О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София,24.07. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 447 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. С. Д. чрез адв. З. Г. срещу въззивно определение от 28.02.2012 г. на Кюстендилския окръжен съд по ч.гр.д. № 131/2012 г.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна.
Представено е приложение с основания за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят се обосновава с процесуално-правния въпрос, уточнен от съда, има ли формирана сила на присъдено нещо при отхвърлен иск за отмяна на дарение на осн. чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, когато новият иск е между същите страни, за отмяна на същото дарение и се основава на твърдения за нужда от издръжка на дарителя и потърсена, но недадена такава за следващ период от време.
Повдигнатият процесуалноправен въпрос е от значение за постановения резултат в обжалваното въззивно определение.
М. С. И. предявила на 12.04.2011 г. иск против В. Д. Н. за отмяна на дарение по нот. акт № 81/1985 г. Признава, че и по-рано е предявявала иск по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД, който е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.д. № 1158/2008 г. Твърди, че след това са настъпили нови факти и обстоятелства - изпаднала е в трайна нужда от издръжка и постоянни грижи, инвалид е с категория 98 %, като се нуждае ежедневно от чужда помощ. Доходите й са от пенсия, а нуждите й са нараснали след влизане в сила на решението по първото дело.
Първоинстанционният съд оставил исковата молба без движение с указание да се посочат новите обстоятелства, на които се основава иска, защото от решението на ТЕЛК не се установява ексцес в здравословното състояние на ищцата, настъпил след приключване на първото дело.
С уточняваща молба от 23.01.2012 г. М. И. е повторила твърденията по исковата молба и е конкретизирала, че през последната година са се появили нови заболявания; ендопротезирането на дясната става е добро, но лявата е за ендопротезиране, като тя не разполага с парични средства за частично плащане на изкуствена става. Приемът и стойността на лекарствата, които приема ежедневно се е увеличил. С напредване на възрастта, а и с оглед на здравословното й състояние са се увеличили и необходимите средства за издръжка, както и нуждата от полагане на постоянни и неотложни грижи.
Първостепенният съд прекратил производството по делото, защото не е представено ново решение за инвалидизация от ТЕЛК, което да установява ексцес в заболяването на ищцата. Приел е, че искът е недопустим, като предявен при вече формирана сила на присъдено нещо между същите страни по същия спор.
Определението е потвърдено от въззивния Кюстендилски окръжен съд. Той приел, че не е нужно да се уточняват новите обстоятелства и здравословното състояние на ищцата. Нейният иск е недопустим, защото е повторно заведен при вече разрешен в с влязло в сила решение спор – с идентични страни, искане и правно основание – чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.
Даденото от въззивния съд разрешение по поставения в частната жалба процесуалноправен въпрос противоречи на приетото с Р-322-2009-IV ГО по гр.д. № 656/2008 г. В него е разяснено, че дарителят може да поиска от надареният издръжка винаги при нужда; при всяко поискване на издръжка и отказ да се дава такава възниква основание за отменяване на дарението, независимо от това, колко време е изтекло от извършване на дарението, от предшестващите откази и независимо дали е било правено друго такова искане, съответно то било ли е или не, основателно. Поради това и едногодишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато съществува нуждата от издръжка.
Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно това разрешение.
Отмяната на дарението не е резултат на договора, а на закона, който при наличието на факти, сочещи на груба неблагодарност, дава право на дарителя да поиска обратно дареното. Според разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД тези факти и обстоятелства са дарителят да изпадне в нужда и да поиска от надарения помощ. Силата на присъдено нещо на решение, постановено по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се формира към датата на устните състезания пред въззивната инстанция при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, съответно към датата на приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г., както многократно се е произнасял Върховния касационен съд, включително и по реда на чл. 290 ГПК.
Следователно, времето, след това не е обхванато от формираната сила на присъдено нещо на решението по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Нуждата от издръжка може да е възникнала било, защото разходите на дарителя при същите потребности са се увеличили, било защото са възникнали нови потребности. В случая, няма и никакво отношение към допустимостта на втория иск дали има или не ексцес на съществуващото при първоначалното гледане на делото здравословно състояние. Нещо повече, възможно е дори то да се е подобрило, но средствата за лечение, а също и за чужда помощ, да са нараснали. Елемент от фактическият състав на претенцията е самата нужда от издръжка, а тя се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните релевантни за спора месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди за същия период от време.
Съдът установява размера на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, ползвайки при необходимост вещи лица, и като съобрази от какви пера е формирана тя, я отнася към специфичните нужди на дарителя. В резултат, извършва преценка кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и други пера /извън тези по статистиката/, напр. за лечение, включително операция, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н.
Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др.подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество.
След установяването на месечните потребности на дарителя /в конкретна цифрова величина/ може да се прецени дали средствата, с които разполага или може да реализира /конкретна цифрова величина/, са му достатъчни.
Следователно, допустим е иск по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение поради поискана и недадена от надарения издръжка, въпреки, че за предходен период от време такъв иск между същите страни е разгледан и отхвърлен. Страните и петитума са идентични, но не и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска – твърди се наличие на нужда с оглед потребности и възможности на дарителя за друг период от време.
В заключение, следва да се допусне до касационно обжалване въззивното определение, като то се отмени и делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. .
Сторените от страните съдебноделоводни разноски по частното производство следва да се съобразят от съда при постановяване на решението с оглед крайния изход по спора.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение от 28.02.2012 г. на Кюстендилския окръжен съд по ч.гр.д. № 131/2012 г.
ОТМЕНЯ въззивно определение от 28.02.2012 г. на Кюстендилския окръжен съд по ч.гр.д. № 131/2012 г. и ВРЪЩА делото на Районен съд Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|