О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 236   гр. София, 24.03.2010 година                   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                   ЧЛЕНОВЕ:            ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 886  по описа за 2009г.   Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. „Български имоти” АД, гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Й срещу определение № 220 от 18.09.2009г. по ч. гр. д. № 167/2009г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2186/07.08.2009г. по гр. д. № 1046/2009г. на Силистренски районен съд в обжалваната му част, с която е оставено без уважение възражението на З. „Български имоти” АД за местна подсъдност. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение. Релевира доводи, че неправилно въззивният съд е приел наличие на хипотезата на чл. 116 във връзка с чл. 105 и чл. 115 ГПК поради предявяване на иск срещу двама ответници при условията на евентуалност, като не е съобразил, че не се касае до солидарно осъждане, а за различни искове срещу различни ответници и на различно правно основание. Поддържа становище, че ищцата е направила избора си, като е заявила изрично, че предпочитаният иск е срещу З. „Български имоти” АД, поради което съдът е следвало да прекрати делото и да го изпрати на местно компетентния Софийски районен съд. Допустимостта на касационното обжалване на съдебния акт е обоснована с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с определяне на местно компетентния първоинстанционен съд при искове срещу двама ответници, предявени на различно правно основание при условията на евентуалност, в противоречие с практиката на ВС и ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответницата А. П. С. от гр. С. чрез нейния процесуален представител адв. П оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че определението е законосъобразно. Излага доводи за правилно приложение на чл. 116 и чл. 115 ГПК поради това, че обединяващото звено на исковете е правопораждащият юридически факт - деликта, настъпилото ПТП, както и поради това, че ищцата не претендира процесните суми на базата на договор за застраховка, сключен между ищеца и ответника, а на деликтно основание, като самата отговорност на застрахователя се ангажира в резултат на договор за гражданска отговорност, сключен с трето лице, причинило настъпването на застрахователното събитие. Ответникът Ж. Г. Ж., гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че е налице субективно съединяване на искове в отношение на евентуалност, което предпоставя подсъдността на делото да се определи въз основа на разпоредбата на чл. 116 ГПК, т. е. ищецът сам да направи избор пред кой съд от различните съдебни райони да предяви своя иск и това е направено с исковата молба. Поради това е направил извод, че компетентен да разгледа предявения иск е Силистренски районен съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Значимият за спора въпрос е процесуалноправен и се отнася до разпоредбите за местна подсъдност по предявените в евентуално съединение искове от увреденото физическо лице срещу застрахователя на прекия причинител по застраховка „Гражданска отговорност” с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД и прекия причинител за настъпилото ПТП с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП. По този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като се решава противоречиво от съдилищата – обжалваното определение е в противоречие с определение № 474/05.08.2009г. по ч. т. д. № 361/2009 г., ВКС, ТК, II т. о. и определение № 95/05.02.2010г. по ч. т. д. № 70/2010г., ВКС, ТК, ІІ т. о. Въззивният съд неправилно е приел, че при субективно съединяване на искове в отношение на евентуалност подсъдността на делото се определя въз основа на разпоредбата на чл. 116 ГПК, т. е. ищецът сам прави избор пред кой съд от различните съдебни райони да предяви своя иск. Не се касае за иск срещу ответници от различни съдебни райони, а за различни искове, предявени на различно правно основание срещу двама ответници, поради което неправилно съдът се е позовал на чл. 116 ЗЗД. Когато са предявени в субективно съединение евентуални искове срещу различни ответници на различно правно основание, с посочването на предпочитания ответник ищецът прави своя избор. В настоящия случай обаче съдът е следвало да съобрази, че е налице хипотезата на чл. 113 ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Посочената законова разпоредба предвижда изборна местна подсъдност, като изборът е предоставен на ищеца. В настоящия случай предявеният срещу З. „Български имоти” АД иск е иск на потребител - увреденото физическо лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило по вина на водача на лек автомобил, застрахован при ответника – частен жалбоподател. Ищцата има качеството на потребител на застрахователни услуги по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на застраховането, тъй като е трето увредено лице, за което са възникнали права по застрахователен договор. Качеството на ищцата като потребител в широк смисъл определя иска като иск на потребител съгласно чл. 113 ГПК. Искът е предявен по постоянния адрес на ищцата – гр. С., ул. „Д” № 1* ет. 1, ап. 2 и следователно компетентен да го разгледа е Районен съд Силистра. Поради съвпадане на крайните изводи относно местната подсъдност на спора, определението на Силистренски окръжен съд следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 220 от 18.09.2009г. по ч. гр. д. № 167/2009г. на Силистренски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.