Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  477   гр. София, 07 януари  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и осма година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева                                                   2. Жанина Начева     при секретаря ….. Кр. Павлова ………………………………. в присъствието на прокурора ….. Маринова ………………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………….. наказателно дело № 447 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Ф. А. с искане за изменяване на въззивно решение № 139 от 11.06.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 185/08 г. Жалбата почива единствено на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК. Според подсъдимия, наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода е прекомерно завишено. Затова иска да се намали, както и да се отложи по реда на чл. 66, ал. 1 НК неговото изпълнение. В съдебно заседание подсъдимият А поддържа искането за условно наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище, че решението трябва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата на подсъдимия, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 4 от 17.03.2008 г. по н. о. х. д. № 312/07 г. на Кърджалийския окръжен съд подсъдимият Г. Ф. А. е признат за виновен в това, на 22.04.1994 г. в района на с. К., община К., при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с неизвестно лице да е отнел чужди движими вещи на стойност от 300 лева от владението на Ц. М. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 НК вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „ а” и б. „б” вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК е осъден на наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението за грабеж на лек автомобил „Деу Рейсър” от владението на Ц. М. К. и за квалифициращото обстоятелство по т. 1 на чл. 199, ал. 1 НК - големи размери на отнетото имущество, а е признат за виновен в това, на 22.04.1994 г. в района на с. К., община К. да е извършил в съучастие престъпление по чл. 346, ал. 2, б. „а”, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 вр. чл. 2, ал. 2 НК му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева. Подсъдимият е признат за виновен и в това, на 22.04.1994 г. в района на с. К., община К. в съучастие с неизвестно лице да е извършил престъпление по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1 т. 2 б. „б” вр. чл. 2, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т 2 вр. чл. 2, ал. 2 НК е осъден на наказание глоба в размер на 10 лева. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК съдът е наложил общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода с първоначален строг режим, към което е присъединил изцяло наложените наказания - глоба в размер на 10 лева и глоба в размер на 10 лева. Съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия от 03.08.1994 г. до 19.09.1994 г. и в негова тежест е възложил разноските. С решение № 139 от 11.06.2008 г. по в. н. о. х. д. № 185/08 г. Пловдивският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил наказанието за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК от една година и шест месеца лишаване от свобода на шест месеца лишаване от свобода, съответно е намалил и наказанието по чл. 23 от НК на шест месеца лишаване от свобода. В останалата й част е потвърдил присъдата. Доводът за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Наложеното наказание за срок от шест месеца съответства на тежестта на престъплението по чл. 199, ал. 1 т. 4 НК, съразмерно отговаря на степента на вината на подсъдимия А съвкупността на всички обстоятелства със значение при индивидуализиране на наказанието. Въззивният съд е отдал решителна тежест на продължителността на наказателното производство, а неразумно дългият срок го е мотивирал да направи заключение, че липсва необходимост от наказателна репресия в обема, преценен от първоинстанционния съд. Наказанието е било намалено в размер, близък до възможния минимум поначало на лишаването от свобода, затова проявата на още по-голяма снизходителност очевидно би била несъвместима с целите по чл. 36 от НК. Въззивният съд е отказал приложението на чл. 66, ал. 1 НК и изчерпателно е аргументирал отговора на идентично повдигнатия въпрос от подсъдимия. Възможността за условно осъждане е изключена по силата на закона, тъй като грабежът е бил осъществен след като подсъдимият Г. Ф. А. вече е бил осъждан за престъпление от общ характер на лишаване от свобода. Пловдивският апелативен съд обаче не е съобразил разпоредбите на чл. 23 НК и не е изменил присъдата, с която първоинстанционният съд е присъединил всяко от наказанията глоба в размер на десет лева към наказанието лишаване от свобода. Правилата за определяне на наказание при съвкупност от престъпления са подчинени на идеята, че на подсъдимия трябва да се наложи само едно наказание от съответния вид. Затова когато за отделни престъпления от съвкупността са определени наказания - глоба, съдът трябва да наложи едно наказание глоба, което в случай на чл. 23, ал. 3 НК може да присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание (в конкретния случай – шест месеца лишаване от свобода). По делото е налице и друго закононарушение, което прави безпредметно да се коригира в посочения дотук смисъл въззивното решение. Настоящият състав, отчитайки, че предметът на касационната проверка е ограничена от рамките на жалбата, с която е сезиран от подсъдимия А, намира, че в определени случаи на допуснато от съда по същество особено тежко нарушение, засягащо принципни правни положения, служебната намеса е напълно оправдана. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда и в частта, в която подсъдимият Г. Ф. А. е осъден и наказан за престъпление по чл. 143, ал. 1 НК, покрито с абсолютна давност. Към момента на деянието (22.04.1994 г.) санкцията на правната норма по чл. 143 НК е предвиждала наказание лишаване от свобода до три години или поправителен труд. На основание чл. 80, ал. 1, т. 4 НК наказателното преследване за това престъпление се погасява с изтичането на срок от пет години, а в съгласие с разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК след изтичане на период от седем години и шест месеца настъпва абсолютната давност за наказателно преследване (в разглеждания казус на 22.10.2001 г.). Поначало давността за наказателно преследване е причина, която изключва наказателната отговорност (чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК), а следователно, отпада и правната възможност подсъдимият А да бъде наказан за престъпление, погасено по давност. При това положение въззивният съд е бил длъжен да упражни правомощието си по чл. 334, т. 4 НПК, като частично отмени присъдата и прекрати наказателното производство. Това може да бъде направено и от касационната инстанция по силата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1 НПК     Р Е Ш И   ОТМЕНЯВА въззивно решение № 139 от 11.06.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 185/08 г. в частта, с която е потвърдена присъда № 4 от 17.03.2008 г. по н. о. х. д. № 312/07 г. на Кърджалийския окръжен съд и подсъдимият Г. Ф. А. е осъден за престъпление по чл. 143, ал. 1 НК на наказание глоба в размер на десет лева, като прекратява в тази част наказателното производство. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: