Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр.София , 25 юни 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Тома Комов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 15/2020 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от адв.К., защитник на подсъдимия И. В. И. и от адв.К., повереник на частните обвинители Б. Ц., Т. Ц. и Й. Ц., срещу решение №147 от 14.10.2019 г., постановено по внохд №164/2019 г. по описа на Бургаски апелативен съд, НО. В жалбата на защитника на подсъдимия се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 във вр.с ал.5 от НПК. Твърди се, че наложеното на подсъдимия наказание като несъответстващо на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК, се явява явно несправедливо. Посочва се, че въззивният съд не е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство формата на вината- несъзнавана непредпазливост и е надценил тежестта на отегчаващите обстоятелства. Твърди се, че наказание в размер не по-висок от четири години и шест месеца лишаване от свобода, редуциран на основание чл.58а ал.1 от НК на три години, е справедливия, който подсъдимият следва да понесе. Изложени са съображения и за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, като се акцентира на постигане на специалната цел на наказанието. Моли се да бъде изменено въззивното решение и наказанието на подсъдимия да бъде намалено до три години, като бъде приложен института на условното осъждане. В жалбата на повереника на частните обвинители също се изразява недоволство от размера на наложеното на подсъдимия наказание в посока явното му занижаване. За да аргументира искането си за увеличаване на наказанието, повереникът посочва, че независимо от механизма на причиняване на ПТП-то и причините за него, които не бележат по-висока степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайната за този вид престъпления и не високата степен на обществената опасност на подсъдимия, следва да се обърне специално внимание на тежките съставомерни последици, възникнали в резултат на произшествието. Моли се да бъде увеличен размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление до средния, предвиден за извършеното престъпление. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, повереникът на частните обвинители поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като по отношение на отправеното искане посочва, че е допусната грешка, и същото в действителност е за отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Заявява, че не споделя съображенията за намаляване на наказанието, изложени в касационната жалба на подсъдимия. Защитникът на подсъдимия моли да бъде намалено наложеното на последния наказание, тъй като същото е явно несправедливо. Акцентира на приложението на чл.66 ал.1 от НК, като изразява становище, че И. И. може да бъде поправен и чрез налагане на условно осъждане. Подчертава, че сериозна гаранция за това е, че той има дете, което не е навършило една година, както и че самият наказателен процес, воден срещу него, е изиграл поправителен ефект, тъй като след извършване на престъплението до настоящия момент той няма допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. Моли да бъде уважена касационната им жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационните жалби, тъй като не намира да е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Предлага да бъде оставен в сила атакувания съдебен акт. В последната си дума подсъдимият И. И. изразява искрено съжаление за страданията, които е причинил на пострадалите и моли за намаляване на наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираното в касационните жалби оплакване, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда №192 от 09.04.2019 г., постановена по нохд №125/2019 г., Бургаски окръжен съд е признал подсъдимия И. В. И. за виновен в това, че на 19.07.2017 г., на автомагистрала „име“, в района на км.350,5, на територията на област /населено място/, при управление на МПС- л.а. „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.2 изр.2 и чл.58 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, а именно: смъртта на Й. Ц. Л. М. К., средна телесна повреда на Д. П. и тежка и средни телесни повреди на В. П. Б., поради което и на основание чл.343 ал.4 във вр.с ал.3 пр.3 б. „б“ пр.1 във вр.с ал.1 б. „в“ и „б“ във вр.с чл.342 ал.1 във вр.с чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание шест години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване, като го е оправдал за това да е нарушил чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП. На основание чл.343г от НК на подсъдимият е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем години. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. По въззивна жалба на подсъдимия, пред Бургаски апелативен съд е било образувано внохд №164/2019 г., приключило с решение №147 от 14.10.2019 г., с което първоинстанционното решение е било изменено, като размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия И. И., е бил намален на три години и четири месеца, размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС е бил намален на четири години, а присъдата в останалата й част е била потвърдена. Касационните жалби на частните обвинители и на подсъдимия са НЕОСНОВАТЕЛНИ. ВКС приема, че наложените на подсъдимия наказания, не се явяват явно несправедливи. За престъплението по чл.343 ал.4 във вр.с ал.3 пр.3 б. „б“ във вр.с ал.1 б.“в“ от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. С оглед провеждането на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, съдът е бил длъжен след като определи подходящия размер на наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимия престъпление, да го намали с 1/3 на основание чл.58а ал.1 от НК, или да приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, ако установи условията на чл.55 от НК и ако тази разпоредба е по-благоприятна за дееца. В конкретния случай не се установяват нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона за съответното престъпление наказание /в случая три години лишаване от свобода/ е несъразмерно тежко. Определеното наказание от пет години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на три години и четири месеца, не е явно несправедливо. За да наложи това наказание, въззивната инстанция в пълнота е обсъдила степента на обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и правилно е заключила, че наказание определено под средния размер, предвиден в санкционната част на инкриминираната правна норма, е необходимото и достатъчно за поправянето и превъзпитанието на дееца. За да направи този извод, Бургаски апелативен съд обосновано е отдал приоритетно значение на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му и семейна ангажираност, обстоятелството, че през 2019 г. му се е родило дете, искреното и дълбоко съжаление за извършеното и за причинените страдания на пострадалите лица и положителните характеристични данни за личността му. В случая не се касае за правило за поведение, а за инцидентна престъпна проява на подсъдимия, факт, който наред с останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, го характеризира като лице с ниска степен на обществена опасност. Оплакването, че решаващият съд не е съобразил като смекчаващо отговорността обстоятелство вида на непредпазливостта- небрежност, е неоснователно. И това е така, тъй като, ако липсва небрежност, деянието би било несъставомерно от субективна страна. Само по-тежкият вид непредпазливост- „самонадеяност“ представлява фактор, относим към индивидуализацията на наказанието и то в посока влошаване наказателно-правното положение на подсъдимия. По-нататък не са били подминати без нужното внимание и отегчаващите отговорността обстоятелства- броя на пострадалите лица, надвишаващ необходимия за квалификацията на деянието по чл.343 ал.4 от НК; броя на причинените телесни увреждания- на пострадалата В. П. Б. са били причинени две средни телесни повреди и една тежка, а на Д. П.- една средна телесна повреда и телесни увреждания, извън съставомерните; тежестта на извършените нарушения от водача, който без всякаква причина се е движил по автомагистрала „Т.“ в лентата за принудително спиране, при положение ,че дясната и лява пътни ленти са били свободни, както и че макар и да е могъл да забележи автомобила на унгарските граждани от достатъчно разстояние, не е предприел своевременно спиране, с цел предотвратяване на удара и избягване на тежките последици. Направеното от въззивната инстанция обсъждане на предходното поведение на подсъдимия като водач на МПС, предвид санкционирането му по административен ред за други две нарушения на правилата за движение по пътищата, се споделя от настоящият касационен състав. Макар и да не го характеризират като непоправимо недисциплиниран водач, те са индиция за това, че подсъдимият И. има склонност към нарушаване на пътните правила. В заключение следва да се отбележи, че определянето на размера на наказанието не е в резултат на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната конкретна тежест на извършеното престъпление като сложно обществено явление и налагането на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл.36 от НК. Ето защо, наказанието от пет години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл.58а ал.1 от НК на три години и четири месеца, е справедливо. Неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства по настоящото дело не се констатират, поради което и искането за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, не може да бъде удовлетворено. Приложението на чл.66 от НК не следва да бъде обсъждано, доколкото размера на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимия И. следва да понесе, не позволява това. Не се констатират и отегчаващи отговорността обстоятелства, останали вън от вниманието на апелативния съд. Действително в резултат на причиненото от И. И. ПТП са настъпили тежки последици, но част от тях са съставомерни, а останалата част са били вярно съобразени при извършената индивидуализация на наказанието. В допълнение е необходимо да се посочи, че поправянето на дееца и възпирането му към извършване на престъпления се постига не толкова със строгостта на наказанието, колкото с неговата неизбежност. В конкретния случай по-строга наказателно-правна репресия би била неоправдана, с оглед личностния профил на подсъдимия и с нищо не би допринесла за постигане целите, визиран в чл.36 от НК, които при непредпазливите престъпления са свързани преди всичко със „създаването на условия за утвърждаване на вътрешните задръжки и за надлежно насочване и центриране на вниманието, за да се избегне поведение, което може да предизвика нежеланите от дееца престъпни последици“. / Н., И.. Наказателно право на НРБ. Обща част. София, Наука и изкуство.1972 /. Що се отнася до наложеното наказание лишаване от правоуправление, ВКС констатира следното: в жалбата на частните обвинители се съдържа искане за увеличаване на това наказание, за разлика от жалбата на подсъдимия, в която липсва противоположно искане. Обсъждайки всички обстоятелства, имащи отношение към правилното отмерване на това наказание / намерили отражение в решението на АС-Бургас/, ВКС не констатира наличие на явна несправедливост. Впрочем в касационната жалба на частните обвинители също не се сочат аргументи, обосноваващи направеното искане. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира касационните жалби за неоснователни, поради което счита, че атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №147 от 14.10.2019 г., постановено по внохд №164/2019 г. по описа на Бургаски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/