О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 537 гр. София, 23 ноември 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря и след становище на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като изслуша докладваното от съдия Грозданова наказателно частно дело № 1070/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е въз основа на протоколно определение от 21.11.2023 година по ч.н.д. № 2009/23 година, с което ОС Пловдив е прекратил производството по делото, повдигнал е спор за подсъдността му със Софийски градски и е изпратил делото по компетентност на ВКС. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, според което компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Първоначално в СГС е било образувано ч.н.д. № 5001/2023 година по чл. 12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС), тъй като в съда е получено удостоверение по чл. 3 от същия закон и присъда на Апелативен Областен съд Свеа, Кралство Швеция, по дело № Б 2872-23, с която на българския гражданин М. Г. М. е наложено наказание от 13 години и 10 месеца лишаване от свобода в затвор за въоръжено отвличане на хора, грабеж, опит за изнудване при утежняващи вината обстоятелства, тежко нападение (малтретиране) побой, особено тежко престъпление, свързано с наркотици и подготовка за публично унищожаване/разрушение. С разпореждане № 2407/19.09.2023 година съдията-докладчик прекратил производството и го изпратил по подсъдност на ОС Пловдив, тъй като по делото (л. 206) била налична справка за постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице М. Г. М., която установявала местоживеене (постоянен и настоящ адрес) в гр. Пловдив. На 25.09.2023 година било образувано ч.н.д. № 2009/2023 година по описа на ОС Пловдив. С разпореждане № 1332/02.10.2023 година съдията-докладчик приел, че е съответен изпълняващ орган по чл. 7, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като адресът на местоживеене на М. Г. М. е в гр. Пловдив и насрочил делото за разглеждане на 30.10.2023 година от 13.30 часа. Разпоредил още за получаване на удостоверението и насроченото заседание да бъдат уведомени компетентният орган на издаващата държава на английски език и осъденото лице М. М. в Затвора – Круноберг, Швеция, на когото да бъде съобщено и правото му да упълномощи защитник, което е сторено (л. 19-20, л.28 от делото). Освен това разпоредил да се изискат справка за съдимост и справка за неприключили наказателни дела, АК Пловдив да определи адвокат-защитник, който да представлява осъденото лице в производството, както и да се предостави информация на шведските власти за приложимите нормативни разпоредби в Република България относно предсрочното условно освобождаване на осъдени лица, каквато е поискана с удостоверението. По делото били проведени и две съдебни заседания – на 30.10.2023 година и 21.11.2023 година, в които не бил даден ход на делото. В първото съдът назначил посочения от АК Пловдив адвокат за служебен защитник на осъденото лице и разпоредил изискването на множество справки и информация от различни учреждения - ОДМВР Пловдив, ТД на НАП, НОИ, Агенция по вписвания, тъй като според съда не било изяснено дали България е държавата, в която живее осъденото лице след като и според справката от НБД „Население“ осъденият М. е заявил постоянен адрес в гр. Пловдив и настоящ адрес в Кралство Швеция от 30.01.2002 година и данните по делото не установявали той да е живял последните години в гр. Пловдив. В заседанието на 21.11.2023 година освен назначеният служебен защитник се явил и упълномощен от осъденото лице М. М. защитник – адв. К. от АК Пловдив, които наред с прокурора по делото заел становище, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Съдът обаче приел, че не е местнокомпетентен по чл. 7, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС да признае съдебния акт, компетентният съд съгласно чл. 7, ал. 2 е Софийския градски съд, тъй като осъденият М. М. не живее в страната, прекратил производството и повдигнал настоящия спор за подсъдност. Така повдигнатият спор за подсъдност следва да бъде разрешен в полза на СГС по следните съображения: Несъмнено, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен да признае съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по „местоживеенето“ на осъденото лице. Константна е съдебната практика, че под „местоживеене“ се разбира адресът, на който лицето фактически живее, а това съгласно чл. 94 от ЗГР е посоченият от него настоящ адрес. От справката от НБД „Население“, която е била налична по делото още към момента на образуването му в СГС, е било ясно, че от 30.01.2002 година настоящият адрес на осъдения М. М. е в Кралство Швеция. Постоянният адрес в гр. Пловдив съгласно чл. 93, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗГР служи за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. При положение че осъденият М. е заявил пред надлежните органи в Република България, че е свързан трайно и живее в Кралство Швеция, е била налице втората предпоставка по чл. 7, ал. 2 ЗПИИСАННЛСМВЛС, която е обосновавала компетентността на СГС да признае и приеме за изпълнение влязлата в сила присъда на Апелативен Областен съд Свеа, Кралство Швеция – осъденото лице не живее в страната. Обстоятелствата, че осъденото лице има постоянен адрес в гр. Пловдив и настоящ адрес в Кралство Швеция е констатирано от съдията-докладчик още на 27.09.2023 година и отразено в съобразителната част на разпореждане № 1304/27.09.2023 година, но спор за подсъдност със СГС не е повдигнат. Нещо повече - с второ разпореждане № 1332/02.10.2023 година съдията-докладчик е приел, че ОС Пловдив е съответният компетентен изпълняващ орган по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, насрочил е делото за разглеждане и е разпоредил уведомяването на издаващата държава по силата на чл. 7, ал. 3 ЗПИИСАННЛСМВЛС за получаването на удостоверението, присъдата и образуваното производство по признаването й. ВКС нееднократно е посочвал, че поначало нарушението на местната подсъдност, ако не е направено възражение срещу това, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да обуславя отмяната на постановения съдебен акт. Освен това преценката за компетентност по правилата на местната подсъдност следва да се прави от съдията – докладчик в стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебното заседание и след приключване на този етап от процедурата се преклудира възможността за преразглеждане и пререшаване на същия въпрос от съда служебно, без да е направено възражение от страните. Нито в първото по делото съдебно заседание, нито в съдебното заседание от 21.11.2023 година, на което се е явил упълномощен от осъденото лице защитник, която и да е от страните – прокурор от ОП Пловдив и защитник, не е възразила срещу местната компетентност на ОС Пловдив, поради което производството по делото е било прекратено незаконосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.11.2023 година, с което е прекратено производството по ч.н.д. № 2009/2023 година по описа на ОС Пловдив. ИЗПРАЩА ч.н.д. № 2009/2023 година на ОС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав. Копие от настоящето определение да се изпрати на СГС. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.