Р Е Ш Е Н И Е № 98 гр. София, 25 юни 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 343 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.2 от НПК. Образувано е жалба на защитника на подсъдимия В. Н. – адв.П. Д., против въззивна присъда № 71/31.10.2019 г., постановена по внохд № 891/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна. В жалбата са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнението към жалбата е посочено, че въззивният съд неправилно е интерпретирал доказателствения материал по делото, а извършеният анализ се основава на предположения и недоказани факти, което е довело до неправилното приложение на материалния закон, с признаването за виновен и осъждането на подсъдимия за престъплението по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12 от НК. Според защитника допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непровеждането на разпознаване на Н. от пострадалите на досъдебното производство, не би могло да бъде санирано в хода на съдебното следствие, тъй като с конституирането им като частни обвинители и граждански ищци те са заинтересовани от изхода на делото лица, а и са видели подсъдимия пред съдебната зала. Твърди се, че съдът изцяло е пренебрегнал безспорно установените по време на съдебното следствие противоречия в показанията на пострадалите относно факта, от къде им е станало известно името и местоработата на лицето, за което твърдят, че им е нанесло побоя, още повече че към инкриминирания момент е безспорно установено, че подсъдимият е пребивавал в [населено място]. Претендира се да се отмени въззивната присъда, подсъдимият да се оправдае относно деянието с правна квалификация по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12 от НК осъждането, по което почива единствено на предположения, както и относно квалификацията по т.6, пр.3 на чл.131 от НК по отношение на второто престъпление, за което на основание чл.78а от НК на Н. да се наложи административно наказание глоба. В съдебно заседание подсъдимият В. Н. и защитникът адв. Д., редовно призовани, не се явяват. Представителят на ВКП счита, че окръжният съд е обсъдил от обективна и субективна страна извършените деяния и е изградил законосъобразни изводи, поради което постановената присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Частните обвинители и граждански ищци И. Х., Ц. Ц. и А. К., редовно призовани, се явяват в съдебно заседание, но не вземат участие в процеса. Частните обвинители и граждански ищци К. Т. и К. Ц., въпреки предоставената им от съда възможност, не се явяват и не вземат становище по жалбата. Повереникът на всички частни обвинители и граждански ищци адв.П. Н. оспорва жалбата и счита, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 170/13.06.2018 г., постановена от Районен съд - Варна по нохд № 3031/2018 г. подсъдимият В. Г. Н. е признат за: - невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12 вр. с чл.129, ал.1 и вр. с чл.130, ал.1 от НК. - виновен в това, че на 29.05.2016 г. в [населено място] е причинил на К. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в областта на долната челюст вляво, което е довело до болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв., като е оправдан деянието да е извършено от лице нанесло умишлено друга средна телесна повреда по чл.131 от НК, за която не е постановена присъда, т.е. по квалификацията по т.6, пр.3 на чл.131 от НК. С присъдата подсъдимият Н. е осъден на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец К. Т. сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и 500 лв. адвокатско възнаграждение на повереника, като за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. С присъдата са отхвърлени като неоснователни и предявените искове от гражданските ищци И. Х. и Ц. Ц. от по 10 000 лв., както и от К. Ц. и А. К. от по 5 000 лв. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Н. е осъден да заплати сумата от 318,75 лв. разноски по производството и 50 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. По жалба на частните обвинители и граждански ищци И. Х., Ц. Ц., К. Ц., А. К. и К. Т., чрез повереника им адв.Н. е образувано внохд № 1026/2018 г. по описа на Окръжен съд - Варна. С постановеното по делото решение № 285/09.11.2018 г. на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. По искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство е образувано н.д. № 59/2019 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С решение № 114/02.08.2019 г. е възобновено наказателното производство, като е отменено решение № 285/09.11.2018 г. по внохд № 1026/2018 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Варна. По образуваното внохд № 891/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна с въззивна присъда № 71/31.10.2019 г., предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.2 и т.6 вр. с чл.336, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК е отменена първоинстанционната присъда, като подсъдимият В. Н. е признат за виновен за това, че: 1. на 09.12.2015 г. в [населено място] е причинил на: - И. Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст и частично счупване на коронките на три зъба на горната челюст, което е обусловило трайно затрудняване на дъвченето за период от 1 - 1,5 месеца. - Ц. Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разклащане на централните резци на горна и долна челюст, усложнени с развитие на травматичен парадонтит на централните зъби, което е обусловило трайно затрудняване на дъвченето за период от 1 - 1,5 месеца. - К. Ц. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно контузни рани по горната и долната устна в централната си част, които са обособили временно разстройство на здравето неопасно за живота. - А. К. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане по челото, клепачите на лявото око и лявата скула, контузно разкъсна рана под лявата скула, които са обособили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди и с него са причинени телесни повреди на повече от едно лице, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4 и т.12 вр. с чл.129, ал.1 от НК е при условията на чл.54 от НК е осъден на 2 /две/ години лишаване от свобода. 2. на 29.05.2016 г. в [населено място] е причинил на К. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в областта на долната челюст вляво, което е довело до болка и страдание без разстройство на здравето, като деянието е извършено от лице нанесло умишлено друга средна телесна повреда по чл.131 от НК, за която не е постановена присъда и по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.6 и т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК на Н. е наложено едно общо най-тежко наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 4 /четири/ години. С присъдата на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на И. Х. и Ц. Ц. сумата от по 3 000 лв., а на К. Ц. и А. К. сумата от по 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от престъплението, като до пълния предявен размер от по 10 000 лв. за първите двама и от по 5 000 лв. за третия и четвъртия, предявените граждански искове са отхвърлени като неоснователни. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Н. е осъден да заплати сумата от 340 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявените от четиримата граждански искове. В останалата част – в която е уважен гражданският иск по отношение на К. Т. и в частта относно присъдените разноски, първоинстанционната присъда е потвърдена. Основното и на практика единствено оплакване в жалбата, което обосновава наличието на реливираните касационни основания е твърдението, че не е доказано авторството на деянието, като се отрича участието на подсъдимия в извършване на престъплението спрямо четиримата пострадали. Касационният съд не констатира въззивната инстанция да е допуснала нарушението, което защитата претендира. В мотивите на обжалваната присъда по категоричен начин са изложени фактите, които са приети за установени от доказателствените източници. При упражняване правомощието си по чл.336, ал.1, т.2 във връзка с чл.334, т.2 от НПК въззивната инстанция е приела различна от първоинстанционния съд фактология, като е посочено, че е установен по несъмнен начин авторството на деянието от страна на подсъдимия Н.. Същевременно въззивният съдебен акт отговаря на стандартите, визирани в разпоредбата на чл.339, ал.3 от НПК, като настоящият състав не намира, че при решаване на делото и постановяване на присъдата вторият състав на варненския окръжен съд е игнорирал или изопачил доказателства. Възприетата фактическа обстановка се основава на осъществен от въззивния съд собствен прецизен анализ, при спазване изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, като касационният състав не съзря пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в извода, че подсъдимият Н. е извършил престъпленията, по които е обвинен. Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че е приел за годна доказателствена основа показанията на пострадалите свидетели Х., Ц., Ц. и К., които, макар и да са заинтересовани от изхода на делото, добросъвестно са изложили пред първоинстанционния съд спомените си за случилото се. Те са категорични, че именно подсъдимият В. Н. е лицето, което им е нанесло ударите и което на следващия ден е разговаряло с тях в Съдебна медицина - Варна, убеждавайки ги да не подават жалба до прокуратурата. Извън вниманието на въззивния съд не е останало обстоятелството, че показанията на четиримата са в корелация не само с изложеното от приятелите им, присъствали в нощния клуб по повод студентския празник, но и на св.Я., св.Б. и св.Н.. Обсъдено е познанството на част от разпитаните свидетели с пострадалите, както и възможния мотив те да свидетелстват в тяхна полза, но основателно съдът не е намерил причина да откаже да възприеме заявеното от тях като вярно. Окръжният съд е подходил внимателно към съдържанието на гласните доказателства и съобразно процесуалните изисквания те са обсъдени в тяхната хронологична последователност и логическа обвързаност помежду им и с останалите писмени доказателствени източници, с медицинска документация и експертните заключения. В този смисъл касационният състав не откри нарушения на формалната логика и на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда. Въззивният състав, за разлика от първоинстанционния, не е игнорирал факта, че още на следващия ден, след инкриминираната дата, пострадалите са подали жалба до ОП - Варна, в която изрично са посочили извършителя с трите му имена и неговата месторабота – като служител в Затвора - Варна. Тъй като към този процесуален момент не е имало каквото и да било съмнение относно личността на подсъдимия, нищо не е налагало, поради което и не е извършено, разпознаване на Н. от пострадалите лица. Събраният впоследствие доказателствен материал е напълно достатъчен за потвърждаване на идентичността на подсъдимия. Принципно НПК не поставя изискване за задължителното извършване на регламентирания в чл.169 – чл.171 от НПК способ за събиране и проверка на доказателствата, за да бъдат възприети като годни и валидни изводите относно авторството на деянието както на досъдебното, така и по време на съдебното производство. Още в самото начало, преди образуването на наказателното производство, не един, а четиримата пострадали са посочили подсъдимия Н. като непосредствен извършител на деянието, поради което правилно разследващите органи не са предприели и извършили разпознаване, тъй като то е било и е лишено от формална и правна логика, предвид обстоятелството, че е невъзможно и четиримата да са допуснали грешка във възприятията си. В този смисъл касационният състав намира, че оплакването за наличието на процесуални нарушения, изразяващи се в непровеждането на разпознаване е лишено от основание. В заключение следва само да се добави, че в съответствие с процесуалното задължение за всестранност на съдебното изследване, в мотивите на въззивната присъдата със същата прецизност са обсъдени обясненията на подсъдимия и показанията на св. С. Т., изграждащи защитната версия на Н., че точно в инкриминирания момент той е бил на друг купон в [населено място], но тя с основание не е възприета, тъй като е останала доказателствено незащитена. С оглед изложеното настоящият състав приема, че следствие усилията на въззивният съд по делото е установен по несъмнен начин авторството на деянието при съответствие със стандарта на чл.303 от НПК. Ето защо касационната проверка не намери основания за ревизия на обжалваната присъда поради допуснати съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При правилно установената фактическа обстановка окръжният съд е направил законосъобразни изводи относно обективната и субективната страна на извършените от подсъдимия Н. престъпления. В жалбата, както е посочено по-горе, не е отправена претенция за наличие на явна несправедливост на наложените за всяко едно от извършените две престъпления, както и по отношение на определеното общо най-тежко наказание, а и спрямо основанието и размера на присъдените обезщетения за причинените на гражданските ищци неимуществени вреди, поради което съобразно правомощията, с които разполага, касационният съд не дължи произнасяне. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 71/31.10.2019 г., постановена по внохд № 891/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: