1 Р Е Ш Е Н И Е № 298 гр. София, 02 септември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар РУМЯНА ВИДЕНОВА, с участието на прокурора от ВКП ЯВОР ГЕБОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1476/2011 г. и за да се произнесе , взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от адвокат Х. Г. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия И. В. СТРИКОВ, срещу осъдителната част на въззивна присъда от 04.02.2011 г., постановена по ВНОХД № 39 /2011г на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД С въззивната придсъда е ОТМЕНЕНА присъда №318/13.10.2010 г. по НОХД № 1891/2008 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в частта, с която подсъдимия И. В. С. е признат за виновен за престъпление по чл. 316 НК, вр. чл. 309, ал. 1 НК и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода и в частта по чл. 23 НК, като вместо това е ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНОВЕН по обвинението за престъпление по чл. 316 във вр. чл. 309 ал.1 от НК – на неустановена дата, в началото на 2003 г. в [населено място], съзнателно да се е ползвал от неистински частен документ, представляващ издадена от ,.Булагроинженеринг" ЕООД фактура №0000000001 от 08.01.2003 г. за доставка на строителни материали и заготовки на стойност 462 000 лв. на НВМС - да го е представил на свидетелката С. Ц. Ч. - директор на дирекция „Финансово стопанска дейност" при НВМС, като за самото съставяне на фактурата не може да му се търси наказателна отговорност. Присъдата е ИЗМЕНЕНА и в частта за разноските дължими от подсъдимия от 2 305.16 лв. на 2 265.16 лв.. В останалата й част присъдата е потвърдена относно признаването на подсъдимият И. В. С.за виновен в това, че на 28.12.2002 г., като длъжностно лице - главен секретар на НВМС, заемащ отговорно служебно положение, е превишил властта и правата си по чл. 8 ал. 2 от Устройствения Правилник на НВМС като е наредил с писмо изх.№ I - 240 от 28.12.2002 г. на Софийска стокова борса да бъде освободена от клиринговата сметка на Софийска стокова борса сумата от 462 000 лв. и преведена по сметка на „Булагроинженеринг" ЕООД, преди да е извършена доставка на НВМС по борсов договор № 449 от 18.12.2002 г. на строителни материали и заготовки, за които тя е била предназначена, в нарушение на заповед № 392 от 17.12.2002 г. на генералния директор на НВМС, съгласно която за окончателното плащане е необходимо представяне на фактура за доставка, подписан приемателен протокол, сертификат за качество и митническа декларация, с цел да набави облага за „Булагроинженеринг" ЕООД и от това са настъпили значителни вредни последици - бюджета на НВМС е ощетен със сумата от 222 457,65 лв., като за периода 01.09.2003 - 29.02.2004 г. по договора са доставени строителни материали и заготовки на стойност 239 542,35 лева, поради което и на основание чл. 282. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден НА ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", което наказание е отложено за изпълнение за срок от три години, считано от влизане в сила присъдата. Признат е за невиновен , по същото време и място да е извършил престъпление по чл.282 ал.З от НК - особено тежък случай, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 282 ал. 3 от НК. С касационната жалба се твърди нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК, тъй като СГС и САС неправилно са приели, че деянието съгласно обвинителния акт е престъпление по чл.282, ал.2 НК, вместо да приемат че осъществява състава по чл.219, ал.1 НК и да приложат Закона за амнистия, обн. ДВ, бр.26/07.04.09г. Искането в жалбата е да бъде изменена въззивната присъда като деянието бъде преквалифицирано от чл. 282, ал. 2 НК в престъпление по чл. 219, ал. 1 НК и спрямо отговорността на дееца да се приложи чл.1, ал.1 от ЗА( в жалбата неправилно се сочи „чл.2, ал.2 от ЗА”). В съдебно заседание подсъдимият С. не се явява редовно призован. Вместо него, защитата му адвокат Г. поддържа жалбата. Устно и в писмена защита представя доводи, че подсъдимият не е нарушил заповед №392/17.12.02 г. на генералния директор на НВМС, т.к. тя не му е биба връчена по надлежния ред и той не е знаел за нея. Подсъдимият не е знаел за съществуването на заповеди №ХІ-392/17.12.02 г. и №ХІ-388 от 16.12.02 г., нито за борсов договор №449/02 г. и не е могъл и не е бил длъжен да знае, че фирмата ще изпълни договора частично. Подсъдимият е бил упълномощен от генералния директор да го представлява пред търговските банки в страната, поради което е имал правомощия да се разпорежда с бюджетни средства. Имал е и правото да се разпорежда с паричните средства на НВМС. Подсъдимият не е действал при пряк умисъл, защото не е знаел за борсовия договор и условията за сключването му и не е познавал никой от фирмата “Булгароинженеринг”, тъй като не е имал отношения с нея и не е могъл да облагодетелства фирмата по описания от обвинението начин . Не е знаел за условията, при които да се приведат парите по клиринговата сметка от Софийска стокова борса по сметката на фирмата - изпълнител “Булгароинженеринг” ЕООД. Той е подписал нареждането без да има представа, че е действал неправомерно поради което действията му не са умишлени а извършени по непредпазливост и осъществяват състава по чл.219, ал.1 НК. Те се изразяват в неполагането на достатъчно грижи за опазването на повереното му имущество, от което е последвала щета за службата. Според ПРОКУРОРА от ВКП жалбата е неоснователна. Деянието по чл.282, ал.2 НК е доказано, тъй като облагата е налице.Иска оставяне в сила на присъдата. ВЪРХОВНИАЯТ КАСАЦИОНЕИН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО : Изтъкнатите в касационната жалба доводи в подкрепа на касационното основание - нарушение на закона не се правят за първи път пред тази инстанция .Те са били предмет на обсъждане и са отхвърлени като неоснователни с аргументирани мотиви в атакуваните съдебни актове на предходните две инстанции. Подсъдимият и защитата му не спорят за начина на събиране и проверка на доказателствените източници и по приетите от съдилищата фактически констатации от обстоятелствата по предмета на доказване. Недоволството в жалбата се изразява в несъгласие с изводите за авторството на инкриминираното деяние по чл. 282 НК и се претендира квалификация под признаците на чл. 219, ал.2 НК. От анализа на доказателствените материали е изяснено инкриминираното поведение на подсъдимия относно начина на освобождаване бюджетните средства на НВМС от клиринговата сметка в Софийската стокова борса и превеждането им по сметка на дружеството-доставчик по нареждане на подсъдимия, без да е имал властнически правомощия за това, нито е имал право, дори и при наличие на такива правомощия, поради липсата на основания и предпоставки за това. Неоснователни са доводите на защитата, че подсъдимият не е действал в нарушение на предвидените в Устройствения правилник на националната ветеринарномедицинска служба (обн.ДВ,бр.16/20.02.01 г.,... отм.ДВ,бр.61 от 26.07.05г.) правила, както и в нарушение на заповед №392/17.12.02 г. на генералния директор на НВМС, т.к. правомощията му произтичали директно от посочения нормативен акт, и той не е превишил властта си. Според защитата, дори и да са възникнали въз основа на изрична заповед на генералния директор, тази заповед не му е била връчена по надлежния ред и той не е знаел за нея, следователно не е нарушил задължение произтичащо от индивидуален административен акт, с който той не е бил запознат. Тези аргументи са опровергани от предходните съдебни инстанции въз основа на доказателствените източници. Не е спорно по делото специалното качеството на подсъдимия не само на длъжностно лице, но и на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - подсъдимият д-р И. Стриков е назначен на длъжност главен секретар на службата , каквато заемал пез инкримирания период (спр. заповед № 4011/20.09.2002 г. на Генералния Директор на НВМС д-р Я. И.). Неоснователно се сочи от защитата, че по силата на закона автоматично той е придобивал и правата на генералния директор, когато той е отсъствал от службата. В тази насока съдилищата по фактите са изтъкнали основателни съображения опровергаващи доводите на защитата. Установена е по делото нормативната рамка от която подсъдимият е черпел права за длъжността си. В чл.8 на Устройствения правилник на националната ветеринарномедицинска служба (обн.ДВ,бр.16/20.02.01г.,... отм.ДВ,бр.61 от 26.07.05г.) са изброени изчерпателно ръководните, контролни и координаторски функции на Стриков в работата на администрацията – централно и по места за точното спазване на нормативните актове, относно разпределението на задачите за изпълнение между административните звена на НВМС , съгласуването и отчетността за изпълнените задачи и пр., които ясно са разграничени от правомощията на генералния директор на НВМС. Подсъдимият в качеството на главен секретар на службата не е имал правото да сключва договори, да дава разрешение за придобиване на дълготрайни материални активи и да извършва капитално строителство или да се разпорежда с бюджетни средства. Тези права е имал само генералният директор - спр.чл.6 от Устройствения правилник на националната ветеринарномедицинска служба (отм.). Позоваването на чл. 6, ал.3 от Устройствения правилник на НВМС, действащ към инкриминирания период, че в отсъствието на генералния директор функциите му се изпълняват от главния секретар е схематично и непълно. Защитата игнорира съществените факти, установени по делото, че делегирането на права е имало правно действие след изрична заповед на генералния директор за възлагане на произтичащите от нормативния акт правомощия на следващият го по ранг в службата - главен секретар на НВМС. Следователно, защитата игнорира установеното от фактическа страна по делото, че предвидената в УП правна възможност за упражняване на правомощията на генералния директор не е възниквала автоматично, а при спазване на ред и форма – с издаването на индивидуален административен акт – заповед, чрез който всъщност директорът е упражнявал функциите си ( спр. л.31-33) . Такава заповед не е била издавана за подсъдимия по отношение разпореждането с процесните бюджетни средства и голословно е твърдението че той е имал екс леге правото да се разпорежда с дълготрайните активи и с материални средства при заместване на генералния директор . ВКС изцяло подкрепя законосъобразността на правните съображения на САС, че по делото в нито една от приобщените като писмени доказателства заповеди не е посочено , че на главния секретар се предоставя правото да се разпорежда с материални активи на службата. Голословно се твърди, че след като със заповед №ХІ-400 от 20.12-02 г.,генералният директор е дал право на Стриков да представлява службата пред търговските банки, той е имал право и на разпореждане с активи. Правилно САС е извел, че за разпореждане с активи е било необходимо изрично упълномощаване, което не е налице и правилно е прието, че подсъдимият не е имал правото да се разпорежда с паричните средства на НВМС. Доводите, че подсъдимият не бил запознат със съдържанието на заповедите на генералния директор са несъстоятелни. Извършването на разпоредителните действия с бюджетните средства на НВМС е безспорно установено. Напълно голословни и в противоречие с установените данни по делото са твърденията, че подсъдимият не е знаел за борсовия договор, за условията за сключването му, както и за условията, при които следва да се приведат парите по клиринговата сметка от Софийска стокова борса по сметката на фирмата – изпълнител“Булгароинженеринг” ЕООД. Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че подсъдимият Стриков не бил знаел за съществуването на заповеди №ХІ-392/17.12.02 г. и №ХІ-388 от 16.12.02 г., нито за борсов договор №449/02 г. и не е могъл и не е бил длъжен да знае, че фирмата ще изпълни договора частично. Тезата, че той е подписал нареждането за освобождаването на парите от клиринговата сметка на ССБ без да има представа, че е действал неправомерно, е напълно опровергана от доказателствата по делото. Видно от съдържанието на писмените доказателства – заповеди, с които се възлагат конкретни дейности на подсъдимия по организиране на обществена поръчка за сключване на договор за доставка на строителни материали и от поведението на подсъдимия е, че той е бил запознат със съдържанието им. Нещо повече, той е извършил активни действия по тяхното изпълнение. Със заповед ХІ-387/16.12.02г. на директора на НВМС е разпоредено формиране на работна група под ръководството и контрола на подсъдимия Стриков за подготовка на документи за възлагане на обществена поръчка с предмет – доставка на строителни материали и заготовки чрез Софийска Стокова борса, като сделката да се осъществи при условие най-ниска предложена цена, а контролът по изпълнението й е възложен на подс.Стриков. Със заповед ХІ-392/17.12.02г., във връзка с предходната заповед е разпоредено договорът да бъде сключен чрез Софийска стокова борса с предписание за начина на предоставяне на паричните средства на НВМС по клирингова сметка на ССБ и разплащане с продавача само при определени условия- след писмено нареждане и след предоставяне на фактура за доставена стока, приемателен протокол, сертификат за качество, митническа декларация. Тези административни актове са имали директно правно действие спрямо служебната правна сфера на подсъдимия и запознаването му с тях не подлежи на доказване, както възразява защитата, при положение че е разпоредено довеждането им до знанието му. Сключването на борсов договор № 449/18.12.02 г. между НВМС и Софийска стокова борса за покупко-продажба на строителни материали обективира обстоятелството, че на подсъдимия са му станали известни не само заповедите, с които е бил задължен да организира сключването на такъв договор, но и неговото съдържание - предмет, цена , срок на изпълнение, начин на плащане. Установено е безспорно, че действията на Стриков на датата 28.12.02 г. за освобождаването на процесната сума от 462 000 лева от сметката на ССБ, където тя е била преведена на същата дата 28.12.2002 г. с надлежно изготвено авизо (спр. л. 94 в т.1 от досъд. произв.), подписано от генералния директор свид.Я.И. и от завеждащата финансовия отдел на службата - свид. Ч. като стойност на доставката по процесния договор, от банковата сметка на НВМС (в банка Хеброс) по клиринговата сметка на Софийска Стокова борса, нямат произволен или случаен характер, а са напълно съзнателен и целенасочен акт. Те се изразяват изготвеното и подписано от подсъдимия, но без знанието и съгласието на директора на НВМС писмено нареждане № I -240 от 28.12.2002 г. (спр.л.19 в т.За) , с което е наредил на Софийска стокова борса да преведе сумата от 462 000 лева, от клиринговата сметка на Софийска стокова борса, по сметката на доставчика -„Булагроинженеринг" ЕООД, при положение, че не са настъпили към този момент никакви условия за плащане на доставчика-„Булагроинженеринг" ЕООД съгласно договора и заповед ХІ-392/17.12.02 г., определяща механизма за освобождаване на паричната сума в клиринговата сметка. Несъмнено е, че финансова операция на подсъдимия на практика е игнорирала първата финансова операция, извършена от директора и главната счетоводителка и основателно е прието, че обективно е невъзможно това разпореждане с бюджетните средства да е извършено със съгласието на директора на службата. Изяснено е фактическото изпълнение на инкриминираното деяние и субективното отношение на подсъдимия относно фактическите обстоятелства на извършеното от него разпореждане с бюджетните средства на службата в интерес на фирмата на доставчика. Това е така , защото обективно той е съзнавал , че действа без съгласието на директора и при опростеното правно основание за освобождаването на парите от клиринговата сметка на ССБ, състоящо се с издаване на еднолично нареждане на директора до ССБ, без да е необходим подписът на други длъжностни лица от финансовия отдел на НВМС. Правилни са изводите на СГС и САС че подсъдимият противозаконно се е разпоредил с една крупна сума от бюджетните средства на НВМС за 2002 година, без да има такова правомощие по длъжностна характеристика, или да е оправомощен от генералния директор на ведомството. Правилни са изводите, че освобождаването на паричната сума е извършено без необходимите властнически правомощия и без правно основание поначало, тъй като е преждевременно - преди да започне изпълнение на задълженията на продавача „Булагроинженеринг" ЕООД. В тази връзка съдилищата прецизно са установили, че не са представени никакви писмени доказателства за изпълнение от името на продавача, а и фактически е липсвало такова изпълнение към момента на разпореждането със сумата от подсъдимия. С оглед на това са верни изводите, че подсъдимият е превишил и властта, и правата си. Установена е причинната връзка между деянието на подсъдимия и набавената чрез него облага за „Булагроинженеринг" ЕООД. ВКС споделя напълно изводите на САС, че действията на подсъдимия обективно са в нарушение на чл.8 ал.2 във вр. чл.6 ал.З от Устройствения правилник на Националната ветеринарномедицинска служба и на Заповед № 392/17.12.2002 г. на Генералния директор на НВМС, тъй като не е имал правомощия да се разпорежда с парични средства на НВМС. Нещо повече, дори и да имаше овластяване от НА подсъдимият се е разпоредил с паричните средства в полза на „Булагроинженеринг" ЕООД без правно основание , тъй като не е имало доставка. В този смисъл правилно съдилищата са извели, че банковият превод е извършен и без правно основание, предвидено в т.11 от заповед ХІ-392/17.12.2002 г. на Генералния директор на НВМС. Неоснователно се възразява, че подсъдимият не е действал при пряк умисъл. Не е аргумент за извод за вида и формата на изведената вина дали Стриков се е познавал или не с “някой” от фирмата “Булгароинженеринг”, нито и от това какви неформални отношения е имал или не с фирмата. Поведението на подсъдимия сочи, че в съзнанието му са били оформени ясни представи, че правомощие от обема на тези, с които разполага генералният директор, не му е било изрично делегирано с акт на ген.директор - свид.И., видно от приобщените и анализирани заповеди. ВКС напълно споделя за нелогично,несериозно и неубедително възражението, че подсъдимият не бил знаел какво точно подписва, тъй като в процесния период му били донасяни за подпис твърде много документи на куп и затова той не бил обърнал внимание какво точно подписва. В съдържанието на писменото нареждане , на което той е негов автор, е изписано не само ясно и недвусмислено волята за разпореждане с бюджетните средства при обективните данни за липса на изпълнение, но е посочено името на генералния директор на НВМС Я. И., а не името и длъжността на подсъдимия. Въпреки това, подсъдимият се е подписал със запетая от името на генералния директор, без да е бил оправомощен за това. Установена е и реалната щета, на 07.01.03 г., когато процесната сума е напуснала патримониума на НВМС от сметката на Софийска стокова борса по сметката на „Булагроинженеринг" ЕООД , с авизо по платежно нареждане (спр. л.82 в т.1 от досъд. произв.) Независимо от изхода от обвинението за подсъдимия по чл.316,вр. с чл.309 НК с предмет - фактура № 0000000001/ от 08.01.03 г. за доставка на материали по договор № 449/18.12.2002 г., е несъмнено установеното в резултат на изводите на СГЕ-за, че тя е подписана от Стриков като получател на стоката по доставката и от свидетелят Ц. П. Й. -пълномощник на „Булагроинженеринг" ЕООД като предал стоката, при данните, че по същото време такова изпълнение не е имало въобще. Несъмнено е установеното , че този първичен счетоводен документ се е намирал в Дирекция „Финансово - стопанска дейност" на НВМС. Макар и да липсват фактически констатации за значението на този документ и връзката му с инкриминираните действия на подсъдимия, налице е документално, но не и фактическо изпълнение по договор. При положение че ВКС не може да приема ,нито да променя установените от предходните инстанции констатации, ако доказателственото значение на процесната фактура беше обсъдено от САС, който и без друго е приел за установено, че тя не е неистински частен документ, а такъв с невярно съдържание ( срещу използването на който няма адекватно обвинение), то щеше да се стигне до логичен правен извод за значението на този документ на привидно правно основание, прикриващо извършено разпореждане с бюджетните средства на службата. Въпреки липсата на такива изводи относно правния характер и доказателственото значение на фактурата, отговорността на подсъдимия съгласно обвинението е доказана и са направени законосъобразни правни изводи относно правната квалификация на деянието под признаците на чл.282 , ал.2 НК. Неоснователно се претендира от защитата преквалификация на деянието по чл.219 НК. От правната теория е известно, че изпълнителното деяние при безстопанствеността се проявява поначало чрез бездействие, докато в случая деецът е упражнил система от активни и целенасочени действия с които е предизвикан инкриминирания резултат. Щетата от процесното деяние е в резултат на съзнателно и целенасочено отклоняване на бюджетни средства, чрез превишаване на власт и права, а не в резултат на неполагане на достатъчно грижи за стопанисване на имущество, управлението на което да е било поверено на дееца. При безстопанствеността, дори и умишлена, деецът няма специална цел , както е установено в случая по делото. Предвид тези мотиви деянието на подсъдимия е квалифицирано правилно под признаците на престъпление по служба , а не безстопанственост. Не е допуснато касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК и присъдата на въззивния съд трябва да бъде оставена в сила, съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, поради което ВКС, ІІІ н.о. в този състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА осъдителната част на въззивна присъда от 04.02.2011 г. , постановена по ВНОХД № 39 /2011г на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД. В оправдателната й част присъдата по ВНОХД № 39 /2011г на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД е влязла в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :