Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1027   гр. София, 18.12.2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на шестнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА   при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 4872 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. Постъпила е молба от С. И. Г. действуваща лично и като пълномощник на сина си Д. Г. Д., като наследници на Г. Д. Г. , за отмяна на решение № 1* от 10.11.2007 г. по гр. д. № 926/05 г. на ВКС І ГО. Това решение молителите считат за неправилно и молят за отмяната му на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. Ответниците по молбата Р. Д. Т. и П. П. Т. оспорват изложеното в нея и молят да се остави без уважение. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовани лица и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и прецени данните по делото, приема за установено следното: С решение № 823 от 22.11.2004 г. по гр. д. № 1638/03 г. Районен съд гр. Д. е отхвърлил предявения от Г. Д. Г. срещу Р. Т. и П. Т. иск за прогласяване нищожността на договор обективиран в нот. акт № 28 от 11.11.1998 г. поради липса на съгласие и поради накърняване на добрите нрави, както и иска за разваляне на договора за издръжка и гледане до размер на ½ ид. ч. поради неизпълнение на задълженията на купувачите по отношение на прехвърлителите Д. Д. и Р. Д. С решение № 90 от 16.05.2005 г. по гр. д. № 3/05 г. Окръжен съд гр. Д. е оставил в сила първоинстанционното решение, а с обжалваното решение ВКС е потвърдил решението на въззивния съд. В мотивите на решението са изложени доводи за неоснователност на иска за нищожност на договора поради липса на съгласие, като съдът е обосновал становището си с приетите графологични експертизи за подписа на продавачката върху договора. Като съобрази изложеното в молбата и представените доказателства ВКС намира, че не е налице основание по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК за отмяна на решението. Съгласно чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представените ведомости за заплати от 1971, 1972 г. и 1973 г. не са нови доказателства които да не са били известни на молителите, или да не са могли да се снабдят с тях, тъй като при поискване своевременно биха могли да получат препис от документите. Те нямат и съществено значение за изхода на спора, тъй като се отнасят за период значително отдалечен във времето от момента на полагане на подписа върху процесния договор, докато вещите лица са ползували сравнителен материал с оглед момента на сключването на договора. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответниците в производството претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, молителите им дължат заплащане на 200 лв. разноски за настоящото производство.   Водим от горното, ВКС   Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. И. Г. действуваща лично и като пълномощник на сина си Д. Г. Д., за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1* от 10.11.2007 г. по гр. д. № 926/05 г. на ВКС І ГО. ОСЪЖДА С. И. Г. и Д. Г. Д. да заплатят на Р. Д. Т. и П. П. Т. 200 разноски.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: