. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдени обезщетения: И този немотивиран касационен довод е неоснователен. При определяне размера на наказанието от въззивният съд, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи, включително и поведението на пострадалия С.. Правилно е било прието в случая превес на смекчаващите такива и е определено наказание в близост до законоустановения минимум. Изложените съображения са подробни, подкрепени от данните по делото и се възприемат от настоящата инстанция. Санкцията по размер напълно съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца. По – голяма снизходителност, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия посочени в чл. 36 НК. Уваженият размер на предявените граждански искове – по 50 000 лв., за всеки един двамата граждански ищци са напълно справедливи. Те са съобразени с претърпените болки и страдания от невъзвратимата загуба на сина им, в млада възраст, в разцвета на силите, който е бил и тяхна опора. Спазени са били точно принципите на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, поради което и в тази си част касационната жалба се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 92/03.06.2011 г., постановено по внохд № 69/2011 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: