5 Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр. София, 25 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря……...….Даниела Околийска….......……и в присъствието на прокурора….....…....Руско КАРАГОГОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 498 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. Х. Х. – защитник на подсъдимия А. М. А. срещу решение № 266 от 13.12.2012г., постановено по внохд № 244/12г. на Апелативен съд гр.Велико Търново. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. За съществено процесуално нарушение се посочва превратното тълкуване на доказателствата, довело до извод за виновност на подсъдимия, с което е нарушено и правото му на защита. Като нарушение на закона се визира отказът на двете инстанционни съдилища да приемат, че е налице хипотезата на „случайно деяние” по смисъла на чл.15 от НК поради липса на допуснати от водача нарушения на правилата за движение. Излагат се и доводи, че неоснователно съдилищата не са приложили привилегирования състав по чл.343 а б.”б” от НК, като не са събрали доказателства за оказана от подсъдимия помощ на пострадалия след ПТП. Според жалбоподателя в случай, че не бъде възприета квалификацията по чл.343 а от НК, то оказването на помощ, наред с други смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, обуславя реализирането на отговорността при условията на чл.55, ал.1 от НК. Настоява се алтернативно за отмяна на постановените осъдителни съдебни актове и оправдаване на подсъдимия или за прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Х. с искане за преквалификация на извършеното по чл.343а от НК. Представителят на ВКП дава становище за основателност на подадената жалба, като заявява, че споделя особеното мнение към решението на въззивния съд, че подсъдимият е бил в обективна невъзможност да предотврати настъпването на произшествието. Частният обвинител Р. Х. и повереникът й адв. Н., редовно призовани, не се явяват. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 13 от 13.07.12г., постановена по нохд № 65/12 г. на Ловешкия окръжен съд, подсъдимият А. М. А. бил признат за виновен в това, че на 10.11.2010г., около 19:00 часа, в с. Т., Ловешка област, на кръстовището на ул. "Х.Д." и ул. "В.", при управление на МПС - лек автомобил марка "А."- А4", с д.к. номер СА 70 31 НС, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДП, с което по непредпазливост причинил смъртта на И. В.Н. от гр. Ч., поради което и на основание чл.343, ал. 1, б. "в", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, и чл. 54 от НК, му било наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода” било отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства и възложил в тежест на подсъдимия заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 244/12г. по описа на Апелативен съд гр.Велико Търново. С решение № 266 от 13.12.2012г. по същото дело първоинстанционната присъда била изменена в частта относно наказанието, като сроковете на наказанията „лишаване от свобода” и „лишаване от право да управлява МПС били намалени на една година, а изпитателният срок по чл.66, ал.1 от НК – на три години. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свързва с неправилното тълкуване на доказателствата във вреда на подсъдимия, с което се ограничило правото му на защита. Тази теза е била предмет и на въззивната жалба, като в мотивите на въззивното решение са изложени пространни съображения, поради което съдът е приел това оплакване за неоснователно. Нещо повече, апелативният съд е направил и собствен анализ на доказателствения материал, като е достигнал до заключение, че от страна на първостепенния съд не е било допуснато процесуално нарушение, свързано с игнориране на доказателства или неправилна логическа оценка. Суверенно право на решаващия делото съд е след като обсъди събрания доказателствен материал в неговата цялост, да прецени на кои от доказателствата да даде вяра, като изложи и доводи за това. В случая това е изпълнено от въззивния съд. Неоснователни на следващо място са и съображенията за нарушение на материалния закон. В жалбата се твърди за внезапно навлизане на пешеходеца в опасната зона за спиране на лекия автомобил, което закономерно води до извод за обективна невъзможност за предотвратяване на удара и съответно за преценка на поведението на подсъдимия като „случайно деяние”. Настоящата инстанция принципно споделя цитираната правна конструкция, която обаче е неприложима в конкретния случай. Това е така, тъй като в приетата от инстанционните съдилища фактическа обстановка, базирана на заключенията на двете петорни автотехнически експертизи, не се установява пострадалият да е навлязъл внезапно на платното за движение и то на разстояние по- малко от опасната зона за спиране. По делото е безспорно установено наличието на работещо улично осветление в района на произшествието. Според заключението на петорната автотехническа експертиза, това е позволявало на водача на лекия автомобил да забележи своевременно пешеходеца и да предотврати удара при всички варианти на движение на последния – бърз ход или спокойно тичане, независимо от траекторията. Направеният извод при така установените факти за допуснато от подсъдимия нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП е законосъобразен. Цитираната норма задължава водача на моторно превозно средство да намали скоростта или да спре при възникнала опасност за движението. В конкретния случай подсъдимият освен, че е реагирал по - късно на опасността, не е предприел спиране, а заобикаляне, което също сочи на неправомерно от гледна точка на ЗДП поведение. Допуснатото нарушение на правилата за движение е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което основателно съдилищата са приели, че е осъществен съставът на престъплението по чл.343, ал.1 б.”в” от НК от обективна и субективна страна. Несъответна на приетите за установени факти е и претенцията за прилагане на привилегирования състав по чл.343 а от НК. Пострадалият е получил тежка черепно- мозъчна, шийна и гръдна травма, изразяваща се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, прекъсване на гръбначния стълб и множество счупвания на ребра, при които увреждания смъртта е настъпила бързо и била неизбежна. Пристигналият на мястото на произшествието, непосредствено след удара, свидетел В. С. проверил пулса на пострадалия и установил, че няма такъв. За да се приложи съставът за намалена отговорност, следва помощта да е била необходима, т.е. да е била оказана на жив човек и да е била насочена субективно към спасяване на живота и запазване здравето на пострадалия (ППВС № 1 от 17.01.1983г.). В конкретния случай смъртта е настъпила непосредствено след произшествието, поради което липсват основания за преквалифициране на престъплението в по- леко наказуемо. Твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание се основава на наличието на многобройни според защитата смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които съдилищата не взели предвид – поведението на дееца след произшествието и съпричиняването от страна на пострадалия. Въззивният съд е изменил присъдата в частта относно наказанието, като е намалил срока на лишаването от свобода и лишаване от правоуправление на една година, съобразявайки и съпричиняването от страна на пешеходеца, вследствие допуснатите и от него нарушения на правилата за движение. Смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства са били отчетени при реализиране на наказателната му отговорност. Предвид липсата на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 от НК. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І НО Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266 от 13.12.2012г., постановено по внохд № 244/12г. на Апелативен съд гр.Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: