О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 292   гр. София 05.07.2010 г..   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 17 юни  през две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА  ЗОЯ АТАНАСОВА     като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. №  116 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ищеца К. Г. К. срещу определение № 1913/20.10.2009 г. по в.гр.дело № 738/2009 г. на Б. окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от ищеца против определение № 71/27.04.2009 г. по гр.дело № 141/05 г. на Районен съд гр. П., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от жалбоподателя. Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното определение, като незаконосъобразно. Иска отмяната му и връщане на делото на Районен съд гр. П. за разглеждане. В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос относно предмета на делото по предявен иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ и наличието на правен интерес, обуславящ допустимостта на иска, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 854/11.10.99 г. по гр.д. № 166/99 г. на II г.о. Ответницата по жалбата М. К. В. , чрез адв.пълномощника П. Х. е изразила писмено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на определението на БлОС и за неоснователност на частната жалба по същество. Останалите ответници по жалбата В. Г. Т. , К. Г. П. , Г. И. Б. , К. И. Б. , В. К. С. , М. М. Ш. , К. М. Ч. , В. П. Ш., К. К. П., В. Г. С. не са изразили становище по частната жалба. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното: Касационната частна жалба е подадена от процесуалнолегитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима. Обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения: С обжалваното определение въззивният съд е разрешил правния въпрос за предмета на иска с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ и за наличието на правен интерес, обуславящ допустимостта на иска в противоречие с цитираното решение № 854/11.10.99 г. по гр.д. № 1166/99 г. на II г.о. В случая е налице основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК, тъй като по поставените правни въпроси съдебната практиката е уеднаквена с ТР№ 1 по гр.д. № 11/97 г. на ОСГК на ВКС – т.II и същите са решени в противоречие с тази задължителна практика на ВКС. Според т. II на ТР № 1 по гр.д. № 11/97 г. на ОСГК на ВКС предмет на установителните искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации, който не е обусловен от решенията на комисиите по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Тяхното конститутивно действие е за в бъдеще. Със същата практика е прието, че оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Предявеният иск от жалбоподателя К. К. е с пр.осн.чл.14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Жалбоподателят твърди, че наследодателката му И. Т. преди образуване на ТКЗС е придобила правото на собственост върху нива от 6 дка в м.”П” в землището на с. К., че с решение № 20477/15.04.2002 г. на ОСЗ гр. П., издадено на основание влязло в сила решение № 20/30.10.2002 г. на Районен съд гр. П. му е признато право на собственост върху претендирания имот, но е отказано възстановяване на правото на собственост, тъй като имотът е възстановен по преписки № 2* на наследници на К. Т. и по преписка № 2* на наследници на П. Ш. , които са ответници по иска. Жалбоподателят иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в с. К. наследодателката му И. Т. Н. , б.ж. на с. Б. е собственик на нива с площ от 6 дка в м.”П”. С въззивното определение е прието, че в полза на ищцеца е постановено решение № 20477/15.04.2002 г. на ОСЗ гр. П., издадено възоснова на влязло в сила съдебно решение по предявен иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ и в полза на наследниците на И. Т. Н. б.ж. на с. Б. е признато право на собственост върху нива с площ от 6 дка в м.”П” в землището на с. К., като със същото решение е отказано възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници, тъй като имотът е възстановен по преписки № 2* на наследници на К. Т. и по преписка № 2* на наследници на П. Ш. и е налице спор за материално право. Прието е, че наследодателката на ищеца И. Т. през 1957 г. притежава записка за вписване от 03.08.1935 г. на удостоверение за право на собственост, издадена по закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи, удостоверяваща, че наследодателката е призната за собственица на нива от 6 дка в м.”П” на с. К.. Съдът е приел, че с решение № 20366/25.08.98 г. на ОСЗ гр. П. на наследниците на К. Г. Т. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 5.899 дка в м.”П”, представляваща имот № 0* по картата на землището на с. Б., съответно с решение № 20457/25.08.98 г. на ОСЗ гр. П. е възстановено правото на собственост на наследниците на П. И. Ш. в съществуващи стари реални граници на нива от 4.007 дка в м.”П”, представляващ имот № 0* по картата на землището на с. Б. и на нива от 1.305 дка в същата местност, представляващ имот № 027004. П. е, че спорът между страните е не кому принадлежи правото на собственост върху конкретен имот, подлежащ на признаване и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а спорът е възникнал по повод установяване на старите граници на имотите на наследодателите на страните в процеса на реституция и нанасяне на картата на възстановената собственост. Според съда спорът следва да се реши по административен ред, поради което предявеният иск е процесуално недопустим. Изводите на съда са неправилни. Предмет на предявения установителен иск по чл.14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост върху процесния земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС в с. К.. Съдът следва да установи към момента на обобществяване на имота чия собственост е бил той – дали на наследодателката на ищеца И. Т. на основание твърдяното в исковата молба придобивно основание или на наследодателите на ответниците. В случая е налице правен интерес, тъй като в полза на ищеца правото на собственост върху процесния имот е признато с решение на ОСЗ, като е отказано възстановяването на собствеността в стари реални граници – т.е. реституционната процедура не е приключила, а в полза на ответниците са постановени положителни решения на ОСЗ за същия имот в м.”П” на с. К.. О. това постановения отказ с решение от 15.04.2002 г. на ОСЗ гр. П. за възстановяване правото на собственост в стари реални граници върху процесния имот по отношение на жалбоподателя е мотивиран именно с постановените положителни решения, с които е възстановено право на собственост в полза на ответниците по иска по преписка № 2* на наследниците на К. Г. Т. и по преписка № 2* на наследниците на П. И. Ш. върху имот в м.”П” на с. К.. Н. съдебен състав намира, че предявеният установителен иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим, поради наличие на правен интерес от търсената с него защита и съдът следва да се произнесе по неговата основателност. Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Районен съд гр. П. за произнасяне по съществото на спора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   ОПРЕДЕЛИ:   Отменя определение № 1913/20.10.2009 г. по в.гр.дело № 738/2009 г. на Б. окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 71/27.04.2009 г. по гр. д. № 141/05 г. на Районен съд гр. П., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от жалбоподателя К. Г. К. от с. Б., община П.. В. делото на Районен съд гр. П. за продължаване на процесуалните действия по предявения иск и за постановяване на решение по съществото на спора. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: