О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 471

София, 21.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д. № 1252 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 500 от 03.12.2018 г. по в. гр. д. № 248/2018 г. на Русенски окръжен съд, поправено с решение № 234 от 20.06.2019 г. по същото дело, е потвърдено решение № 103 от 26.01.2018 г. по гр. д. № 2473/2017 г. на Русенски районен съд, XI гр. с-в, в частта, с която М. И. И. е осъдена да заплати на И. К. И. на основание чл.30, ал.3 ЗС сумата от 5355,26 лв., представляваща стойността на извършените в имота подобрения, съобразно квотата ѝ в съсобствеността. След частична отмяна на първоинстанционното решение искът е отхвърлен да разликата над присъдените 5355,26 лв. до пълния предявен размер от 15000 лв.
От фактическа страна въззивният съд е приел следното:
Производството е за делба във втората фаза по извършването й, а претенцията по чл.30, ал.3 ЗС е предявена по реда на чл.346 ГПК. Предмет на въззивното производство е само претенцията на И. К. И. за направените необходими разноски, тъй като липсва жалба срещу решението на първоинстанционния съд в частта, в която последният се е произнесъл по претенцията за полезни разноски.
Въззивният съд е кредитирал приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като е посочил, че във връзка с предявените искания следва да се разграничат кои от извършените дейности се явяват необходими разноски. По този въпрос е счел, че съдът не е обвързан от посочените в експертизата дейности, защото това е правен въпрос и е от компетентността на съда. Посочил е, че необходими разноски са тези, които са свързани със съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено. В необходимите разноски не се включват обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на вещта, като в този смисъл се е позовал на решение № 612 от 25.Х.1995 г. по гр. д. № 375/95 г., I г. о. на ВКС.
С тези мотиви и след анализ на доказателствата по делото е приел, че полагането на вътрешна изолация, демонтирането на стара дограма, шпакловането и боядисването на стени и таван, както и лепенето на тапети не представляват необходими разноски. Макар доставката и монтажът на П. дограма да представляват необходими разноски, в конкретния случай те следва да бъдат изключени поради факта, че първоинстанционният съд е изключил договорите с „Вега КК“ от 12.05.2017 г., 19.06.2017 г. и 23.06.2017 г., а договорът от 02.04.2017 г. със свидетеля С. не следва да се взема предвид, тъй като в показанията си той е посочил, че не е поставял дограма и не е вземал пари за нея, а само е извършил подмазването й. Съдът е изчислил направените необходими разноски на сумата от 7 140,35 лв., като съразмерно с дела в съсобствеността, е приел, че ответницата по иска за сметки следва да бъде осъдена да заплати сумата 5 355,26 лв.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца по иска за сметки И. И.. Единственото му оплакване е, че съдът не е посочил в мотивите на решението си защо не присъжда разноските за цялата П. дограма в жилището. В останалата част касационната жалба представлява изложение на общотеоретични постановки относно селективния характер на касационното производство по новия ГПК и характеристика на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по два въпроса, уточнени от настоящия състав както следва:
1. След като съдът в мотивите си е приел, че П. дограма е от категорията на необходимите разноски, защо не е присъдил стойността на поставяната в цялото жилище дограма, съобразно заключението на вещото лице.
2. Следва ли съдът да се произнесе с определение по искането за назначаване на тройна СТЕ след оспорване на единичната.
По поставените въпроси жалбоподателят не сочи практика по чл.280, ал.1 ГПК.

Ответникът в производството М. И. оспорва жалбата. Счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. По същество счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по паричен иск, чиято цена е над 5000 лв., поради което не е налице ограничението на чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Акцентът на първия от поставените въпроси е върху обстоятелството, че по делото има приета експертиза, установяваща извършените ремонтни работи в процесния апартамент, включително и поставянето на П. дограма, но въпреки това в присъдената сума по чл.30, ал.3 ЗС липсват посочените от вещото лице суми за доставка и монтаж на П. дограма. В по-общ вид първият въпрос е за възможността извършените необходими разноски и подобренията в имота да се доказват с експертиза. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и следва да бъде допуснат до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият поставен от касатора въпрос не е обусловил правните изводи на съда и решаващата му воля, поради което не представлява обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 500 от 03.12.2018 г. по в. гр. д. № 248/2018 г. на Русенски окръжен съд, поправено с решение № 234 от 20.06.2019 г. по същото дело.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 192,89 лв. и в същия срок да представи в съда вносния документ, в противен случай жалбата му ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внесена в срок държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: