Р Е Ш Е Н И Е № 168 София.09.07.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Тодорка Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3202/2013 г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК за отмяна на влязло в сила решение на ВКС. Образувано е по молба на Е. Н. К. – Д. и Д. П. Д. за отмяна на влезли в сила решение №200/07.02.2012г. и решение №444/16.03.2012г. за допълване на решение №200/2012г., постановени по гр.д.№748/2011г. на Пловдивския окръжен съд. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърдят, че след влизане в сила на атакуваното решение, след насрочения въвод в имота на 15.01.2013г. бащата на молителката и предал ново доказателство - декларация от 06.01.1998г., с която праводателите и Н. Кантарев и Б. К. са и учредили право да извърши основен ремонт-преустройство на подпокривното пространство. Ответникът по молбата З. Д. Ф. оспорва молбата като и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима. Молителите осбосновават молбата за отмяна на влязлото в сила решение с твърдение, че са налице новооткрито писмено доказателство, което разкрива друга фактическа обстановка от съществено значение за правилното решаване на правния спор и които не са могли да представят при инстанционното разглеждане на делото. Документът бил предаден на молителката Е. К. от баща и Н. Кантарев след приключване на делото. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. С атакуваните решения Е. К.-Д. и Д. Д. са осъдени да предат владението на 1/3 ид.ч. от тавана на жилищната сграда, подробно описана в исковата молба, който предвид извършеното от тях надстрояване и преустройство представлява второ ниво над надстроения апартамент – мезонет на две нива, съставляващ самостоятелен обект в жилищна сграда в идентификатор 56784.521.525.1.2 по КК на [населено място]. Приложеното към молбата писмено доказателство е нотариално заверена декларация с дата 06.11.1998г. С нея Н. К. и Б. К., съсобственици на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], имот пл.№5,парцелV, кв.89, нов парцел ІV-549, кв.82, изразяват съгласие Е. К. – Д. да извърши основния ремонт и временно преустройство на таванско подпокривно пространство на съществуващия над жилищната им сграда таван, както и да ползва тавана за свои професионални потребности. Това доказателство не е ново по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. Декларацията не установява нови обстоятелства, релевантни за делото, а няма и никакви данни по делото молителите да не са могли да се снабдят с документа при проявена от тях грижа за защита на интересите им в процеса и да ги представят пред инстанциите по същество. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени твърдения и възражения по време на инстанционното му разглеждане.Обстоятелството, че документът бил предаден на молителката от баща и след приключване на делото не променя този извод, тъй като не е установена пречка молителят да се снабди с него по време на процеса, а не след това. Освен това документът обективира съгласие, което е дадено още през 1998г. и е предназначено от праводателите на молителката за нейни действия по извършване на ремонт и временно преустройство. Освен това декларацията не може да рефлектира върху решаващите изводи на съда, че ищцата е съсобственик на преустроеното таванско помещение, при извършеното надстрояване на втори и трети етаж над първия /собственост на ищцата З.Ф., която притежава и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място/, фактическото изпълнение е различно от одобрената техническа документация и е изпълненото извън обема на правото на надстрояване на ответниците по иска. След издаденото разрешение за строеж от 1999г. изменение в одобрения инвестиционен проект в обхвата на отклоненията –чл.154,ал.2,т.5.6,7 и 8 ЗУТ се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересованите страни по чл.149,ал.2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Измененията се отразяват в издаденото разрешение за строеж и се допускат преди реализирането им, което в случая не е осъществено. Представената в настоящото производство декларация на Н. К. и Б. К. /праводателка на З.Ф./, за извършване на ремонт и временно преустройство не може да се прецени като документ по чл.154,ал.5 ЗУТ, тя не може да рефлектира върху правата на страните в съсобствеността. Въпросът за отклонението от одобрените строителни книжа е въведен като спорен пред инстанциите по същество, събирани са в тази връзка доказателства и са приети технически експертизи. Обсъждани са поддържаните от страните възражения. В настоящия извънинстанционен контрол не могат да се обсъждат доводите на молителите за неприложимост на ЗУТ и необоснованост на решението. Тези доводи се отнасят до приетото по съществото на спора и са доводи по правилността на влязлото в сила решение. Те са неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.С оглед изхода на делото на ответницата следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лева – възнаграждение за адвокат по договор от 13.06.2013г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Н. К. – Д. и Д. П. Д. за отмяна на влезил в сила решение №200/07.02.2012г. и решение №444/16.03.2012г. за допълване на решение №200/2012г., постановени по гр.д.№ 748/2011г. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА Е. Н. К. – Д. и Д. П. Д. да заплатят на З. Д. Ф. разноски за производството по чл.307 ГПК в размер на 600 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: