РЕШЕНИЕ N 166   София, 23 март 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март...........................…..................две хиляди и девета година в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков............................                                                         ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска.......................                                                                              Блага Иванова........................... при секретар..............…..........Авр.Караджова...................................и в присъствието на прокурора.............…...........П.Маринова.............................изслуша  докладваното от председателя(съдията).......Р.Ненков............…...……...........……............................. наказателно дело № 144/2009 година. Защитникът на подсъдимия А е подал касационна жалба против въззивно решение № 1 от 22.01.2009 г. по в.н.о.х.д. 607/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, 3 наказателен състав, с което е потвърдена присъда № 146 от 30.10.2008 г. по н.о.х.д. № 1535/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са посочени всички касационни основания по чл. 348 НПК. Твърди се, че е постановено осъждане без вината на подсъдимия да е била доказана по несъмнен начин. Направено е искане за оправдаването му. Евентуално се поставя и въпросът за намаляване на наказанието с оглед на семейното положение на дееца и ниската равностойност на предмета на престъплението. Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С обжалваното решение е потвърдена присъда, с която подсъдимият А е признат за виновен в това, че на 30.06.2008 г. в гр. П., без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин с общо нетно тегло 0.2315 гр. с активен компонент 16 тегловни процента диацетилморфин на стойност 15.05 лева и високорисково наркотично вещество – хероин с общо нетно тегло 0.1374 гр. с активен компонент 46 тегловни процента диацетилморфин на стойност 16.49 лева, всичко на обща стойност 31.54 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 54 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален “строг” режим на изтърпяване и зачитане на срока на задържането под стража от 04.07.2008 г. Постановено е какво да стане с веществените доказателства и в тежест на осъдения са възложени разноските по делото. Касационната жалба е неоснователна. И двете предходни инстанции с пълно основание са приели, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, са установени по несъмнен начин. Доказани са еднопосочно от свидетелските показания, веществените и писмените доказателствени средства. Единствено подсъдимият М е твърдял, че е действал само като посредник при закупуване, а не като непосредствен разпространител на наркотици, но обясненията му са отхвърлени с убедителни съображения. В тази насока мотивите на първоинстанционната присъда отговарят напълно на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК, а на въззивното решение – по чл. 339, ал. 2 НПК. Доказателствените материали са обсъдени всестранно, всеобхватно и съобразно действителното им съдържание, така както се изисква от чл. 14, ал. 1 НПК. Касационната проверка за точното приложение на материалния закон принципно е ограничена в рамките на надлежно установените от въззивната инстанция фактически положения. В тези параметри не е допуснато нарушение, защото деянието осъществява всички обективни и субективни признаци на състава по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 НК, по който е постановено осъждане. Затова искането по жалбата за постановяване на оправдаване от касационния съд следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. В никакъв случай не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да бъде приложен чл. 55 НК. Наред с отежненото семейно и икономическо положение на осъдения, ниската парична равностойност на предмета на престъплението е съобразена като е наложено наказание към законоустановения минимум. Същевременно тежестта на деянието не може да бъде подценявана при отчитане на обстоятелството, че деецът е държал с цел разпространение няколко дози високорисково наркотично вещество – хероин, след като е бил осъждан за престъпление от същия вид. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1 от 22.01.2009 г. по в.н.о.х.д. 607/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, 3 наказателен състав, с което е потвърдена присъда № 146 от 30.10.2008 г. по н.о.х.д. № 1535/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.