Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е

№ 26

Гр.София, 15.03.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2559 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Народното събрание /НС/ на Република България срещу решение №.260563/26.01.21 по г.д.№.16503/19 на СГС, ІІ А състав – с което е потвърдено решение №.170118/8.07.19 по г.д.№.81487/18 на СРС, 27с., за осъждане на касатора да плати на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.22 ал.4 ЗКС 8355,77лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.12.18 до окончателното изплащане, както и 2273,72лв. лихви за забава за периода 28.12.15-27.12.18, със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност, вкл. се сочи, че исковете не са разгледани по предявените основания и петитуми и в поредността, посочена от ищеца. Налице е произнасяне спрямо ответника Народно събрание по иск, който не е бил предявяван срещу него и по който той не се е защитавал. Защитата на НС е била изградена в отговора на исковата молба съобразно изложените в нея твърдения за нарушения на Европейското право спрямо този ответник, като същевременно последните не са били изследвани от съда. Моли се за обезсилване, евентуално за отмяна на атакуваното решение, ведно с присъждане на разноски.
Ответните страни Държавата и „Босолар“ЕООД оспорват жалбата; претендира разноски.
С определение №.60778/15.11.2021 е допуснато касационно с оглед проверка за недопустимост на въззивното решение.

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд е сезиран с: главен иск с правна квалификация по чл.49 ЗЗД вр. с чл.22 ал.4 ЗКС с ответник Народно събрание; евентуален иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.4 пар.3 ДЕС-чл.17 и чл.20 ХОПЕС, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, установени в ПЕС, чл.3 на Директива 2009/28/ЕО срещу НС; под евентуалност иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.7 от Конституцията срещу Държавата; под евентуалност иск по чл.59 ЗЗД срещу Държавата. Разгледала е и е намерила за основателен иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.22 ал.4 ЗКС спрямо Народното събрание и е потвърдила първоинстанционното решение, с което НС е осъдено да плати сумата 8355,77лв. обезщетение за вреди, изразяващи се в неполучен от ищеца размер на цената за електроенергия от слънчева енергия от независим продавач „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, за която са издадени 8 броя фактури за периода 1.01.14-08.14, както и 2273,62лв. лихви за периода 28.12.15-27.12.18. Както въззивният, така и първоинстанционният съд не са обсъждали наведените в исковата молба факти, обстоятелства и доводи във връзка със сочените нарушения на общностното право по предявената претенция по чл.4 пар.3 ДЕС срещу ответника НС-по която и той се е защитавал, вкл. с отговора на исковата молба.

С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да се произнесе само в рамките на търсената защита. Тогава, когато произнасянето е извън определения от страните по спора предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, този принцип е нарушен. Произнасянето е plus petitum и е недопустимо.
В случая с исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, ищецът ясно е посочил, че предявява искове спрямо ответници и в поредност както следва: 1/ главен иск срещу Народното събрание с правно основание чл.4 пар.3 ДЕС за сумата 8355,77лв., представляващи претърпяна от него вреда от удържането и внасянето в държавния бюджет на такса по чл.35а ЗЕВИ, наложена в нарушение на правото на Европейския съюз, ведно с 897лв. лихви; 2/ евентуален иск срещу Република България с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД вр. с чл.7 от Конституцията за сумата 8355,77лв. претърпяна вреда за дружеството от удържането и внасянето в държавния бюджет на такса по чл.35а ЗЕВИ /обявен за противоконституционен/, наложена на дружеството за периода 1.01.14-10.08.14, както и 897лв. лихви; 3/ евентуален иск срещу Република България с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 8355,77лв., представляваща размер на обедняването на дружеството, съответно размер на обогатяване на Държавата, в резултат от събрана противоконституционна такса, и 897лв. лихви. Същевременно както първата, така и въззивната инстанция са се произнесли по главен иск, който не е бил предявяван – по иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.22 ал.4 ЗКС срещу Народното събрание. Народното събрание не е било конституирано от ищеца – който определя предмета и страните по спора - като ответник по подобен иск /като такъв е посочена Държавата Република България/, респективно предявеният срещу Народното събрание иск с правно основание чл.4 пар.3 ДЕС не е бил разглеждан. Предвид изложеното произнасянето е извън рамките на заявената от ищеца претенция и търсената защита – поради което е недопустимо. При тези обстоятелства въззивното решение, с което е потвърденото първоинстанционното такова, трябва да се обезсили, а делото – да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените с исковата молба искове - спрямо ответниците, срещу които са предявени, и в посочената от ищеца поредност.

С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №.260563/26.01.21 по г.д.№.16503/19 на СГС, ІІ А състав, и потвърденото с него решение №.170118/8.07.19 по г.д.№.81487/18 на СРС, 27с., като недопустимо.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: