1 8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 335 гр. София, 07.06. 2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1627 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Р. Д. срещу решение № 90 от 26. 04. 2021 г. по в. т. д. № 356/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване са отхвърлени предявените от касационната жалбоподателка срещу „ДЗИ–Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./: 1. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от влошено здравословно състояние /ексцес/ вследствие ПТП, настъпило на 20. 08. 2007 г., за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24. 10. 2015 г. и 2. за заплащане на месечни обезщетения за имуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 20. 08. 2007 г., по 1500 лв. за придружител и 500 лв. за рехабилитация, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 24. 10. 2018 г. до настъпване на обстоятелства за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на месечното обезщетение. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка сочи, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Излага оплаквания, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен релевантните за размера на обезщетението обстоятелства, а именно болките и страданията, претърпени от жалбоподателката в резултат на полученото изкривяване на гръбначния стълб, неблагоприятната прогноза, свързана с приковаване на постелен режим, цялостната деформация на гръбначния стълб, отразяваща се на гръдния кош, белия дроб и сърдечно-съдовата система, вероятността от появата на нови декубитални рани, риска от отоци на двата крака. Твърди, че в решението не са съобразени в пълнота заключението на комплексната психиатрично-психологична експертиза и показанията на разпитаната като свидетел майка на ищцата. Поддържа, че въззивният съд, при определянето на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, не е взел предвид нивата на застрахователно покритие, съответно обществено-икономическите условия в страната към момента на влошаване на здравословното състояние на ищцата. Касационната жалбоподателка оспорва извода на съда, че претенциите за имуществени вреди - разходи за придружител и рехабилитация са погасени по давност. Твърди, че на връзката им с влошаването на здравословното състояние на ищцата сочи заключението на съдебномедицинската експертиза, като за установяване на това обстоятелство съдът можел да допусне експертиза и служебно. Излага съображения, че се касае до претендирани занапред обезщетения за периодично настъпващи имуществени вреди, поради което вземанията към застрахователя не били погасени по давност. Моли за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касационната жалбоподателка поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Как следва да се прилага принципът за справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа за справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото?; Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетенията по справедливост?; 2. Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС критерии и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?; 3. Процесуалноправният въпрос за задължението на съда служебно да назначи експертиза, включително допълнителна или повторна експертиза; 4. От кой момент започва да тече погасителна давност по отношение на обезщетения за имуществени вреди за придружител за бъдещ период от време?“ Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите по т. 1 от изложението са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 г., както и с постановеното по реда чл. 290 ГПК решение на ВКС по т. д. № 2940/2015 г., І т. о., произнасянето по въпроса по т. 2 противоречи на постановените от ВКС решения по т. д. № 1203/2013 г., ІІ т. о., т. д. № 990/2017 г., ІІ т. о., т. д. № 1423/2017 г., т. д. № 619/2011 г., ІІ т. о., т. д. № 916/2011 г., І т.о. и т. д. № 4391/2013 г., ІІ т. о., а по въпроса по т. 3 от изложението – на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, решение по гр. д. № 1814/2009 на ВКС, ІV г. о., решение по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение по т. д. № 806/2009 г. на ВКС. Касационната жалбоподателка поддържа, че последният формулиран въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по него няма формирана практика на ВКС. Ответникът „ДЗИ–Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респ. – за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не съществува спор, че на 20. 08. 2007 г. е настъпило ПТП, при което е пострадала ищцата И. Д., като произшествието се е реализирало поради виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, в който се е возела ищцата, който е управлявал МПС с несъобразена с пътната обстановка скорост, както и че отговорността на виновния водач е била застрахована при ответника. Установил е, че при ПТП ищцата е получила следните увреждания: фрактура луксация на VІ и VІІ гръден прешлен; контузио медуле спиналис /прекъсвания на гръбначния мозък/, долна параплегия; фрактура на бедрена кост; фрактура на лъчева кост на лява предмишница; фрактура на лява ключица и фрактура на таза. Решаващият състав е приел, че за обезщетяване на тези вреди между страните на 4. 11. 2008 г. е било сключено извънсъдебно споразумение и въз основа на него на 19. 11. 2008 г. ответникът е заплатил на ищцата сумата от 70 000 лв. за обезщетяване на неимуществените й вреди и сумата от 6 125, 04 лв. за обезщетяване на имуществените й вреди. След подробно обсъждане на писмените доказателства, заключенията на медицинската експертиза, комплексната психиатрично-психологична експертиза и на свидетелските показания, въззивният съд е формирал извод, че при ищцата е настъпило влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в следното: кифоза /гръбначно изкривяване/, системна поява на пролежни рани /декубитуси/, възпаление в коляното, като същите се намират в причинна връзка с получените от нея увреждания при процесното ПТП и са извън първоначалните увреждания, обезщетени по силата на подписаното от страните споразумение. Счел е за неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията на ищцата за заплащане на обезщетение за вредите от влошаването на здравословното й състояние, свързано с настъпване на визираните усложнения, с оглед момента на положителното им установяване. За да определи справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди на ищцата от влошаването на здравословното й състояние в размер на 70 000 лв., въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: претърпените от ищцата болки и страдания във връзка с проведените й три оперативни интервенции вследствие ексцеса - при лечение на възпаленото коляно, декубиталните рани и при трансфер на стволови клетки в К.; периода на проведените й лечения и възстановяване; болките и неудобствата при системната поява на декубитални рани и възможността за появата на нови такива с риск за възпаления, възможността за подуване на коленете и крайниците във връзка с парализата им, установеното психично състояние на ищцата със заключението на психиатрично-психологичната експертиза, възрастта й – 31 години и обществено-икономическите условия в страната. За да отхвърли предявените искове за заплащане на ежемесечни обезщетения за имуществени вреди - разходи за придружител и за рехабилитация, въззивният съд, въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза и данните от ЕР на ТЕЛК, е приел, че необходимостта от обгрижване от придружител и рехабилитация при ищцата са възникнали още към момента на травмата през 2007 г., когато за същата й е призната 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Счел е, че същите са последица от увреждането й при ПТП, а не са настъпили при ексцеса, поради което са могли да бъдат предвидени и съобразени към 4. 11. 2008 г. при определяне на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от ПТП с подписаното от страните извънсъдебно споразумение, което има характер на спогодба. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставените въпроси по т. 1 и 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Тези въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес и отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е съобразил със задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. и с постоянната практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и константната практика на ВКС, намерила израз и в цитираните от касационната жалбоподателка решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в практиката общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като израз на променящите се обществено-икономически условия в страната, без на същите да се придава самостоятелно значение за размера на обезщетението /посочените в изложението решения, както и известните на настоящия състав решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ВКС, II т.о./. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди във връзка с влошаване на здравословното състояние на ищцата, въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид установените по делото обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е обсъдил подробно и ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният съд е отчел болките, страданията и неудобствата на ищцата във връзка с усложненията на здравословното й състояние, изразяващи се в гръбначно изкривяване, системна проява на декубитални рани и възпаление на коляното, наложили оперативно лечение, периода на лечение и възстановяване, прогнозата за нови пролежни рани и възпаления, включително на крайниците и негативните последици за психиката на ищцата. Във въззивното решение са взети предвид възрастта на ищцата и са отчетени социално-икономическите условия в страната към момента на ексцеса, съответно основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие. Що се отнася до преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, то тя е свързана с обосноваността на съдебния акт, съответно има отношение към правилността на обжалваното решение и не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Процесуалният въпрос по т. 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е релевантен за претенцията за месечни обезщетения за имуществени вреди – разходи за рехабилитация и е свързан с доводи на касационната жалбоподателка за непълнота на заключението на съдебно-медицинската експертиза в частта му досежно необходимата във връзка с уврежданията на ищцата рехабилитация, която е следвало да бъде служебно констатирана от въззивния съд. В този смисъл въпросът касае задълженията на въззивния съд за събиране на експертиза и приложението на чл. 201 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В цитираните в изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и в известните на състава решение № 542 от 7. 02. 2012 г. по гр. д. № 1083/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 8 от 5. 06. 2019 г. по гр. д. № 1295/2018 г. на ВКС, І г. о. се приема, че допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. Когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи или фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви, съдът има задължението съгласно чл. 201 ГПК да постави допълнителна задача на вещото лице или да допусне повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти. В случая въззивният съд не е допуснал противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В първоинстанционното производство касационната жалбоподателка не е оспорила заключението на съдебно-медицинската експертиза в частта й досежно мнението на вещите лица, че се е нуждаела от рехабилитация още от момента на увреждането й при ПТП, като не е релевирала доводи във връзка със съдържанието на заключението и не е поискала своевременно назначаване на допълнителна или повторна експертиза по реда на чл. 201 ГПК. В отговора на въззивната жалба, подадена от застрахователя, ищцата не се е позовала на допуснати процесуални нарушения или необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд по повод нужната й рехабилитация. За да формира изводите си по отношение на иска за заплащане на месечно обезщетение за имуществени вреди – разходи за рехабилитация, въззивният съд е приел, че необходимостта от рехабилитация на ищцата е възникнала още към момента на травматичното й увреждане при ПТП, като се е основал на експертното становище по комплексната съдебно-медицинска експертиза. Преценката на въззивния съд дали е налице непълнота или необоснованост на заключението на приетата в първоинстанционното производство комплексна съдебномедицинска експертиза не подлежи на контрол в стадия по селекция на касационните жалби. Последният въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване относно момента, от който започва да тече погасителната давност по отношение на обезщетенията за имуществени вреди /разходи за придружител/ не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като няма обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. Отхвърлянето на исковете за заплащане на месечни обезщетения за имуществени вреди – разходи за рехабилитация и придружител не е аргументирано с погасяването по давност на тези вземания, а с обстоятелствата, че се касае до вреди, които са свързани с първоначалното увреждане на ищцата при ПТП, а не с ексцеса, и с възможността тези вреди да бъдат предвидени и съобразени при постигнатото между страните по делото на 4. 11. 2008 г. извънсъдебно споразумение за репариране на всички вреди на ищцата от ПТП, въз основа на което са и заплатени договорените със спогодбата суми. По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част не се допуска. При този изход на производството по чл. 288 ГПК, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 26. 04. 2021 г. по в. т. д. № 356/2020 г. на Великотърновски апелативен съд в обжалваната част. ОСЪЖДА И. Р. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], Русенска област, [улица] да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] Б сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.