Р Е Ш Е Н И Е № 343 гр. София, 14 октомври 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 936 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по протест на Бургаска апелативна прокуратура срещу решение на Бургаски апелативен съд № 57 от 8.05.15 г, по ВНОХД № 44/15, с което е потвърдена оправдателна присъда на Бургаски окръжен съд № 20 от 28.01.15 г, по НОХД № 1122/14. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 8.07.2011 г в [населено място], в качеството си на длъжностно лице, изпълняващо публични функции, заемащо отговорно служебно положение: частен съдебен изпълнител, е нарушил служебните си задължения по чл. 485 вр. чл. 468 ГПК, като не е назначил служебно вещо лице по ценнообразуването, с цел да набави облага за взискателя по изпълнителното дело Д. Д. Д., и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за собствениците на имота К. Г. Г. и Г. Д. Г., в размер на 86 205 лв, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 282, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 НК. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че събраните доказателства са оценени превратно, че не са интерпретирани правилно установените факти, че определената от подсъдимия начална продажна цена се е различавала съществено от пазарната такава, въпреки че нормата на чл. 468, ал. 1, изр. 1 ГПК го е задължавала да я съобрази с пазарната стойност на имота, че е налице умисъл за извършване на длъжностно престъпление, че действията на частния съдебен изпълнител са отменени от съда като незаконосъобразни, което има значение за съставомерността на деянието, че с оправдаването на подсъдимия материалният закон е приложен неправилно. С протеста се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на БАС. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният съд е споделил доказателствения анализ на първата инстанция, като правилно е отбелязал, че релевантните факти са изведени при вярна интерпретация на доказателствените източници. Спорът по настоящето дело не се отнася до приетите фактически положения, а до изведените въз основа на тях правни изводи, касаещи съставомерността на деянието. Според прокуратурата, подсъдимият е нарушил служебните си задължения по чл. 485 вр. чл. 468 ГПК, като е определил началната продажна цена на имота, без да назначи вещо лице, целейки да набави облага за кредитора по изпълнителното дело. Съдилищата са приели, че частният съдебен изпълнител не е имал императивно задължение да ползва вещо лице, а е могъл сам да определи цената, като съобрази определени фактори. Счели са, че липсва елемент от обективната страна на деянието / не е осъществено изпълнителното деяние /, както и липсва субективната такава. Що се отнася до длъжностното качество на субекта, по делото не се спори, че подсъдимият е бил длъжностно лице. ВКС приема, че са верни изводите относно липсата на престъпление по служба. Съображенията за това са следните: В чл. 468, ал. 1 ГПК е посочено, че съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да бъде продадена. При явния търг и при публична продан началната цена е 75 % от стойността на вещта. По искане на страната се назначава вещо лице за определяне стойността на имота или се назначава служебно при необходимост от специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други / чл. 468, ал. 2 ГПК /. Теорията и преобладаващата съдебна практика по приложението на чл. 468 ГПК приемат, че съдебният изпълнител самостоятелно определя началната цена, по която да протече публичната продан, като се ръководи от определени фактори, имащи отношение към конкретния случай. Подсъдимият е определил цената, при условията на чл. 468, ал. 1 ГПК, като е съобразил следните фактори: състоянието на сградата, местонахождението й, данъчната оценка, липсата на идеални части от правото на собственост върху прилежащия терен, актуалната пазарна конюнктура. Той е оценил имота на 50 800 лв, при данъчна оценка на същия, възлизаща на 25 385, 80 лв. При сравнителен анализ на правната уредба в интересуващата ни област, към момента на деянието, с тази, действаща понастоящем, следва да се направи заключение, че към първия посочен момент, не е имало изискване за съобразяване на началната продажна цена на имота с някакъв определен критерий, например, с данъчната оценка. С изменението на ГПК, ДВ, бр. 50 от 2015 г, е създадена нова ал. 2 на чл. 485 ГПК, която гласи, че началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена. Следователно, към момента на деянието е било допустимо свободно определяне на началната цена, по преценка на частния съдебен изпълнител, като в някои случаи тя е била по-ниска и от данъчната оценка. В този смисъл, не може да бъде споделено разбирането на прокурора, че нормата на чл. 468 ГПК е ориентирана към пазарната стойност на имота, а подсъдимият е игнорирал нейното съдържание, като е определил друга цена, значително по-ниска. На следващо място, правилен е изводът на съдилищата, че ал. 2 на чл. 468 ГПК не създава императивно задължение за назначаване на вещо лице. Съдебният изпълнител е имал право на преценка в тази насока и не е нарушил закона, като е определил началната цена, съобразявайки изброените по-горе фактори. Обстоятелството, че впоследствие действията му са отменени от съда, сочи на тяхната незаконосъобразност по правилата на гражданското право и процес, което би имало значение за гражданскоправните аспекти на казуса, но автоматично не обуславя извод за съставомерност на деянието по чл. 282 НК. При престъпление по служба деецът умишлено нарушава служебните си задължения / или умишлено проявява бездействие, при наличие на задължение /, като цели да набави облага за себе си или за другиго или да причини другиму вреда. Съгласно обвинението, целта на частния съдебен изпълнител е била да набави облага за взискателя Д.. Както правилно са отбелязали съдилищата, не е установено деецът да е познавал Д. или да е поддържал с него някакви взаимоотношения. Обратното, изяснено е, че подсъдимият не е познавал кредитора или длъжниците и не е имал извънслужебни отношения с тях. Целта на изпълнителното производство е да бъде постигнато удовлетворение на кредитора. При публична продан се обявява начална цена, от която да започне наддаването, а за купувач се обявява лицето, предложило най-високата цена. Предвид целите на изпълнителното производство, при изнасяне на имота на публична продан, кредиторът би бил заинтересован от висока начална цена, за да получи удовлетворение на вземането си. Елемент от състава на престъплението по чл. 282 НК е „набавяне на облага”, която не се следва на лицето. Когато при публична продан имотът бъде закупен от трето лице, получената сума се следва на кредитора, до размера на вземането му, тоест, тя не би могла да бъде „облага” за него. Положението не се променя, ако имотът бъде закупен от кредитора, тъй като придобиването би било на правно основание. Отделен е въпросът каква би била печалбата на купувача, който би получил имота на ниска цена, а би го продал на висока. Такава печалба отново не би била „облага” по чл. 282 НК, а и подобна абстрактна възможност не обслужва обвинителната теза, тъй като присъдата не може да почива на предположения / чл. 303, ал. 1 НПК /. Правилно е становището на съдилищата, че липсва умисъл за осъществяване на престъпление по служба. Подсъдимият е определил цената на имота след съобразяване с множество фактори, като е избрал вариант, който, според него, е бил подходящ за провеждане на публична продан. Субективната насоченост на действията му е правомерна, тъй като е целял да проведе изпълнението и да постигне удовлетворение на кредитора, тоест, поведението му е несъставомерно и от субективна страна. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти, които не обвързват подсъдимия с престъпление по чл. 282 НК, въззивният съд законосъобразно е потвърдил оправдателната присъда. Липсата на нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК препятства възможността за отмяна на въззивния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА решение на Бургаски апелативен съд № 57 от 8.05.15 г, по ВНОХД № 44/15. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: