Р Е Ш Е Н И Е № 96 Гр. София, 26 юли 2021год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП Я. ГЕБОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1023/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационни жалби на подсъдимия С. К., чрез упълномощения защитник адв. М. Х. и по лична касационна жалба на подсъдимия Д. А. С. срещу въззивно решение № 114/23.09.2020 г. на Бургаски апелативен съд, наказателно отделение, постановено по в.н.о.х.д. №42/2020 г., по описа на същия съд. В жалбата на защитата на подсъдимия К. се навеждат всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се прави искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за изменяване решението на въззивния съд и намаляване на наложеното наказание. Доказателствената дейност на апелативния съд по събирането и оценката на доказателствата, както и формирането на вътрешното му убеждение по фактите се оценяват в противоречие с изискванията процесуалния закон. Възразява се срещу изложената аргументация за кредитиране на приобщени свидетелски показания от фазата на досъдебното производство, както и на отказа на съда да възприеме за обективни обясненията на подсъдимия С., които неправилно са игнорирани като надежден доказателствен източник. Заключението на видео техническата експертиза се оценява в противоречие с показанията на свидетелите, присъствали на инцидента, както и се определя като несъответно на изводите на въззивния съд по фактите, които според защитата не кореспондират на съдържанието на изследвания видео запис. В заключение се поддържа оплакването за едностранчиво извеждане на факти на базата на изолирани доказателства, а не чрез комплексен подход, обективен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. Нарушението на материалния закон се мотивира с обективна и субективна несъставомерност на деянието, поради липса на физическа принуда от страна на подсъдимия К. спрямо пострадалия и неучастие в отнемането на вещите му, които са били взети принудително от подсъдимия С. без негово знание, което изключва общност на умисъла между двамата за извършване на грабеж. В жалбата на подсъдимия С. се изразява несъгласие с осъдителното въззивно решение, поради липса на вина относно извършването на инкриминираното деяние. Подсъдимият възразява срещу оценката на гласните доказателства, изходящи от свидетелите Я. и Г. и счита, че неправилно са интерпретирани при възприемането на фактическата обстановка по делото. Прави искане за оправдаване, като алтернативно моли за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Упълномощеният защитник на подсъдимия К., адв. Х. пред ВКС поддържа касационната жалба по наведените касационни основания и с направените алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия или за изменение на въззивното решение с намаляване на наказанието. Твърди, че в решението липсва отговор на възраженията от въззивната жалба на подсъдимия относно недостатъците в доказателствената дейност на първия съд. Поддържа и тезата за неправилно прилагане на материалния закон при недоказаност на съвместното участие на двамата подсъдими в извършването на грабежа. Подсъдимия К. в последната си дума пред ВКС моли да бъде оправдан. Подсъдимият С., /който е задържан/ редовно призован, не се явява пред касационната инстанция, поради изразено изрично при призоваването му желание да не присъства в съдебно заседание. Представлява се от назначен пред ВКС служебен защитник, адв. У., която поддържа личната му касационна жалба по изложените съображения и с направените от подсъдимия алтернативни искания. Служебният защитник на подсъдимия С. застъпва становище за процесуална и материална незаконосъобразност на въззивното решение и за явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че доказателствената съвкупност не е оценена обективно и пълно, като съдът неправилно е интерпретирал показанията на пострадалия за отнемане на владението върху движимите му вещи, без да отчете фактите по делото, че чантата му е била на земята, от където подзащитният й я е взел, без да упражнява физическа сила спрямо него. Възразява срещу съучастието на двамата подсъдими, като го намира за доказателствено необезпечено и в противоречие с гласните доказателства, които сочат на несъставомерност на деянието. Прокурорът от ВКП в съдебно заседание пред ВКС оценява жалбите на двамата подсъдими за неоснователни и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. Намира мотивите на въззивния съд за правилни / независимо от краткия им характер / и съобразени със задължението му по чл.339, ал.2 от НПК. Гласните доказателства и заключението на видео техническата експертиза счита, че се намират в пълна кореспонденция едни с други, както и че показанията на пострадалия от съдебно заседание правилно са отхвърлени като депозирани под влиянието на различни странични фактори, които дискредитират тяхната обективност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационните жалби на подсъдимите К. и С. и като взе предвид съображенията на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 12/ 26.11.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 100/2018 г., по описа на Ямболски окръжен съд, 4-ти наказателен състав, подсъдимите С. К. К. и Д. А. С. са признати за виновни в това, че на 10.11.2017 г., около 01,13 часа в [населено място], на площад „площад“, пред централен вход на КИЦ „име“ в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи на обща стойност 693.00 лв. от владението на собственика им Г. А. Г. с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и подсъдимият С. е действал при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б. “а“ и „б“ от НК, поради което и на осн. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК за подсъдимия С. и на осн. чл.198, ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК за подсъдимия К., вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК са осъдени на лишаване от свобода, съответно подсъдимият К. за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл.66, ал.1 от НК с четиригодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила, а подсъдимият С. – за срок от две години и шест месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата, окръжният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъдил двамата подсъдими да заплатят направените от тях съответни разноски. С въззивно решение № 114/23.09.2020 г. на Бургаски апелативен съд, наказателно отделение, по в.н.о.х.д. №42/2020 г., присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло . Касационната жалба на подсъдимия К., чрез упълномощения защитник и личната жалба на подсъдимия С. са подадени в законовия срок за обжалване по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което подлежат на разглеждане, като разгледани по същество се прецениха за неоснователни, всяка една от тях. Наведените в касационните жалби доводи в подкрепа на оплакването по чл.281, ал.1, т.2 от НПК се състоят преимуществено в неправилна доказателствена оценка на релевантните за обвинението обстоятелства, поради което позволяват общото им разглеждане и съвместен отговор. ВКС намира, че въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила в дейността си по приобщаване на показанията на посочените в жалбата свидетели от досъдебното производство, както и в последващата оценка за тяхната обективност в сравнение с показанията на същите свидетели от съдебно заседание. От материалите по делото се установява, че прочитът на свидетелските показания / изходящи от свидетелите Г., Д., Я. и И. / е извършен при стриктно спазване на изискванията на процесуалния закон относно предпоставките и основанието за това. Приобщаването на гласните доказателства от досъдебното производство законосъобразно е извършено по искане на прокурора, на основание констатирани противоречия в доказателствените източници, събрани в отделните фази на наказателното производство. Доводите от жалбата за липса на надлежна мотивация от страна на съда са неоснователни. В определението по чл.281 от НПК законосъобразно е посочено правното основание от процесуалния закон за прочитане на гласните доказателства от досъдебното производство, което съответства на установеното по делото относно констатирани противоречия при отделните разпити. Възражението, че протоколното определение не съдържа надлежни мотиви за приобщаването на прочетените показания, поради липса на подробно описание на противоречията, е неоснователно. С допускането на прочита на гласните доказателства от досъдебното производство съдебният състав е приел искането на прокурора за основателно, /последното се потвърждава и от съдържанието на доказателствените източници / като е недопустимо предварително да се съобщава на свидетеля какво е заявил на досъдебното производство, тъй като смисълът на института по чл.281 от НПК е отстраняването да се извърши чрез изявление от негова страна кои от противоречивите показания поддържа и по какви съображения, след като същите бъдат надлежно приобщени към доказателствения материал. Неоснователно е и възражението за приемане на нови факти от въззивния съд, без доказателствена опора. От съдържанието на въззивното решение се установява, че контролираните инстанции са възприели идентична фактическа обстановка относно действията на двамата подсъдими по съвместното им участие в отнемането на движимите вещи и употребата на сила спрямо пострадалото лице. Фактическите изводи на първия и въззивен съд са формирани на базата на верен прочит на доказателствената съвкупност, чрез комплексен и обективен анализ на всички налични доказателства и законосъобразна правна оценка на доказателствените източници. Отделно, въззивният съд е изложил подробна аргументация в подкрепа на становището си да даде кредит на доверие на показанията на свидетелите Г., Д. и И. от досъдебното производство и да не възприеме за обективни депозираните от тях в съдебно заседание. Апелативният съд е изпълнил стриктно процесуалното си задължение да мотивира становището кои от противоречивите доказателства кредитира и по какви съображения. Оценката на доказателствените източници за тяхната обективност и поставянето им в основата на изводите на съдилищата по фактите е тяхна суверенна дейност и в случаите когато е осъществена в съответствие с изискванията на процесуалния закон е недопустимо да се ревизира от касационната инстанция, която има правомощие да проверява само юридическата правилност на формиране на тяхното вътрешно убеждение по релевантните за обвинението факти, а не и самите факти по същество. ВКС не констатира пороци в дейността на апелативния съд при формиране на фактическите му изводи, което изключва необходимостта от намеса в дейността му по установяване на релевантните за обвинението факти. Задължението по чл.305, ал.3 от НПК, визирано в жалбата като неизпълнено от контролираната инстанция е неприложимо в случаите на потвърждаване на първоинстанционна присъда, в които въззивната инстанция действа при условията на чл.339, ал.2 от НПК, като задълженията й по този законов текст в настоящият случай са изпълнени изцяло. Прочитът на въззивното решение установява, че въззивният съд е възприел фактите от присъдата на първата инстанция за правилни и съответни на доказателствената съвкупност и е формирал правните си изводи въз основа на същите правно значими факти. В решението се съдържат аргументирани отговори на всички възражения от въззивните жалби на подсъдимите, свързани с оценката на наличните доказателства, като са обсъдени противоречията между тях и са посочени случаите, в които е налице взаимна кореспонденция между доказателствени източници като основание за тяхното кредитиране. Оценъчната дейност на въззивната инстанция се отличава с балансиран подход и анализ на всички събрани доказателства, без да е налице безмотивно игнориране на тези от тях, които са в полза на подсъдимите. Показанията на свидетелите, очевидци на деянието са подробно анализирани и съпоставени както едни с други, така и със заключението на видео-техническата експертиза. Съдът правилно е отчел, че видеозаписите възпроизвеждат само частично процесния инцидент, с оглед стационарното разположение на камерите и установената динамика при движението на участниците в инцидента, което се е отразило върху пълнотата на записите. Отделно от това в процеса на формиране оценката за обективност на гласните доказателствени източници важна роля е отделена на кореспонденцията между тях както по отношение на процесния инцидент, така и на последващото поведение на пострадалия и останалите свидетели, / липса на ключове от жилището на Г., което е наложило пренощуване в дома на свидетеля И., последващо връщане на отнетите вещи от подсъдимия С. с посредничеството на свидетеля Я. и др. / като доводи в подкрепа на формираното становище. Становището на контролираните съдилища да кредитират показанията на свидетелите-очевидци от досъдебното производство е мотивирано и с контролни факти, изведени от показанията на свидетелите Й. и С., приятели на подсъдимия К., които дават кореспондиращо с приобщените показания описание на поведението на подсъдимите на процесната дата, което правилно е отчетено в насока тяхното потвърждаване. ВКС не се съгласява с тезата на въззивния съд, че присъствието на оперативни работници при разпитите на свидетелите от досъдебното производство, които потвърждават показанията им е допустим подход за оценка на тяхната достоверност, поради което счита, че не следва да бъдат използвани в тази им част. Независимо от това по делото са налице достатъчен обем взаимно подкрепящи се доказателства, в които попадат показанията на цитираните свидетели от досъдебната фаза на процеса, за да се мотивира тезата за тяхната обективност. Не се намери за основателно и твърдението от жалбата на подсъдимия К., чрез неговата защита за превратна оценка на показанията на свидетелите Г. и Я., които са оценени различно независимо от еднопосочното им съдържание. В решението мотивирано са посочени частите от гласните доказателства, които въззивният съд е оценил като обективни и основанията, на които е осъществена тази преценка, като изложените доводи са съответни на съдържанието на доказателствените източници. Констатираното противоречие между заявеното от двамата свидетели се отнася до показанията на Г. от съдебно заседание, които са оценени като необективни, докато приобщените показания на пострадалия по реда на чл.281 от НПК изцяло кореспондират с депозираните от Я., което е изцяло в контекста на тезата на съдилищата по фактите за достоверност на прочетените свидетелски показания, респективно за необективност на дадените пред съда. В този смисъл позицията на въззивната инстанция е последователно поддържана и надлежно аргументирана като цялостен подход при оценката на доказателствата, който е напълно законосъбразен. С оглед установеното за правилно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон формиране на вътрешно убеждение на въззивния съд по релевантните за обвинението факти, което не страда от процесуални пороци, оплакването за неправилно приложение на материалния закон се намери за неоснователно. В рамките на установените факти поведението на двамата подсъдими по противозаконно отнемане на движимите вещи на пострадалия свидетел Г., правилно е квалифицирано като грабеж, извършен от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители, който за подсъдимия С. е по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, при условията на опасен рецидив по чл.29, б. “а“ и „б“ от НК , предвид предходната му съдимост, която обуславя по-тежка правна квалификация в сравнение с подсъдимия К., който е извършил деянието при условията на чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. Обективната страна на деянието е осъществена чрез действията на подсъдимия С. по отнемане на чантичката на пострадалия свидетел, съдържаща инкриминираните движими вещи, с което е прекъснато владението на техния собственик върху тях, обезпечено посредством предшестващата употреба на физическа сила от К., чрез удари с юмруци в областта на главата на пострадалия и хващане за ръката от подсъдимия С., която обективно е улеснила отнемането на вещите, с каквато цел и е била употребена. Деянието е осъществено под формата съизвършителство. Дейците са участвали съвместно в процесното посегателство, като всеки един от тях е употребил сила за безпрепятственото отнемане на вещите, К. спрямо пострадалия, а С. по отношение на чантичката на Г., като действията им са били съгласувани и целенасочени. Субективната страна на деянието и общността на умисъла се извеждат от обективните действия на двамата подсъдими, които са координирани и взаимно допълващи се в тяхната насоченост за постигане на престъпния резултат. Поведението на дейците по упражнената принуда е еднопосочно и спрямо тяхната цел – безпрепятствено прекъсване на владението на пострадалия върху движимите му вещи и установяване на свое владение върху тях, което безусловно установява и общата субективна насоченост на престъпната им деятелност. Не се намери за основателно и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, спрямо всеки от подсъдимите, санкциите на които са определени при условията на чл.55 от НК. Наказанието на подсъдимия К. е индивидуализирано в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, с година и половина под законовия специален минимум, като изтърпяването му е отложено с четиригодишен изпитателен срок. При индивидуализацията на санкцията правилно контролираните съдилища са отчели водещата роля на този подсъдим за извършването на деянието / грабежът е иницииран от него / и интензитета на упражнената принуда спрямо пострадалия, което е резултирало и в размера на санкцията. ВКС не намери основание за допълнително редуциране, каквото искане се съдържа в жалбата на защитата, което би се явило несъответно на тежестта на деянието. Извършеното посегателство е при условията на съучастие от две лица и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните престъпления от този вид. Подсъдимият К. няма участие във връщането на отнетите вещи, което да рефлектира върху наложеното му наказание. С оглед изложеното жалбата на подсъдимия в тази й част също се прецени за неоснователна и въззивното решение спрямо него следва да се остави в сила. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1 т.3 от НПК и по отношение на подсъдимия С.. Наложеното наказание не е явно несправедливо, като се намери за съответно на тежестта на деянието и личността на дееца. Наказанието на този подсъдим също е индивидуализирано при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК с две години и шест месеца под специалния санкционен минимум, като е отмерено в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода. Изтърпяването е при първоначален строг режим съобразно предходните осъждания на дееца. Контролираните съдилища са отчели поведението на подсъдимия С. след деянието, свързано с възстановяване на отнетите вещи като смекчаващ отговорността му факт/същото е ирелевантно за правната квалификация на деянието/ и са определили съответното наказание в рамките на привилегированата разпоредба на чл.55 от НК, значително под санкционния минимум. Едновременно с това правилно е съобразена личната обществена опасност на подсъдимия,/в рамките на квалификацията при двете форми на опасния рецидив / която е завишена с оглед предходните му осъждания. По тези съображения наложеното на подсъдимия С. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.354 от НПК и жалбата на неговата защита се явява неоснователна и по това касационно основание. Предвид изложеното, въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на първата инстанция е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 114/23.09.2020 г. на Бургаски апелативен съд, наказателно отделение по в.н.о.х.д. №42/2020 г., по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: