Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е        № 392   гр. София, 06 октомври 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и девета година,  в състав:                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГРОЗДАН ИЛИЕВ        ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                      ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 396/2009г.   Производството е образувано по искане на осъдения А. А. А. за възобновяване на НОХД №125/2009г., по описа на Районен съд-Нова Загора, на основание чл.422, ал.1, т.5 НПК. Депозираното саморъчно написано искане обективира фрагменти от санкционната част на диспозитива на обявената на 29.04.2009 година присъда на Новозагорски РС и съдържа неясни твърдения за ограничена процесуална възможност за решаване на делото със споразумение, с произтичащата от това смекчена наказателна отговорност. Словесно изразената воля на осъденото лице индицира на допуснати нарушения на процесуалния закон и на недоволство от срока на наложеното наказание–ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В съдебно заседание на 25.09.2009 година пред ВКС А. А. участвува лично и със служебен защитник. В хода на съдебните прения процесуалният представител на осъденото лице аргументира явна несправедливост на определената наказателна санкция и пледира за упражняване на очертаните в чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.348, ал.5, т.1НПК, правомощия. Прокурор от ВКП мотивира заключение за неоснователност на искането на осъдения А. за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №224 от 29.04.2009 година, постановена по НОХД №125/2009г., след проведено съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2НПК, РС – Нова Загора е признал А. А. А., за виновен в това че на 10.10.2008година в гр. Н., при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с А. Р. А. и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност 184,48лева, от владението на М. И. и Г. К. на „Зърнени храни България”АД София, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1,т.3 и 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б”А” НК ангажирал неговата наказателна отговорност и го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Присъдата не е била предмет на въззивна проверка и влязла в сила, на 15.05.2009г., като по отношение на същата са приложими процесуално- правните норми на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК. При осъществения извънреден съдебен контрол в рамките на релевираните оплаквания за несъблюдаване на процесуалния закон и явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност, ВКС намира за НЕОСНОВАТЕЛНО искането на осъдения А. А. за възобновяване на НОХД№125/2009г. на Новозагорски РС. Контролираната в рамките на извънредния способ за съдебен контрол инстанция не е допуснала процесуални нарушения в съдебната фаза на наказателното производство. Волеизявленията на подсъдимите А. и А. в насроченото от първостепенния съд открито заседание на 29.04.2009 година са създали процесуални предпоставки за правоприлагане на особените правила на чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК, и мотивирали органа по процесуално ръководство да вземе решение - израз на правомощието му по свой избор и при съответна преценка да определи реда за провеждане на съдебната процедура, разглеждайки делото при установения нормативен регламент в Глава двадесет и седма на НПК. Районен съд-Нова Загора е съобразил, че признатите от А. А. и А. А. факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт са подкрепени от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване, удовлетворявайки принципното изискване на чл.31, ал.2 от Конституцията на РБългария, възпроизведено и в чл.116, ал.1 НПК, за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. Диференцираното производство, последвало категоричните и безусловни декларации на подсъдимите лица и обоснованото от тях определение по чл.372, ал.4 НПК, е реализирано при стриктно съблюдаване специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 НПК алтернатива, и същото е финализирало със съдебен акт, с който в съответствие с нормативните предписания компетентният орган се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното инкриминирано деяние, неговата престъпна съставомерност и произтичащите от неправомерното поведение санкционни последици - наложени при условията на чл.55 НК наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, поради избрания процесуален ред за решаване на делото. В контекста на изложените съображения декларативно поднесеното от А. А. оплакване за ограничени процесуални възможности за сключване на споразумение и налагане на по-леко наказание, сочи на некоректност и не кореспондира на словно материализираната в актуалната нормативна уредба законодателна воля. Приобщените по наказателното дело протоколи на проведените от РС-Нова Загора съдебни заседания не обективират заявено от осъдения желание в тази насока, като правните норми, очертаващи предпоставките, реда и последиците при съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, предопределят по-благоприятни санкции, от тези, предвидени в рамките на установената в Глава двадесет и девета диференцирана процедура - решаване на делото със споразумение. В пределите на възложената от закона и лимитирана от направеното искане за възобновяване извънредна съдебна проверка, ВКС разгледа и предявените фрагментарни възражения за прекомерна завишеност на наказателната санкция, като формира вътрешно убеждение за тяхната необоснованост. Правилно Новозагорски РС, базирайки се на приетите и доказателствено обезпечени фактически положения за инкриминираното деяние по делото, при съблюдаване тежестта на престъпното посегателство и личната опасност на извършителя е диференцирал наказателната отговорност на А. А. Наложеното на осъдения, при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК наказание за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 и 5, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б”А”НК – ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим, настоящият съд намира за справедливо и съответно на изискванията на чл.36НК. При определяне параметрите на наказателните санкционни последици първоинстанционният съд е анализирал задълбочено неправомерното поведение на осъдения съобразно индивидуализиращите го обективни и субективни престъпносъставомерни характеристики, и в аспекта на неговата насоченост към охраняваните обществени отношения, свързани със собствеността. Внимателно е отчетена конкретиката на данните, сочещи на усложнена престъпна дейност с оглед участвуващите в нея лица и на кумулиране на квалифициращи признаци /предварителен сговор, разрушаване на предели, здраво направени за защита на имот и опасен рецидив/, с изискуемия се коментар на мотивите и подбудите за осъществяването на престъпното посегателство. Професионално е обсъдена и регистрираната в официалната статистика честота на визираните престъпления в региона, индицираща на степента на обществена опасност на инкриминираното престъпно деяние. Мотивиращи налагането на наказателната санкция са и фактите за личността на А. А. Проектирани в очертанията на престъплението-съзнателен акт, представляващ отражение на обществените и индивидуални качества на дееца, и съдържими се в приложените писмени доказателствени материали за социалния му статус, семейно положение, съдебно минало и процесуално поведение в хода на наказателния процес, те са преценени с оглед целите на специалната превенция, обуславящи адекватно на репресивната и поправително-възпитателна функции наказание. На плоскостта на изложеното Новозагорски РС е отдал нужното значение на множеството предходни осъждания на А. за престъпления против собствеността, извън релевантните за правната квалификация, на лошите му характеристични данни и на направеното от него самопризнание, последното от които предпоставящо провеждане на особената процедура по Глава двадесет и седма-съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по предвидената в чл.371, т.2НПК алтернатива и прилагане разпоредбата на чл.55 НК /сега чл.58а НК/, но непредопределящо безнаказаност при лимитиране на санкционните последици. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъдения А. за възобновяване на НОХД№125/2009г. на РС-Нова Загора, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. А. за възобновяване на НОХД №125/2009г. на Новозагорски РС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.