Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 147   гр. София, 24 март 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, третонаказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди и девета година, в състав:                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА                   ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                    ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №  115/2009 година             Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимите С. И. , М. М. , М. Г. и Ц. Г. , депозирана чрез упълномощения им защитник срещу присъда №7/20.01.2009 година на Видински окръжен съд, постановена по ВНОХД№338/2008г., с която е отменен съдебния акт на Районен съд-Кула по НОХД№53/2008г. и ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите лица за престъпление по чл.235 НК. В касационната жалба на подсъдимите лица се релевира неправилност на въззивната присъда, постановена в нарушение на процесуалния и материален закон. Излагат се фрагментарни съображения за недоказаност на престъплението и неговото авторство, като се твърди че съществуват предположения относно мястото на добиване на дървения материал-предмет на посегателство и се акцентира на обстоятелството, че на 26.02.2008година С. И. , М. М. и М. Г. са били в с. Д.. Предлагат се лишени от конкретика възражения за престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние и бланкетни доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. При условията на алтернативност се предявяват искания за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимите лица, или за ревизия на същия чрез намаляване на определените наказателни санкции. В съдебно заседание на 17.03.2009 година подсъдимите и техният процесуален представител, редовно уведомени не се явяват пред касационната инстанция. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за съблюдаване на процесуалните изисквания и приложимите материално- правни норми от въззивния съд, като предлага изменение на постановената присъда в санкционната й част чрез правоприлагане на чл.55НК при индивидуализация на наказателната отговорност на С. И. , М. М. и Ц. Г. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №33/05.11.2008година, по НОХД№ 53/2008г., Районен съд-Кула, е признал подсъдимите С. Ц. И., М. Л. М., М. П. Г. и Ц. П. Г., за невиновни в това на 26.02.2008 година, в съучастие помежду си като съизвършители, да са събрали и извозили от горския фонд, местността „Божурица” с товарен автомобил „ЗИЛ 131”с ДК№ВН76-32 ВА, собственост на „МЕТАЛ-ТРАНС” ЕООД, 8 куб.метра дърва за огрев, на стойност 360лева, и на основание чл.304 НПК ги оправдал по повдигнатото им обвинение по чл.235 НК. С обжалвания въззивен съдебен акт от 20.01.2009година, Видински окръжен съд, в образувано по протест на представителя на обвинителната власт производство е отменил изцяло първоинстанционната присъда по НОХД№53/2008година и вместо нея постановил нова, с която ангажирал наказателната отговорност на подсъдимите С. И. , М. М. и Ц. Г. за престъпление по чл.235, ал.1,вр.чл.20, ал.2НК, като наложил на И. и М. наказателни санкции-ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение института на условното осъждане и ГЛОБА в размер на 1000лева,а на непълнолетния Ц. Г. в съответствие с изискванията на чл.63 ал.1, т.3-ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. Със същия съдебен акт е осъден и подсъдимият М за извършено престъпно деяние по чл.235, ал.4, пр.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 и чл.29, ал.1,б”а” и „б”НК, като при условията на чл.55, ал.1,т.3НК му е определено ефективно наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. Касационната жалба на подсъдимите лица е НЕОСНОВАТЕЛНА. Визираните оплаквания за несъблюдаване на процесуалните правила при реализираните от въззивната инстанция анализ и оценка на приобщената доказателствена съвкупност, довели до неверни констатации по основния факт на наказателния процес-извършване на инкриминираното престъпление и неговото авторство, са некоректни. Не е аргументирана и очертаната в жалбата позиция, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения, неправилно е приложен материалният закон и необосновано ангажирана наказателната отговорност на С. И. , М. М. , М. Г. и Ц. Г. . Упражнявайки предоставените му от процесуалното законодателство правомощия, в рамките на възложения му въззивен контрол, по реда на чл.313 и чл.314 НПК, Видински окръжен съд законосъобразно е установил, че очертаните фактически и правни изводи в първоинстанционната присъда не корелират на съдържанието на инкорпорираните доказателствени източници, и след задълбочено и всеобхватно обсъждане на обективираните в свидетелските показания и писмения доказателствен материал, фактически данни формирал своето вътрешно убеждение по отношение на правнозначимите обстоятелства за съставомерността на инкриминираното деяние и съпричастността на подсъдимите лица към същото. Интерпретацията на гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите П, Л. К. , М. К. , Т. Т. , И. И. и Р. Чулин сочат безусловно на неправомерна дейност, с насоченост-охраняваните от Глава шеста, Раздел ІІ, обществени отношения. Пресъздавайки своите спомени за инкриминираното престъпление - обект на разследване по настоящото дело, същите достоверно описват възприятията си, свързани с престъпния акт и коректно отразяват направените от извършителите, изявления при неговото разкриване. Разказите на посочените свидетели доказват по несъмнен начин, че на 26.02.2008година, С. И. , М. М. , М. Г. и Ц. Г. /работници в „МЕТАЛ-ТРАНС”ЕООД/, след като добили дървен материал в местността „Божурица”, въз основа на редовно издадено позволително и го транспортирали с камион „ЗИЛ 131”с ДК №ВН 76-32 ВА до склада на фирмата в гр. В., противоправно отрязали 8 /осем/ куб.метра дърва за огрев от гората, намираща се срещу сечището, обслужвано от дружеството. Товарният автомобил бил закаран в охраняван гараж в гр. Г., където по сигнал на 27.02.2008 година била извършена проверка, изготвен констативен протокол и съставен акт за нарушение на чл.80 ал.14 от Закона за горите. Приетата въз основа на коментираните свидетелски показания фактология, релевантна за повдигнатото обвинение е обезпечена и от съдържимите се в писмения доказателствен материал- протокол за оглед на местопроизшествието от 27.02.2008 година, констативен протокол №514101 от 27.02.2008 година и акт №0040982/27.02.2008 година, факти. В тази насока възраженията на защитата за съществуващи предположения по отношение характеристиките на предмета на посегателство-инкриминираният дървен материал да е събран и извозен от горския фонд, и за съмнения досежно авторството на престъпното деяние не кореспондират на установеното от анализираната доказателствена маса. Разпитаните представители на Държавното лесничейство-Видин и служителите на РПУ-гр. Кула са категорични при разпознаването на подсъдимите лица и убедителни при възпроизвеждане заявеното от нарушителите относно мястото на добиване на процесния дървен материал и неговото предназначение /за лични нужди/, като безусловно удовлетворяват въведените с нормата на чл.303НПК критерии при постановяване на осъдителна присъда. Очертаното заключение не се опровергава и от приобщените чрез свидетелските показания на Г. Б. , П. С. и Н. А. фактически данни, на които защитата поставя акцент в съображенията си за местонахождението на подсъдимите лица на инкриминираната дата, аргументиращи недоказаност на авторството. Депозираното от Г. Б. , носещо белезите на неяснота, неопределеност и демонстрирана заинтересованост при представяне на относимите към неправомерното поведение обстоятелства, и обективиращо отказ за отговор на поставените въпроси на основание чл.121НПК, мотивирано не e кредитирано. Лансираната защитна версия на процесуалния представител на подсъдимите не обезпечават и изявленията на С. и А. , индициращи на различни от инкриминирания ден, времеви параметри за контакти и съвместна работа със С. И. , М. М. , М. Г. Контролираната съдебна инстанция не е допуснала нарушение на процесуалните правила при формиране на своето вътрешно убеждение по фактите. Същата е извършила следващите се процесуални действия, свързани с разкриване на обективната истина в процеса в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.13 НПК. Изведените от нея фактически и юридически констатации са в съответствие с принципите на чл.14 НПК и изискванията на чл.107 НПК, базират се на всеобхватен анализ на доказателствените средства, поради което и ВКС намира че не са налице касационни основания по чл.348 ал.1, т.2 НПК, обосноваващи отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимите лица. В контекста на релевираните доводи за касационно основание по чл.348 ал.1, т.1НПК, изразяващи се в декларацията за престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимите, настоящият състав не констатира несъблюдаване на приложимия материален закон при очертаване правната квалификация на престъпното деяние. В съответствие с установените фактически положения, въззивният съд правилно е приел, че действията на С. И. , М. М. и Ц. Г. се субсумират от правната норма на чл.235 ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и формулирал изводите си досежно обективните и субективни признаци на извършеното при условията на задружна престъпна дейност, обществено- опасно посегателство. При професионална преценка на осъщественото от подсъдимия М неговото съдебно минало е заключението на Окръжен съд–Видин за консумиран престъпен състав на чл.235 ал.4, пр.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, при форми на рецидив по чл.29 ал.1, б „а” и „б”НК. Правилно въззивната инстанция е индивидуализирала и наказателната отговорност на подсъдимите лица, поради което неоснователни са бланкетно визираните оплаквания на защитата за явна несправедливост, съпроводени с немотивирани искания за правоприлагане на чл.354 ал.2, т.1, вр. чл.348 ал.5, т.1 НПК. Обсъдените, при диференциране на наказателните санкции на С. И. , М. М. и Ц. Г. обстоятелства, сочещи на тежестта на реализираната престъпна дейност и личната опасност на извършителите на престъпното посегателство не обуславят смекчаване на наложените им в рамките на чл.54НК наказания. Последните са съобразени с облика и особеностите на усложнената с оглед участвуващите лица престъпна дейност и със стойностните измерения на причинените вредоносни последици. Отдадено е необходимото значение на личностните качества на подсъдимите, проектирани в инкриминирания акт и обективирани в свидетелствата за съдимост и характеристичните справки. Санкционните последици, сочещи на минимално предвидените в закона наказания не са несъразмерно тежки и не предпоставят приложението на чл.55НК. В съответствие с изискванията на закона и с целите на индивидуалната и генерална превенция, справедливо е отмерена и наказателната отговорност на подсъдимия М лишаване от свобода, при условията на чл.55НК, като предходните осъждания на подсъдимото лице са обосновали и начина на изпълнение на определената санкция - ефективно изтърпяване при първоначален „строг” режим. По изложените съображения, ВКС намира че в пределите на възложената му компетентност и предвид предоставените му процесуални възможности в съдебно производство, образувано по жалба на подсъдимите С. И. , М. М. , М. Г. и Ц. Г. , следва да остави в сила атакувания въззивен акт на Видински окръжен съд от 20.01.2009 година, с който е отменена изцяло присъда №33/05.11.2008 година на Районен съд-Кула, по НОХД№53/2008 година. Воден от горното и на основание чл. 354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда №7/20.01.2009година, постановена по ВНОХД № 338/2008г., по описа на Видински окръжен съд . РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.