Р Е Ш Е Н И Е № 285 гр. София, 11 януари 2017 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1018 по описа за 2016г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба от подсъдим срещу въззивно решение № 104/20.06.2016г. по ВНОХД № 94/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд. В касационната жалба се релевират доводи по всички касационни основания, като конкретно се акцентира на размера на наложеното лишаване от свобода на дееца. Иска се връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание. В допълнение се сочи, че решението е точно и безпротиворечиво. Оспорва се отхвърлителния довод относно приложението на чл.55 от НК. Посочва се, че зависимостта от опиати е изключителна и по-силна от неговата воля към момента на извършване на деянието. Това според касатора е обстоятелство от изключително естество, тъй като е болен и с перспектива да загуби живота си, поради което се надява и на извънредна снизходителност. Твърди, че след този случай сложил точка на противоправното си поведение, като чрез воля и спорт се избавил от зависимостите си. Твърди, че има нарушение в реда(процедурата) по която е избрано и наложено наказанието, както и неправилно приложение на самата материална норма. Отново се иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание приветства преодоляването на наркотичната зависимост от подсъдимия, но акцентира на 11 присъди, без да бъдат отчитани полицейски регистрации. Посочва, че трябва да има баланс, а ако деецът е избрал правилен път, то той би следвало да бъде в състояние да го продължи. Наложеното общо наказание е резултат от две отделни деяния и прокурорът не вижда възможност за проява на по-голямо снизхождение. Моли да се остави жалбата без уважение. Подс.М. се явява лично, представлява се от назначен служебен защитник. Защитата пледира, като поддържа касационната жалба, като допълва, че предходните инстанции са имали възможност да установят, че има положителен резултат на проведеното специализирано лечение. Сочи, че деецът е крайно критичен към деянието, извършено от него, процесът по превъзпитание бил в напреднал стадии, като изолацията му би поставила тези резултати в опасност. Моли за наказание във възможно най-нисък размер. Подс.М. в лична защита заявява, че е допуснал много грешки, разкайва се много, като за конкретното деяние твърди, че е употребявал наркотици и не бил на себе си. Сам взел мерки да постъпи на лечение, от година и половина бил излекуван, работи и си плаша данъците. Твърди, че знае за необходимостта да понесе отговорността си, но моли за наказание в по-нисък размер, като го определя на една година. При последната си дума подсъдимия заявява, че квалифицирането на деянието като грабеж, не е точно, като това вече било без значение. Моли да се съобрази съда с фактите, които изложил и да бъде намалено наказанието му. Подсъдимият при последната си дума моли да му се намали наказанието. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Бургаският окръжен съд с присъда № 63/24.04.2016г. по НОХД № 210/2016г., по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 28-ма от НПК и чл.371,т.2 от НПК е признал подс.М. за виновен в извършване на две престъпления – по 199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и по чл.249, ал.1 от НК, наложил е наказания по реда на чл.58а ал.1 от НК съответно от 4 и от 2 години лишаване от свобода. По реда на чл.23, ал.1 от НК му е наложил общо наказание от 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски, а съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото. Бургаският апелативен съд с посоченото решение по жалба на подсъдимия е изменил присъдата, като е намалил отделните наказания съответно на 3 години и 4 месеца и на 1 година и 4 месеца, а общото наказание е определи на 3 години и 4 месеца. В останалата част е потвърдил изцяло присъдата. Касационната инстанция отчита обстоятелството, че производството пред съда от първата инстанция е протекло по диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, като подс.М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдилищата до този момент правилно са преценили, съобразно законовите си задължения в отделните фази на съдебното производство, че направеното по този начин самопризнание се е подкрепя от събраните по делото доказателства. Изводите им в тази насока са логични и последователни. Не е възникнал никакъв спор по фактите в нито един момент от производството до този момент, събраните по делото гласни и писмени доказателства са еднопосочни, и с това са изпълнени изискванията на ТР № 1/2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС, без тази еднопосочност да е изискуемо условие. Разбира се, изявлението на дееца относно квалификацията на деянието не може да бъде аргумент за нови и различни изводи, тъй като извън признанието на фактите, последните действително обусловят правните изводи, които е направило още обвинението, а съдилищата след проверка, са възприели. Като краен извод, може да се заключи, че в действителност подсъдимият не спори по фактите. Правната квалификация е определена съобразно възприетите факти по делото и по начало тя съответства на материалния закон. Деецът е извършил кражба на вещи. Заварен е бил на местопрестъплението от пострадалия. Не е използвал заплаха при нареждането към последния да му бъде отключена вратата. Независимо от това е използвал, според обстоятелствената част на обвинителния акт, сила, за да го отмести по пътя си към вътрешността на апартамента, откъдето достигнал терасата и се прибрал през нея в дома си. Успоредно това не е изоставил вещите, предмет на деянието, тоест с използването на тази форма на принуда е запазил владението си върху отнетите вещи. Няма основание да се възприеме различно тълкуване на фактите, освен подвеждането под нормата на чл.198, ал.3 от НК на извършеното деяние, независимо от твърде ниския интензитет на използваната принуда под формата на сила. В действителност акцента се поставя на касационното основание относно справедливостта на наложеното наказание. И двете инстанции са отчели поведението на дееца и действията му в посока на поправяне и превъзпитание. Тези действия са намерили реално изражение при освобождаването му от наркотичната си зависимост, като постигнатите резултати са обективирани в писмените документи- л.106-108 от досъдебното производство. Всички обстоятелства, които смекчават отговорността на дееца, са били предмет на оценка, включително и ниският интензитет на употребената принуда, сторено от въззивната инстанция. Осъжданията на дееца и търпените наказания лишаване от свобода несъмнено са сериозен аргумент при негативната преценка за личността на дееца. Касационната инстанция за разлика от въззивната оценява деянието не като типичен случай на престъпленията от подобен вид. Дори и при наличието на деяние извършено при условията на опасен рецидив и в двете му хипотези, като пример е необходимо да се отбележи, че дори и тази квалификация не може да изключи приложението на чл.9,ал.2 от НК. Деянието не е малозначително или с явно незначителна обществена опасност, за да бъде приложена тази норма, но е в близки граници. Наркотичната зависимост на дееца към момента на извършване на деянието не е спорно обстоятелство. Без да бъде извинително обстоятелство, то може да бъде отчетено като болестна зависимост, която в определена степен е ръководела волевите възможности на дееца. Съдилищата в този аспект са можели да бъдат по-активни, независимо от провеждането на процедурата за съкратено съдебно следствие и направеното в тази връзка признание. За правилното и справедливо решаване на делото изследването на възможностите за волеви контрол никога не биха били излишни, включително и с възможностите на съдебната психиатрия. Няма пречка това изложеното да бъде ценено при определяне на наказанието и това навежда касационната инстанция до различни изводи от тези на въззивната- че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства относно, както вината, така и отговорността на дееца, поради което съдилищата неправилно са отказали приложението на чл.58а, ал.4 и съответно на чл.55 от НК, тъй като той е по-благоприятен за дееца. Съставът на ВКС счита, че и най-лекото, предвидено в закона наказание в случая ще се окаже несъразмерно тежко, като цени поведението на дееца и предприетите стъпки към поправяне и превъзпитание ., дори и при липсата на съответно наказване за извършеното престъпление. Целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и с налагането на наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода по отношение на деянието по чл.199, ал.1, т.4 от НК, като с оглед постигането на генералната превенция това наказание не следва да бъде по-малко от последното изтърпяно от дееца. В този смисъл въпреки изразеното становище от дееца за по-ниско наказание, повече снизходителност не може да бъде проявена. По отношение на деянието по чл.249,ал.1 от НК по същите съображения наказанието следва да се определи на 10 месеца лишаване от свобода, а общото наказание по реда на чл.23, ал.1 от НК следва да се измени от 3 години и 4 месеца на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. Настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва друго основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, поради което, извън коментираните по-горе негови части, следва да се остави в сила. Водим от изложеното, като намери единствено посочените основания за изменение на оспорения съдебен акт в полза на подс.М., на основание чл.354, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 104/ 12.07.2016г. по ВНОХД № 94/2016г. по описа на Бургаски апелативен съд, като по реда на чл.58а,ал.4 вр.чл.55,ал.1,т.1 от НК намалява наложеното наказание за деяние по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.3 вр.чл.29,ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, за деяние по чл.249,ал.1 от НК на 10 месеца лишаване от свобода, а общото наказание по чл.23,ал.1 от НК на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ в сила въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: