Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
София, 02 декември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и първи октомври ....... 2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ...............................
ЧЛЕНОВЕ: .. Антоанета Данова ...............................
.. Невена Грозева …………...................
при секретар .. Невена Пелова ........................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Божидар Джамбазов ........, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 861 .. / .. 2016.... г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по подадени в срок касационни жалби от страна на подсъдимия Ц. В. Ц.. Обжалва се решение № 188 от 16.05.16 г., постановено по ВНОХД № 358/16 г. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда № 40 от 15.02.16 г. на Софийски градски съд по НОХД № 5146/15 г., с която е ангажирана наказателната отговорност на Ц. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК.
В жалбите се сочат доводи за явна несправедливост на наложеното с присъдата наказание за извършеното престъпление – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Иска се намаляване на наказанието.
Жалбите се поддържа в съдебно заседание.
Частната обвинителка Ж. лично изразява несъгласие с жалбите от страна на подсъдимия, като изразява становището си, че същите следва да се оставят без уважение.
Прокурорът развива доводи за неоснователност на жалбите. Пледира обжалваното решение да се остави в сила.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите в подкрепа на касационните жалби, изразените становища в съдебно заседание и постановените съдебни актове, намира следното:
По изрично искане от страна на защитата и подсъдимия Ц. производството по делото е развито по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, давайки информирано съгласие за последиците от самопризнанието.
При този развой на делото Ц. се е признал за виновен в това, че на 09.04.15 г., около 22.00ч. в [населено място],[жк], при условията на опасен рецидив, отнел вещи и пари на обща стойност 114,90 лв. от владението на Е. Ж., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода, търпими в затвор при първоначален строг режим.
Съдът се е произнесъл по разноските, направени по делото.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Фактите по делото са правилно възприети, съгласно събраните доказателства и подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, поради което съкратената процедура е приложена съобразно с изискванията на процесуалния закон.
В никакъв случай настоящата инстанция не може да възприеме довода, че направеното от Ц. самопризнание на досъдебното производство може да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне на наказанието за извършените престъпления, в контекста на т. 7 от ТР № 1 от 06.04.09 г. по т. д. № 1 за 2008 г. на ОСНК на ВКС, доколкото не съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на реализираното престъпление спрямо пострадалата и неговия извършител. В случая, самопризнанията са реализирани след осъществени от органите на досъдебното производство процесуални действия, спомогнали чрез намерения на местопрестъплението мобилен телефон да се установи самоличността на извършителя, същият да бъде задържан и категорично разпознат от свидетеля Б., като лицето, което е гонил в близост до мястото на престъплението и което му предало инкриминираната чанта, собственост на Ж.. Във връзка с посочените действия по разследването и без осъщественото самопризнание на Ц., органите на досъдебното производство са били в обективната възможност да разкрият авторството на извършеното престъпление. При това, направените самопризнания, съдействието на разследването, разкаянието, изразеното съжаление и „съгласието за провеждане на съкратено съдебно следствие“ не са определящи за наказанието и не са в състояние да се противопоставят на възприетите от инстанциите по фактите отегчаващи отговорността обстоятелства от значение за санкционната част на присъдата и, най-вече, драстичното посегателство спрямо пострадалата, изразило се с удари с крак в лицето, за да се отнеме чантата и, както и съдебното минало на Ц., който преди настоящата присъда е бил осъждан девет пъти, които осъждания не са оказали превантивна роля спрямо жалбоподателя.
Посоченото води до извод, че постановеното решение, с което е потвърдена присъдата е справедливо, поради което жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 188 от 16.05.16 г., постановено по ВНОХД № 358/16 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |