2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №625 Гр.София, 24.10.2012г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 567 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 259/16.08.2012г. по ч.гр.д.№ 603/12г. от Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 25.07.2012г. по ч.гр.д.№ 1405/12г. на Хасковския районен съд за връщане на частна жалба вх.№ 11763/12.06.12г. против разпореждане № 3244/30.05.12г. за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В. Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че дължимата държавна такса по частната жалба следва да се определи по чл.18 вр. чл.12 от Тарифата за ДТКССГПК, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по заявлението по чл.410 ГПК по същество, поради което не са изпълнени указанията на съда за довнасяне на държавна такса над платената сума от 15 лв. по чл.19 от Тарифата. Частният жалбоподател поставя въпроса за размера на държавната такса, когато съдът в заповедното производство не се произнесъл по същество на заявлението. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. По въведения от частния жалбоподател правен въпрос съществува непротиворечива практика на ВКС, включено и в определения, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК: Опр.№ 527/06.07.2011г. по ч.т.д.№ 490/11г. на І т.о., както и Опр.№ 213/23.03.12г. по ч.т.д.№ 146/12г. на ІІ т.о., Опр.№ 281/15.04.2011г. по ч.т.д.№ 261/11г. на І т.о. Въззивното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на две основания – не е заплатена изцяло дължимата държавна такса и вземанията са с обща цена на иска над 25000 лв. В обжалвания съдебен акт липсва произнасяне по същество на искането, поради което дължимата държавна такса по частната жалба следва да се определи по чл.19 от Тарифата. Размерът на таксата е 15 лв. и сумата е внесена от частния жалбоподател, поради което обжалваното въззивно определение, както и първоинстанционното определение за връщане на частната жалба следва да се отменят и делото да се върне на ХРС за администриране на въззивната жалба. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 259/16.08.2012г. по ч.гр.д.№ 603/12г. от Хасковския окръжен съд, както и определение от 25.07.2012г. по ч.гр.д.№ 1405/12г. на Хасковския районен съд за връщане на частна жалба вх.№ 11763/12.06.12г. на [фирма], [населено място]. ВРЪЩА делото на Хасковския районен съд за администриране на частната жалба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.