О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 86 гр. София 17.02.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ ЕРИК ВАСИЛЕВ изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело № 2374/2021 год. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Г. Й., подадена чрез адв. В. П., против въззивно решение № 260057/22.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 21/2021 г. на Окръжен съд - Шумен, в частта му, с която е отменено частично решението № 260116/12.10.2020 г. по гр. д. № 2659/2019 г. на Районен съд - Шумен и е отхвърлен предявеният от Д. Г. Й. срещу Н. П. П. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на предоставената от ищцата на ответника парична сума по силата на сключен между страните договор за ремонт от 02.03.2016 г. за разликата над 3000 лева до 11 500 лева, като неоснователен. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Може ли съдът да приеме за пълно и точно изпълнение по договор за строителство и ремонт извършени почистващи дейности?”; 2. „Налице ли е пълно и точно изпълнение по договор за ремонт когато изпълнителят твърди изпълнение на дейности извън предмета на договора (например дейности по почистване)?”; 3. „Обвързано ли е едно лице с извършено плащане от второ лице, в полза на трето лице при сключен договор между първото и третото лице, ако второто лице е действало без представителна власт при сключване на договора?” и 4. „Дължи ли връщане на получена с оглед отпаднало основание сума лице, ако то е сключило договор с друго-трето лице, от името и за сметка на първото, без наличие на представителна власт и е извършило плащане по този договор с получената от него сума?”. Сочи, че решението постановено в противоречие с ППВС № 1/28.05.1979 г., решение № 227/22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III г. о. и решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, II т. о., както и, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касационната жалба Н. П. П., подаден чрез адв. Т. Я., в който излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че на 02.03.2016 г. между страните по делото Д. Г. Й. и Н. П. П. е сключен договор за ремонт, имащ характера на договор за изработка, по силата на който ищцата, в качеството на поръчващ е възложила на ответника и последният е приел да извърши строително-ремонтни дейности на обект, представляващ къща, находяща се в [населено място], на [улица], а именно подготовка на къщата за ремонт. Стойността на договорените за изпълнение работи е определена на 6000 лева, а срокът на завършване на работата – 30 дни. Няма спор, а е установено от приложените по делото документи, че сумата от 6000 лева, уговорена като възнаграждение на изпълнителя, е изцяло изплатена на последния и допълнително е заплатена от ищцата сума в размер на 5500 лева. Към датата на сключване на договора ищцата е притежавала правото на собственост върху недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от паянтова жилищна сграда в западната част на дворното място, състояща се от три стаи, коридор със самостоятелен вход, при граници за етажа: от три страни – двор и от запад – дв. пл. № 4755, от юг – изба, от горе втори етаж, от долу земя, ведно с 1/2 ид. ч. от избата на южната част на сградата, с идентификатор № *** по КККР на [населено място]. На 16.05.2016 г. ответникът, действащ като пълномощник на ищцата, сключил договор за проектиране с инж. Н. С. К., със следния предмет: проектиране в съответствие с изискванията на нормативните актове и зданието за проектиране на обект – двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица], по следните части – Архитектурна, Конструктивна, Електро, ВиК, План за безопасност и здраве, Енергийна ефективност и Вертикална планировка. Договореното възнаграждение на проектанта било в размер на 5100 лева, 2500 лева аванс и 2600 лева при предаване на проекта. Проектантът издал първо разписка за 1000 лева на 16.05.2016 г., а на 05.06.2016 г. и квитанция за 2500 лева, получени като аванс по процесния договор за проектиране. На 22.07.2016 г. ищцата закупила и втория етаж от процесната сграда – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта, с площ от 62 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта: идентификатор № 83510.667.30.2.1, над обекта: няма, ведно с 1/2 ид. ч. от избено помещение в сградата. Със заповед № ЖГ-00-024 от 12.02.2018 г. на [община] е отменено разрешение за строеж № 1 от 05.01.2018 г., дадено на ищцата касателно: „Вътрешно преустройство на първи етаж от жилищна сграда и ремонт на покрив – изцяло нова дървена конструкция, без промяна на сградата в хоризонтално и вертикално отношение, находяща се в УПИ ***, кв. 253 по регулационния план на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]“. В заповедта е отбелязано, че за резултатите от проверката е съставен констативен протокол, длъжностните лица установили, че сградата се е самосрутила и не отговаря на внесената в общината техническа документация, както и, че се правело опит да се заобиколи закона, като се избегне изработването и одобряването на подробен устройствен план и учредяване на право на строеж. Разпитан пред първоинстанционният съд проектантът Н. С. К. е заявил, че е посетил имота през пролетта на 2016 г., като при първото посещение видял, че имота представлява двуетажна сграда, застроена на калкан на регулационната линия със съседен имот; стара дървена конструкция, покривът липсвал и частично била изгоряла конструкцията на къщата. Свидетелят Й. С. С. сочи, че процесната къща, след пожара през 2016 г. била без покрив, с обгорели стени и прозорци, но стените стояли. От ответника знаел, че уговорката му със собственика била да почисти къщата и да извози отпадъците, които трябвало да се изхвърлят през двор на съседна кооперация. Месец след първото посещение отново посетил обекта и видял, че ответникът бил започнал да почиства, но имало все още строителни отпадъци струпани в двора на съседната кооперация. Въззивният съд е приел, че доколкото ищцата твърди пълно неизпълнение на задълженията на ответника по процесния договор, като сочи и невъзможното му към настоящия момент изпълнение, то първоинстанционният съд правилно е квалифицирал спора, като такъв по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Изложил е, че събраните по делото доказателства не са в състояние да обосноват извод, че процесния договор е бил за ремонт на етажа, каквото е настояването на ищцата, предвид изрично посочения в договора предмет „подготовка за ремонт“, срока за изпълнението му и стойността на възнаграждението на изпълнителя. Приел е, че ответникът е доказал, че е изпълнил задълженията си по договора – почистил е имота от всички отпадъци вследствие на пожара, и като пълномощник на ищцата е сключил договор за проектиране с проектант, на когото е заплатил сумата от 2500 лева. Ето защо заплатеното от ищцата на ответника възнаграждение за изпълнение на процесния договор в размер на 6000 лева е дължимо платено. Искът за връщане на даденото е основателен за сумата от 3000 лева, тъй като за тази сума, макар и ответникът да е посочил по пера за какво са разходвани, не е ангажирал доказателства за действителната им направа. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт,като по отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност./чл.280,ал.2 ГПК/ Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото решението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси. Въпросите не могат да послужат за общо основание за допускане на касационното обжалване,тъй като същите не са били предмет на разглеждане в обжалваното решение и предпоставят приемане на различна от възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. Въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор е за подготовка за ремонт, а не за ремонт на етажа, каквото е настояването на ищцата. Ответникът е изпълнил задълженията си по договора – почистил е имота от всички отпадъци вследствие на пожара и като пълномощник на ищцата е сключил договор за проектиране с проектант, на когото е заплатил сумата от 2500 лева. Независимо от известните неясноти при формулиране на волята на страните по договора относно обема на възложените работи, ответникът е доказал в производството, че получената извън възнаграждението сума от 2500 лв. е била изразходвана в полза на ищцата. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че по въпросите не е налице противоречие с посочената в изложението съдебна практика, не се разкрива и бланкетно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е обосновал самото основание, т. е. какво е значението на „поставените” въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Несъгласието на касатора с крайните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, тъй като се касае за въпроси по същество и въззивният съд се е произнесъл обосновано. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от Н. П. П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260057/22.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 21/2021 г. на Окръжен съд - Шумен. ОСЪЖДА Д. Г. Й., ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. П. П., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: