РЕШЕНИЕ № 304 София,20. декември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2864 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 80 ЗННД. Обжалвано е решението на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара от 30.05.2019 г. по д.д. № 1/2019, с което е наложено дисциплинарно наказание ГЛОБА в размер на 3.000 лева на Т. Х. Б. нотариус рег. /№/, с район на действие Районен съд – Велико Търново. Недоволен от решението е министърът на правосъдието, представляван от юрк.юрк. Ю. Б. и Сн. Т., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че врешението липсват мотиви за вида и размера на наложеното наказание, което е несъразмерно и явно несправедливо, не са съобразени доказателствата, установяващи извършените нарушения, поради което претендира да бъде наложено най-тежкото наказание „лишаване от правоспособност за срок от пет години“. Ответницата по жалбата Т. Х. Б. - нотариус рег. /№/, с район на действие Районен съд – Велико Търново, представлявана от адв. Л. Паунова от САК и адв. Н. А. от САК, я оспорва, като неоснователна и счита, че не е немотивирана, от допуснатите нарушения не са настъпили вреди, а министърът на правосъдието в предложението не е посочил вида и размера на наказанието, а едва в жалбата прави такова искане. Недоволна от решението е и Т. Х. Б. - нотариус рег. /№/, с район на действие Районен съд – Велико Търново, представлявана от адв.адв. Л. Паунова и Н. А. от САК, която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения, като в случай, че се приеме, че са налице допуснати нарушения счита, че са налице основания за намаляване на размера на наложената глоба. Ответникът по жалбата министърът на правосъдието, представляван от юрк.юрк. Ю. Б. и Сн. Т. я оспорва като неоснователна и счита, че решението е незаконосъобразно само в частта относно вида и размера на наложеното наказание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира жалбите редовни и допустими. Ответникът по жалбите Съвет на нотариусите на Нотариалната камара не взема становище. Като разгледа жалбите и провери обжалваното решение, съдът намира частично основателна – втората, поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, дисциплинарният състав е приел, че претендираните нарушения, установени съгласно предложението на министъра на правосъдието, след извършена проверка при издаване на констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти са: 1/ неизясняване от страна на нотариуса на собствеността върху имотите, предмет на обстоятелствена проверка по документите, издадени от ЛГКК, имотен регистър на Агенция по вписванията и МДТ, [община] относно признаване правата на собственост на молителя „Сигма 2003“ ООД върху недвижимите имоти, предмет на решение на ОС-Велико Търново от 19.02.09 г. по гр. д. № 537/08 г., влязло в законна сила на 08.06.11 г., вписано в Агенция по вписванията № 95, т.5, на 23.06.11 г. (прието е че са собственост на „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД); 2/ Издадените от МДТ, [община] данъчни оценки за недвижимите имоти, предмет на обстоятелствената проверка, са с грешно отразени квадратури на една част от обектите, а на друга част от тях не са отразени и липсва за тях данъчна оценка. Нарушени са разпоредбите на чл. 264 и чл. 265 ДОПК, неправилно е определена данъчната оценка на недвижимите имоти в размер на 1.470.740,42 лева и са внесени дължимите такси и данъци в нарушение на чл. 44, ал. 4 и чл. 46 ЗМДТ, Тарифата за таксите, събирани от Агенция по вписванията и Тарифата за нотариалните такси; 3/ Не е представена по нотариалното дело кадастрална скица за ПИ с идентификатор /№/по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [улица], с площ 15.014 кв.м. – нарушение по чл. 77, ал. 2, т. 1 ЗКИР; 4/ Нарушение на разпоредбите на чл. 585, вр.чл. 170 ГПК и чл. 587 ГПК, поради липса на снета самоличност па свидетелите в протокола за разпит на свидетелите (в случая в постановлението), липса на техните подписи и другите изисквания на визираните текстове от закона; 5/ Нарушение на разпоредбите на чл. 581 ГПК и чл. 6, ал. 1 и чл. 7 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, в които е регламентирано, че нотариалните актове се подреждат в специални книги и се записват в общия нотариален регистър в хронологичен ред на извършването им, като неспазването на тези разпоредби в конкретния случай, са формирали грешно изписан номер на нотариалния акт (№) и различен номер на нотариалния акт в общия регистър (№), което обстоятелство води до извода за грубо нарушение от страна на нотариус Б., както и непълнота на записите на съдържанието па актовете в регистъра; 6/ Молбата-декларация не отговаря на законовите изисквания, тъй като не е налице информация относно обстоятелството, че имотите, описани в молбата са декларирани и записани на името на декларатора/молителя – „Сигма“ 2003 ООД, и тази информация не е удостоверена с подпис и печат на длъжностно лице от МДТ, [община]. Събирани са писмени доказателства нотариални актове за собственост, които са неотносими за извършеното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК, както и други документи, доказващи наемни отношения, които не доказват факта на владение върху недвижимите имоти за молителя, но са приложени по нотариалното дело (приходни квитанции за 2015 г.; заповеди за събаряне от 2007 г.; договори за наем и фактури за периода 2007 г. – 2017 г.; фактури за СМР - за периода 2009 г. – 2017 г., с които дори не се установява и факта на правоприемство между лицата по договорите за наем и молителя). Съставяне на протокол за разпит па свидетели и постановление на 01.12.2017 г. в един акт, в който липсват снета самоличност и подписи на разпитаните свидетели. В този смисъл, се установи нарушение на разпоредбата на чл. 587 ГПК, както и на чл. 585, вр.чл.170 ГПК, относно самоличността на свидетелите; 7/ Нарушение на разпоредбите на чл. 574 ГПК, чл. 23, чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и чл. 8 и сл. от Етичния кодекс на нотариусите в Република България. По делото е прието за установено, че по т. 1 от предложението не е допуснато нарушение от страна на нотаруиса, тъй като той е автономен в преценката си за придобиването на имота по давност в конкретната хипотеза, като не е приел, че е налице фингирано правоприемство, т.е., че с обявяването на нищожността на покупко-продажбата са заличени и последиците и от сключването й, съответно “Сигма 2003” ЕООД са били само държател за праводателя. Изложени са съображения, че съществуването на едно вещно право се осъществява с предявяване на съответния иск и дисциплинарна отговорност може да се претендира в случаите на неправилно приложение на материалноправния закон, само когато тази констатация на нотариуса е отменена с влязло в сила съдебно решение и разбира се не е основана на противоречива съдебна практика. Прието е, че фактът на установяване на владението се извежда от свидетелските показания и нотариусът не е обвързан от влязлото в сила решение на ВТОС, което е несъотносимо към това нотариално производство. Прието е, че са извършени претендираните нарушения по т. 2, доколкото в нотариалния акт не са отразени данъчните стойности на всеки недвижим имот със самостоятелен идентификатор, не може да се направи извод, че нотариусът се е убедил, че е платен точно дължимия местен данък преди издаването на акта, тъй като е длъжен съобразно разпоредбата на чл. 50 ЗМДТ да извърши производството по издаване на констативният акт по реда на чл. 587, ал. 3 ГПК, след като се увери, че е платен местния данък, дължим на основание чл. 44, ал. 3 от ЗМДТ. Основа за определяне на данъка при издаването на нотариалният акт са издадените данъчни оценки съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ, които са на обща стойност 2.464.165,70 лева, а в издадения констативен нотариален акт на основание извършена обстоятелствена проверка от нотариус Т. Б. е описан само един имот с данъчна оценка 1.470.740,42 лева (правото на собственост е признато не само на един недвижим имот, а на четири /за два са признати идеални части от тях/ и шест самостоятелни сгради, като всички недвижими вещи са с отделни идентификатори). Дисциплинарният състав е приел, че по т. 3 не се установява да е извършено нарушение, тъй като е представена скица на поземлен имот с идентификатор /№/, описана в акта като приложен документ с посочен изходящ номер. По т. 4 е прието, че като не е изпълнил изискването да покани свидетелите да подпишат протокола за разпит, където отразени освен изявленията им и изпълнението на всички предварителни изисквания на закона, нотариусът е нарушил правилата на чл. 585, ал. 2 и чл. 170 ГПК. В тази връзка е прието, че нотариусът е длъжен след разпита на посочените в молба-декларацията за извършване на обстоятелствена проверка свидетели да ги покани да подпишат акта (в случая протокола за разпит на свидетели), тъй като в охранителното производство свидетелите, тълковниците и преводачите трябва да дадат обещание е да казват истината в отделна декларация, в която им се напомня за отговорността за лъжесвидетелстване (което при извършване на обстоятелствени проверки обещанието да говорят истината и напомняне на отговорността за лъжесвидетелстване се извършва в протокола за разпит). Не е прието възражението, че свидетелите са вид доказателствено средство, а не участници в нотариалното производство. По т. 5 от предложението е прието, че неточното водене на архива от страна на нотариуса е основание за носене на дисциплинарна отговорност, тъй като архивирането е съществена част от нотариалната дейност и в случай, че регистрите, делата и книгите на нотариалния архив не се номерират съобразно Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори се създава опасност относно извършването на достоверна справка за удостоверяването на нотариуса (като официален свидетелстващ документ). Като неоснователно е прието становището на нотариус Б., че единствените изисквания, които чл. 6 от Наредба 32 поставя по отношение номерирането на актовете, подлежащи на вписване е номерирането на документите и томовете на тези книги да започва всяка година, тъй като номерирането на актовете, подлежащи на вписване и подреждането им в книги по 200 акта е различно от хронологичното записване в общия регистър на нотариуса на всички действия, посочени в чл. 7, ал.1 от Наредбата и извършени от него през съответната календарна година. Отчетено е, че неизпълнението на това ясно задължение страна на нотариуса е довело и до допуснатата явна фактическа грешка и изписването на номер на издадения нотариален акт (№), различен от номера, посочен в общия регистър (№). По т. 6 е прието, че за реквизитите на молбата-декларация няма конкретни изисквания, като нотариусът е длъжен да прецени какви писмени доказателства да изисква, а документи доказващи наемни правоотношения могат да бъдат една индиция за субективния признак на владението. Същевременно от протокола за разпит на свидетелите от 01.12.17 г. е видно, че освен, че не е подписан от тях, не е снета тяхната самоличност, като участници в нотариалното производство съобразно чл. 572, изр. 2 от ГПК, както и поради факта, че свидетели при извършване на обстоятелствена проверка могат да бъда само конкретни лица, посочени от кмета на общината. Прието е, че актът по допускане на свидетелите е на кмета на общината, а не на нотариуса, който следва да се увери, че лицата даващи показания преди, него са именно тези посочени в молбата-декларация. Посочено е, че в случая, макар съгласно чл. 587, ал. 2 ГПК да се изисква да бъдат разпитани само трима свидетеля, нотариусът е разпитал шест, но между тях има и такъв, който не е посочен от кмета на общината (П. К. Г.). Дисциплинарният състав е счел, че нотариусът е бил длъжен да снеме самоличността на свидетелите, те да подпишат протокола за разпит, като не е имал право да разпитва непосочен от кмета на общината свидетел. По т. 7 от предложението са изложени съображения, че конкретните нарушения на ЗМДТ, ГПК и Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори разпростират своята противоправност и спрямо общите принципи и задължения в дейността на нотариуса (чл. 574 ГПК, чл. 23, чл. 24 и чл. 25, ал. 1 ЗННД, чл. 8 и сл. от Етичния кодекс на нотариусите в Република България). Като краен извод е прието, че задълженията на нотариуса да следи за заплащането на местните данъци и такси в рамките на конкретното нотариално производство са от изключителна важност за осъществяване на неговите правомощия, като лице, на което държавата е делегирала публични функции, а стриктното спазване на правилата на нотариалните производства, на процедурите по водене на архива на нотариуса са гаранция за превантивната функция на нотариалните удостоверявания и за тяхното нарушаване следва да се ангажира дисциплинарната отговорност на нотариуса чрез налагане на дисциплинарно наказание на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗННД – парична глоба в размер на 3.000 лева. По същество правилно дисциплинарният състав е приел, че нарушение по т. 1 от предложението за налагане дисциплинарно наказание не е извършено. Нотариусът е уведомен за предявяването на иск срещу молителя от трето лице, което оспорва действителността на придобивна сделка от 2007 г., а предмет на нотариалното удостоверяване е придобиването на правото на собственост върху имота чрез давностно владение. Процесуална пречка за провеждане на охранителното производство би било наличието на правен спор за собственост, какъвто не е налице. Също правилно съставът е приел по т. 2, че нотариалният акт по обстоятелствена проверка е изповядан, без да е платен точно дължимия местен данък. Данъчната оценка може да бъде издадена по отделни обекти на кадастъра, но нотариусът е длъжен да я определи по отделните обекти на правото на собственост. Също правилно дисциплинарният състав е приел, че по т. 3 не е извършено нарушение, тъй като скицата на поземления имот с идентификатор /№/ е представена по делото и описана в акта като документ, въз основа на който той е издаден. Правилно дисциплинарният състав е приел по т. 4 и 6, че свидетелите са участници в нотариалното удостоверяване и трябва да дадат обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса, който следва да изясни данните за евентуалната им заинтересованост и посочи начина, по който се е уверил в тяхната самоличност, съгласно чл. 170 ГПК; но неправилно е приел, че свидетелите по обстоятелствена проверка трябва да подпишат протокола за разпит. Съгласно чл. 585, ал. 2 ГПК те трябва да подпишат нотариалния акт, който удостоверява техни изявления. Нотариалният акт за собственост по обстоятелствена проверка не е свидетелстващ, а официален диспозитивен документ, той материализира волеизявлението на нотариуса, а не изявленията за знание на свидетелите. Не е съществено нарушение разпитването на свидетел, непосочен от кмета на населеното място. Съществено е нарушението, когато постановлението на нотариуса се основава на факти, които не са установени от разпита на посочените от кмета свидетели, а само от разпита на допълнително разпитания свидетел. Също правилно дисциплинарният състав е приел, че неточното водене на архива от страна на нотариуса е дисциплинарно нарушение и основание за носене на дисциплинарна отговорност, не само когато това опорочава нотариалното удостоверяване, но и когато създава затруднения за извършването на справки по нотариалните удостоверявания. Също правилно дисципинарния състав е приел, че конкретните нарушения на нормативните актове разпростират своята противоправност и спрямо общите принципи и задължения в дейността на нотариуса. Видно от изложеното нотариусът е изповядал нотариален акт по обстоятелствена проверка, без да е платен точно дължимия местен данък преди издаването му, разпитал е свидетелите без да изиска от тях обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса и без да посочи начина, по който се е уверил в тяхната самоличност и е допуснал погрешно изписване на номер на нотариалния акт (№) и различен номер на нотариалния акт в общия регистър (№), поради което правилно дисциплинарният състав е приел, че за тези нарушения следва да бъде наложено на дисциплинарно наказание, което обаче с оглед броя и тежестта на нарушенията следва да е глоба в размер на 1.500 лева. На жалбоподателката Т. Х. Б. следва да бъдат присъдени 265,00 лева разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара от 30.05.2019 г. по д.д. № 1/2019 в частта, в която на Т. Х. Б. нотариус рег. /№/, с район на действие Районен съд – Велико Търново е наложено дисциплинарно наказание ГЛОБА в размер на 1.500 лева за изповядане на нотариален акт по обстоятелствена проверка, без да е платен точно дължимия местен данък преди издаването му; провеждане на разпит на свидетели без да е изискано от тях обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса и без да е посочен начинът, по който нотариусът се е уверил в тяхната самоличност и погрешно изписване на номер на нотариалния акт с различен номер на същия акт в общия регистър. ОТМЕНЯ решението на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара от 30.05.2019 г. по д.д. № 1/2019 в останалата част. ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на Т. Х. Б. от Велико Търново сумата 265,00 лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.