Р Е Ш Е Н И Е № 116 гр.София, 21.07.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Галина Захарова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 75 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител Я. К. К. против присъда № 24 от 30.10.2014 г. на Ловешкия окръжен съд по в. н. о. х. д. № 103/2014 г. В жалбата е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че съдът е постановил оправдателна присъда при изопачаване, игнориране и неправилна оценка на събраните и проверени по делото доказателства. Развити са съображения срещу фактическите констатации на съда, оценката на свидетелски показания и възприетото заключение на киноложка и етологическа експертиза. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която подсъдимите да бъдат осъдени по повдигнатото обвинение. В съдебно заседание повереникът (адв. И.) на частния обвинител поддържа жалбата, пресъздавайки основните акценти в нея. Защитникът (адв. Й.) на подсъдимите счита, че оправдателната присъда е правилна и моли да бъде оставена в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 24 от 30.10.2014 г. по в. н. о. х. д. № 103/2014 г. Ловешкият окръжен съд е отменил присъда № 99 от 21.12.2011 г. на Дряновския районен съд по н. о. х. д. № 37/2011 г. в осъдителната й част. Признал е подсъдимите К. Н. В. и П. Д. В. поотделно за невинни в това, на 11.06.2010 г. в гр.Др. по непредпазливост да са причинили тежка телесна повреда на С. Т. Й., поради което всеки един от подсъдимите е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.133 НК. В частта относно веществените доказателства присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Настоящият съдебен състав е сезиран да се произнесе по жалбата на частния обвинител срещу третата поред оправдателна присъда на въззивния съд и след направеното изрично искане от подсъдимите тя да бъде разгледана, независимо от изтеклия давностен срок за наказателно преследване, изчислен по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Като цяло тя е насочена да опровергае извода на съда по същество, че по делото не е установено по несъмнен начин телесните увреждания на пострадалата да са били резултат от ухапвания на кучето, отглеждано в имота на подсъдимите- К. Н. В. и П. Д. В.. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се подкрепя от доводи със сходно съдържание на представените в рамките на въззивното производство. Ловешкият окръжен съд ефективно ги е разгледал, преценявайки аналитично целия обем от събрани и проверени доказателства, които не е тълкувал еднопосочно, превратно или изопачено, а внимателно, логично и достатъчно задълбочено. Стриктно е изпълнил процесуалните си задължения при формиране на вътрешното си убеждение относно релевантните факти от предмета на доказване по делото. Изпълнени са всички указания на Върховния касационен съд. Според частния обвинител, съставът на Ловешкия окръжен съд неправилно изтълкувал фактите, които били установени с помощта на ДНК експертизата и съдебно-медицинската експертиза, че кучето на подсъдимите е било на мястото на инцидента и е имало допир със С. Т. Й.. Вместо това, в мотивите записал, че животното вероятно е подушило пострадалата. Доводите на частния обвинител не могат да бъдат възприети. От мотивите на присъдата не личи въззивният съд да е счел за фактически установено кучето, наричано „А.”, да е подушило пострадалата, респ. да е имало какъвто и да било допир с нея. Само е отбелязал хипотетичната възможност, която не може докрай да бъде изключена, кучето да е подушило мястото на инцидента, където са останали следи от кръвта на пострадалата. При това посоченото съображение съдът е изтъкнал, след като подробно е мотивирал извода, че единствената улика – петно от кръв, която е отговаряла на ДНК профила на Й. не установява по несъмнен начин телесните увреждания да са били вследствие ухапвания именно от кучето, отглеждано в дома на подсъдимите Воденичарови. В тази насока законосъобразно е обсъждал описаните размери в протокола за оглед на петното по козината в областта на муцуната на животното и специализираното мнение на експерта от съдебно-киноложката и етологическата експертиза, че кучето, причинило обективно установените разкъсвания по горния крайник на пострадалата е следвало да бъде изцапано с по-голямо количество кръв, а в рамките на три-четири часа би могло да се установи кръв със съответния ДНК профил. Експертният резултат от изследването на взетата натривка от лигавицата на устната кухина на кучето „А.” обаче показал кръв, която няма човешки произход. Възражението на частния обвинител Я. К. срещу достоверността на съдебно-киноложката и етологическа експертиза с основния аргумент, че вещото лице е осъществявало своите наблюдения и изследвания в присъствието на подсъдимите, не е от естество да компрометира отговорите по възложените задачи и да постави под съмнение безпристрастността на заключението, изготвено от експерт, назначен от съда и с доказана компетентност в съответната област. Въззивният съд не е пропуснал да обсъди и мотивирано е отхвърлил предположенията, застъпвани от частния обвинител (за подмяна на кучето с друго или за третирането му с медикаменти), за които не само не е открил опора в материалите по делото, но и тези версии са в пълно противоречие с разясненията на вещото лице. В касационната жалба твърденията отново се противопоставят на защитеното експертно мнение, че кучето, наричано „А.”, не е годно да представлява опасност за хората, при това се придава несъществуващ смисъл на дадените в откритото съдебно заседание отговори от страна на експерта. Затова посоченото възражение, както и версията за преднамерено поведение на подсъдимите непосредствено преди осъществения оглед на местопроизшествието, следва да бъде отхвърлени по съображенията, с които го е направил в мотивите на присъдата си Ловешкият окръжен съд. Не могат да бъдат споделени и останалите доводи на частния обвинител за допуснато нарушение при формиране на вътрешното съдийско убеждение поради незаконосъобразен подход при анализа и оценката на гласните доказателствени средства. В съответствие с изискването по чл. 305, ал. 3 НПК Ловешкият окръжен съд задълбочено е обсъдил гласните доказателствени средства, констатирал е различията между тях, изложил е достатъчно задълбочени и подробни съображения кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо счита за недостоверни. Твърдението в жалбата, че неоснователно е отказал да кредитира показанията на св. К. и на нейния брат, които кореспондирали с показанията на св. П. и св. Б., не се оправдава от мотивите на присъдата. Показанията на св. Б. и св. П. са били внимателно анализирани както поотделно, така и в съвкупност с останалите източници на доказателствена информация. В крайна сметка съдът е отхвърлил като недостоверни показанията на св. К., подкрепени от показанията на св. К., само в онази тяхна част, в която те са противоречали на показанията на св. Б. и св. П., категорично и последователно отрекли да са заявявали пред частния обвинител чие е било кучето, нахапало тяхната майка - С. Т. Й.. Фактическата констатация на въззивния съд, че пострадалата не е заявила това и при срещата си с подсъдимата В. е подложена на неоснователна критика. Упрекът е основан единствено на предположението за липсата на познанство помежду им. Излишно е да се разглежда онази част от съображенията в касационната жалба, които са представени в контекста на депозираните показания от пострадалата на досъдебното производство. Отсъствието на съгласие е станало процесуална пречка за тяхното прочитане по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 НПК и включването им в доказателствения материал, подлежащ на съдебно обсъждане, респ. на оценка за достоверност поотделно и при съпоставка с други доказателствени източници. Ето защо, изводът на въззивния съд, че по делото не е установено по несъмнен начин при конкретните обстоятелства телесната повреда на пострадалата С. Т. Й. да е била причинена посредством кучето, отглеждано под надзора на подсъдимите, почива на внимателен, прецизен и обективен анализ на всички събрани и проверени по делото в възможния обем доказателства. Фактическите констатации съдът по същество е направил без да е допуснал съществено процесуално нарушение. Жалбата на частния обвинител е неоснователна, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 24 от 30.10.2014 г. на Ловешкия окръжен съд по в. н. о. х. д. № 103/2014 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: