Р Е Ш Е Н И Е № 243 гр. София, 11 декември 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през 2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 962 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на осн. чл. 423, ал. 1 НПК по искане на осъдения Г. Т. А., чрез защитника му, за възобновяване на НЧД № 1149/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. В искането, поддържано от осъдения и от защитника му в съдебното заседание пред настоящия състав, са изложени доводи за нарушено право на лично участие в съдебното производство. Настоява се за възобновяване на производството по делото, отмяна на постановеното на осн. чл. 452, ал. 1 НПК съдебно определение и връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на окръжния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за основателност на искането, като се аргументира с обстоятелството, че осъденият не е знаел за инициираната по предложение на председателя на Пробационния съвет-гр. Пловдив процедура по замяна на наложеното му наказание „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на делото, установи следното: Искането е процесуално допустимо. Подадено е в срока по чл. 423, ал. 1 НПК от лице, спрямо което е проведено частно наказателно производство в условията на задочна процедура. Предмет на искането е акт, попадащ в обхвата на чл. 419 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Наказателното дело, чието възобновяване е поискано, е било образувано по предложение на председателя на пробационния съвет в [населено място] за замяна на наказанието „пробация“, наложено на осъдения А. по НОХД № 4737/2012 г. на Пловдивския районен съд с присъда № 397 от 22.11.2012 г., влязла в сила на 07.12.2012 г. По разпореждане на съдията-докладчик призовка за осъдения е била изпратена на известния по делото негов адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Преди съдебното заседание призовката е била върната в цялост с отбелязване, че А. не е установен на адреса, като по данни от съседи той се намира в Испания. В резултат на разпореденото от съда издирване на А. от страна на органите на ОД на МВР-гр. Пловдив са били проверени още два адреса, регистрирани като постоянен и настоящ адрес на осъдения, на които той не е бил установен. Получена е била информация от М. Т. А. - брат на осъдения, че от м. юни 2013 г. Г. А. се намира в Чехия. Информацията, че А. е извън България е била потвърдена и от неговия баща Т. А.. Изискани са били данни за задграничните пътувания на осъдения и с оглед на постъпилия отговор за липса на регистрирано след 16.12.2012 г. излизане на А. от България е последвало е обявяването му за общо държавно издирване с телеграма на ГД НП № 28504 от 01.08.2013 г. В проведеното на 18.09.2013 г. заседание по делото съдът е констатирал нередовната процедура по призоваването на А.. Основавайки се на горепосочената информация и приемайки, че тя обосновава наличие на хипотезите по чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б. „а“ НПК, съдът е назначил служебен защитник на осъдения и е дал ход на делото в негово отсъствие, разгледал е същото и е постановил определението, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска. С това определение и на осн. чл. 43а, т. 2 НК съставът на ПОС е заменил наказанието пробация, наложено на Г. А. по НОХД № 4737/2012 г. на Пловдивския районен съд с наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца и деветнадесет дни, като на осн. чл. 61, т. 2 (изм.) и чл. 60, ал. 1 (отм.) ЗИНЗС е постановил това наказание да бъде изпълнено в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Така установените по делото факти обосновават наличие на предпоставките по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на НЧД № 1149/2018 г. на Пловдивския окръжен съд. Посочената норма изключва възобновяването на задочно проведено производство, когато осъденият е знаел за това производство, но сам е избрал да не участва в него лично. С оглед на спецификите на частното производство, развило се пред състава на окръжния съд, моментът на узнаване от страна на осъдения за него би могъл да бъде само моментът на призоваването му за съдебното заседание по делото. А в случая за изпълнена редовна процедура по призоваването на А. очевидно не е възможно да се говори, след като призовка не му е била връчена нито лично, нито при някоя от хипотезите по чл. 180, ал. 2 и ал. 3 НПК. Производството по делото е протекло в отсъствието на осъдения, като няма обективни основания да се счита, че той е знаел за това производство и сам е избрал да не упражни правата си по него лично, участвайки при равни условия с прокурора и председателя на пробационния съвет. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК наказателното производство следва да бъде възобновено. Доколкото А. е задържан в изпълнение на определението за замяна на пробацията с лишаване от свобода и на възобновяване подлежи не наказателното производство, по което той е осъден, а производството, в рамките на което е извършена тази замяна, мярка за неотклонение не следва да се определя. Възраженията на защитата за допуснати процесуални нарушения при провеждането на задочната процедура остават извън подлежащите на преценка в настоящото производство обстоятелства. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 1149/2013 г. на Пловдивския окръжен съд и отменя постановеното по него на осн. чл. 43а, т. 2 НК определение от 18.09.2013 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.