Р Е Ш Е Н И Е № 427 гр.София, 28 декември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1348/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия К. Т. В. срещу решение № 87/06.07.2015 год. по въззивно нохд № 68/2015 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила – не е подложил на самостоятелна проверка и подробен анализ всички индивидуализиращи обстоятелства от значение за наказателната отговорност, липсват мотиви за ефективното изтърпяване на наказанието, довели до явна несправедливост на наказанието с отказа да се приложи чл.66, ал.1 НК. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и алтернативно – за изменение и прилагане на института на условното осъждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и поддържа, че наказанието, определено при предпоставките по чл.55 НК без отлагане на изпълнението, е справедливо и съответства на целите по чл.36 НК. Пловдивският окръжен съд с присъда № 77/13.10.2014 год. по нохд № 990/2014 год. признал подсъдимия В. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от м.март 2009 год. до 15.08.2011 год. в [населено място] и в [населено място] в качеството си на пълномощник на управителите на [фирма], [населено място] и на [фирма], [населено място], и като управител на [фирма], [населено място] в съучастие като извършител с подсъдимите А. Т. В., действал като извършител, А. Д. К., Е. К. А. и Г. С. Г.-като помагачи, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 2 070 144,13 лева – особено големи размери, като потвърдил неистини в подадени СД по ЗДДС, при водене на счетоводството съставил документи с невярно съдържание при упражняване на стопанска дейност – дневници за покупки, при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите и е потвърдил неистини в писмени декларации относно размера на получени доставки и начислен ДДС, отразил е данъчни фактури, по които не е налице данъчно събитие като си е приспаднал неследващ се данъчен кредит. На основание чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2, пр.1, т.6, т.7 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.58а, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода и конфискация на ½ идеална част от недвижимите му имоти; в това, че на 01.10.2011 год. в вгр.Пловдив държал акцизни стоки без бандерол-тютюневи изделия, за които по закон се изисква, на стойност 1 323,43 лева – немаловажен случай. На основание чл.234, ал.1 вр.чл.58а, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода и на глоба в размер на 6 000 лева. На основание чл.23 НК наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените, 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което определил при условията на чл.59, ал.1 вр.чл.62, т.3 ЗИНЗС и присъединил изцяло наказанията глоба в размер на 6 000 лева и конфискация на ½ идеална част от недвижимото имущество. Приложил чл.59 НК за времето на предварителното му задържане. Признал подсъдимия А. Т. В. за виновен в това за времето от м.март 2009 год. до 16.11.2009 год. в [населено място] да е извършил престъпление по чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2, пр.1, т.6, т.7 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54, ал.1 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила, и конфискация на МПС. Приложил чл.59 НК за времето на предварителното задържане. Признал подсъдимия Е. К. А. за виновен в това, че за времето от м.март 2009 год. до 15.08.2011 год. в [населено място] и в [населено място] извършил престъпление по чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2, пр.1, т.6, т.7 вр.чл.20, ал.4 вр.ал.1 НК и при условията на чл.58а, ал.4 вр.ал.1, т.1 НК го осъдил на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години и 4 месеца от влизане на присъдата в сила, и конфискация на идеални части от поземлени имоти, недвижими имоти и МПС. Признал го за невинен и го оправдал по обвинението да е подпомогнал подсъдимите К.В. и А. В. с обещание да им даде помощ след деянието и чрез отстраняване на спънки. Приложил чл.59 НК за времето на предварителното задържане. Признал подсъдимия Г. С. Г. за виновен в това, че: за времето от м.март 2009 год. до 15.08.2011 год. в [населено място] и в [населено място] е извършил престъпление по чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2, пр.1, т.6, т.7 вр.чл.20, ал.4 вр.чл.26, ал.1 НК и при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода и конфискация на моторни превозни средства. Признал го за невинен и го оправдал по обвинението да е помогнал на подсъдимите К.В. и А. В. с обещание за помощ след деянието и чрез отстраняване на спънки; на 30.09.2011 год. в [населено място] извършил престъпление по чл.234, ал.1 НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 8 месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 15 000 лева. Приложил чл.234, ал.3 НК и отнел предмета на престъплението – тютюневи изделия, в полза на държавата. На основание чл.23 от НК наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените – 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години и 4 месеца, и присъединил изцяло наказанията глоба в размер на 15 000 лева и конфискацията на моторни превозни средства. Приложил чл.59, ал.1 НК за времето на предварителното задържане. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства и за размера на дължимите разноски. Признал подсъдимия А. Д. К. за виновен в това, че през периода м.март 2009 год. – 15.08.2011 год. в [населено място] и в [населено място] е извършил престъпление по чл.255, ал.3 вр.ал.1, т.2, пр.1, т.6, т.7 вр.чл.20, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК и при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Приложил чл.59, ал.1 НК за времето на предварителното задържане. Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 68/2015 год. изменил присъдата в частта относно наказанието лишаване от свобода, наложено на подс.В., за престъплението по чл.255, ал.3 вр.ал.1 НК като при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го определил на 1 година и 8 месеца и намалил наложеното при условията на чл.23, ал.1 НК – на 1 година и 8 месеца. Изменил присъдата по отношение на подсъдимия К. като намалил наказанието лишаване от свобода на 1 година и 10 месеца, отменил частично за конфискацията по отношение на 1/3 от поземлен имот в [населено място], намалил за МПС до 1/2 ид.част. Отменил присъдата по отношение на подсъдимия Г. и върнал делото на Пловдивската окръжна прокуратура за допълнително разследване. Потвърдил присъдата в останалата част. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до налагане на явно несправедливо наказание поради отказа да се приложи чл.66, ал.1 НК, мотивирани с липса на подробен анализ на всички индивидуализиращи обстоятелства и на мотиви, са неоснователни. Въззивният съд не е подходил формално към процесуалното си задължение да оцени установените по делото обстоятелства от значение за правилното решаване на въпроса за наказанието, за да съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК. От съдържанието на решението може да се направи извод, че е обсъдил доводите за явна несправедливост. Приел е, че установените и взети предвид от първоинстанционния съд индивидуализиращи обстоятелства, са в достатъчен обем, за да се определи личността на подсъдимия, неговата и на извършеното престъпление обществена опасност. Без да пренебрегва някое от тях е направил извод, че са налице основания за смекчаване отговорността на подсъдимия и е дал различна оценка – по-благоприятна за него, на поведението му – осъзнал извършеното от него, спомогнал за разкриване не само на собствената си деятелност, но и тази на останалите подсъдими, че вече се е вградил в обществото, предвид отдалечеността във времето от извършване на престъплението. Въз основа на цялостната обоснована оценка на установените обстоятелства е направил извод, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му, които са му дали основание да приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Определил е наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година и 8 месеца при предпоставките по чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК. Решението в посочения смисъл не води непременно до извода, че са налице основанията за приложението на чл.66, ал.1 НК. В мотивите съдът изрично е заявил становището си, че това наказание следва да се изтърпи ефективно. Обосновал се е по ясен начин с личната обществена опасност на подсъдимия и с обществената опасност на извършеното престъпление. Макар и да не е изложил подробни съображения, не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК. От значение не е обема, а съдържанието, в което е даден израз на волята на съда и на становището му, че процесуалната дейност на първоинстанционния съд по всички въпроси от предвидените в чл.301 НПК е съобразена с предвидените в НПК правила, че има само едно различие – посоченото по-горе, а съображенията му не променят оценката за високата степен на обществена опасност на дееца и на извършеното предвид вида, тежестта, последиците, мотивите, засегнатите обществени отношения. Затова, след като е възприел мотивите на първоинстанционния съд по посочените въпроси, не е длъжен да ги възпроизвежда в решението си. Начинът, по който е изразил становището си за необходимостта наказанието да се изтърпи ефективно, в достатъчна степен указва на правилно формирано вътрешно убеждение. Независимо, че са налице някои от предвидените в чл.66, ал.1 НК предпоставки за отлагане на изпълнението – подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода, а наложеното наказание е до 3 години, не е могъл да стигне до извода, че е налице съществено условие за постигане целите на наказанието и преди всичко – че за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието. Съдът е взел решението си като се е съобразил с установеното по безспорен начин за личността, степента на участие, отношението му към извършеното. Независимо от по-благоприятното решение по въпроса за степента на неговата обществена опасност, не е могъл да мотивира извод, че е възможно да се постигнат целите да бъде превъзпитан без да бъде изолиран от обществото. Деянието съдържа висока степен на обществена опасност – обстоятелство, което е от съществено значение за правилното решаване на въпроса как могат да бъдат постигнати напълно и целите на генералната превенция – възпитанието и предупреждението върху другите членове на обществото. За това като е направил извод, че условното осъждане няма да позволи да се постигнат напълно всички, предвидени в закона цели и че не е обществено оправдано за действителното поправяне на подсъдимия да не изтърпява ефективно наложеното му наказание, съдът не е допуснал нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 и ал.5, т.2 НПК. Предвид изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87/06.07.2015 год. по въззивно нохд № 68/2015 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав, постановено по отношение на подсъдимия К. Т. В.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ