Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
Гр. София, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при участието на секретаря Силвиана Шишкова
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 777/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на ЗК ЛЕВ ИНС АД против решение № 373 от 17.12.2018 г., постановено по в. т. д. № 395/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 121 от 06.03.2018 г. по т. д. № 565/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на Т. А. Х. и В. А. Х., за разликата над 80 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от тях, причинени от смъртта на Г. В. Х. – майка на ищците, настъпила на 10.08.2012 г. при ПТП в [населено място], на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./.
В касационната жалба се сочи, че са налице всички основания на чл.281 т.3 ГПК за отмяна на решението като неправилно. Оспорват се като незаконосъобразни и необосновани изводите на въззивния съд за липса на основания за намаляване на отговорността на застрахователя въз основа на съпричиняване, доколкото пострадалият не е допринесъл за настъпването на вредите; както и преценката му по чл.52 ЗЗД, която не съответства на принципа за справедливост с оглед съобразяване критериите за определяне на конкретния размер на обезщетенията към момента на настъпване на събитието. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени за разликата над 80 000 лв. до 200 000 лв. за всеки ищец.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса относно приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, които задължително следва да се преценяват при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост.
Ответниците по касация Т. А. Х. и В. А. Х. от [населено място] поддържат становище за неоснователност на касационната жалба, лично и чрез процесуалния си пълномощник.
Третото лице - помагач С. Г. Ц. не изразява становище по жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в касационната жалба и данните по делото, по реда на чл.290 и сл. ГПК, приема следното:
Решението на първата инстанция е влязло в сила в необжалваната му част, с която касаторът е осъден да заплати застрахователни обезщетения на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ в размер на 80 000 лв. в полза на всеки от ищците, поради което въпросът за основанието на исковите претенции не е част от спорния предмет, а той обхваща единствено техния размер.
По този спор от фактическа страна съставът на въззивния съд е приел, че на 10.08.2012 г., товарен автомобил „Мерцедес“ с ремарке „Ш.“, превозващо багер, управляван от третото лице – помагач, по платното за движение на [улица]в [населено място], в посока север – юг и преди навлизане в кръговото кръстовище пред Ц. гара, закача с рамото на превозвания багер напречно носещо или фиксиращо въже от контактната мрежа на тролейбусния транспорт, при което същото се къса и заедно с другите елементи на контактната мрежа пада на земята. При падането и завлачването на мрежата, въже от нея удря намиращата се вляво на разделителното островче пешеходка Г. В. Х. – майка на ищците, в областта на шията, причинявайки й несъвместими с живота травми.
Съставът е приел за установено, че ищците са преживели изключително тежко смъртта на майка си. Връзката между тях била особено силна, тъй като Г. Х. била родителят, който се е грижил изцяло за тях, за тяхната издръжка, помагайки им във всичко. Починалата се отличавала като грижовна и любеща майка, дарявала с обич и внимание близките си и подпомагала финансово и съпруга си, който не само че не осигурявал средства за издръжка на децата, но имал сериозни и трайни финансови затруднения. Благодарение на нейните усилия, семейството успяло да запази ипотекирания за задълженията на съпруга й апартамент, и по този начин бил осигурен дом на децата. След нейната смърт, заради влошените отношения с баща си, ищците били принудени да напуснат жилището. Пострадалата била ядрото на семейството, работела на няколко места, за да издържа и отглежда децата си. Тя олицетворявала семейството, осигуряващо им уют, сигурност и възможности за добро образование и развитие. С нейната смърт, този свят за децата й буквално рухнал.
Според въззивния съд, при определяне на обезщетението в първата инстанция са съобразени всички установени по делото обстоятелства относно характера и степента на понесените от ищците неимуществени вреди, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и утвърдената в тази насока съдебна практика. Тези вреди, представляващи душевни болки и страдания, емоционален срив и всякакви негативни промени в психичния, емоционален и социален статус на увредените, в случая намират конкретен израз не само в душевната болка от загубата на най-близкия човек за едно дете - майката, която явно е била единствената емоционална, морална и житейска опора на своите деца, но - и в непреодолимия шок от внезапния и трагичен край на нейния живот; в стреса от неочаквано настъпилия разпад на семейството; в непоносимото терзание от осъзнаване необратимостта на случилото се; и в крайна сметка – в мъката, предизвикана от усещането за несправедливост и безнадеждност, от попарените надежди за реализиране на житейските планове, вдъхновявани и подкрепяни от тяхната майка.
Предвид изложеното въззивният съд е намерил, че при постановяване на обжалваното решение са отчетени всички релевантни за спора факти и са обсъдени най-важните обстоятелства, които съставляват ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на обезщетението, а именно: момент на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалата, степен на родствена близост между пострадалата и лицата, което претендират обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалата и близките й житейски отношения и емоционални връзки, както и всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените неимуществени вреди, поради което е заключил, че определеното от първата инстанция обезщетение е справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.
І. По правния въпрос, обусловил достъпа до касация.
Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, относими към обема на вредите. Те следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен. Горната преценка неминуемо изисква отчитане на общественото разбиране за понятието „справедливост” на определен етап от развитието на обществото въз основа на обществено-икономическите условия, като лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите имат значение само като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, при която е настъпило увреждането, без да са самостоятелен критерий за размера на обезщетението. В този смисъл са постановените от ВКС, ТК решение № 104/25.07.2014 г. по т.д.№ 2998/2013 г. на І т.о., решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/2013 г. на ІІ т.о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т.д.№ 2908/2015 г. на І т.о. и др.
ІІ. По основателността на касационната жалба.
Предвид отговора на правния въпрос от една страна и мотивите на въззивния съд – от друга, се налага изводът, че обжалваното решение се отклонява от задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и практиката на ВКС по приложението на нормата на чл.52 ЗЗД. Съставът на апелативния съд е обсъждал и съобразявал факти, които нямат обуславящо значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди /отношенията между починалата и нейния съпруг, финансовите му проблеми, влошените впоследствие отношения между ищците и техния баща, довели до напускане от тяхна страна на общото им жилище/, като същевременно е пропуснал да вземе предвид други обстоятелства, безспорно релевантни за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение – обществено-икономическите отношения в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие през 2012 год. и възрастта на увредените /пълнолетни лица/. Като не е обсъдил в цялост всички пряко относими и конкретно установени по делото факти, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон и при необоснованост на формираните крайни изводи за размера на дължимото обезщетение при деликт.
При съобразяване на горепосочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за всеки един от ищците следва да възлиза на 170 000 лв. При определяне на този размер, съдът отдава значение и на основанията за повишаване на обезщетението за неимуществени вреди извън рамките на обичайното при такива събития, с оглед икономическата конюнктура в страната към релевантния момент, дължащи се на нелепата и трагична кончина на наследодателя на ищците и особено близките отношения между тях.
Неоснователно е оплакването на касатора срещу приетата от съда липса на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата действително няма принос за настъпване на увреждането. В случая се касае за хипотеза, уредена в чл.53 ГПК, при която отговорността е солидарна, като отношенията между солидарно задължените лица е извън предмета на спора по настоящото дело.
Предвид изложеното, въззивното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено за разликата над 170 000 лв. до 200 000 лв., присъдени на всеки един от ищците, и вместо него следва да се постанови друго по същество, с което исковете в посочената част да бъдат отхвърлени. В останалата обжалвана част – за разликата над 80 000 лв. до 170 000 лв. решението се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 373 от 17.12.2018 г., постановено по в. т. д. № 395/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 121 от 06.03.2018 г. по т. д. № 565/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в полза на Т. А. Х. и В. А. Х., за разликата над 170 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от тях, причинени от смъртта на майка им Г. В. Х., настъпила на 10.08.2012 г. при ПТП в [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т. А. Х. и В. А. Х. срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Г. В. Х., настъпила на 10.08.2012 г. при ПТП в [населено място], за разликата над 170 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от ищците.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 373 от 17.12.2018 г., постановено по в. т. д. № 395/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|