Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
София, 12 юли 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и девети май …........... 2012 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев ....................
ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................
.. Севдалин Мавров ..............................
при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ НОХД № .. 826 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок е постъпило искане от осъдения А. А. за възобновяване на НОХД № 141/11 год. по описа на Кубратския районен съд. Сочи се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Иска се отмяна на постановената присъда № 55 от 13.10.11 год. и потвърждаващото я решение № 105 от 22.12.11 год. по ВНОХД № 300/11 год. на Разградския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане.
Искането се поддържа в съдебно заседание лично и чрез назначения на осъдения служебен защитник.
Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира за оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид соченото основание и доводи и становището на страните, намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО.
С цитираната присъда А. е признат за виновен в това, че на 11/12.03.11 год. в гр.Кубрат, област Разград, при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използването на МПС – л.а.м. „БМВ” с рег. № РР 63 19 АН и технически средства, след предварителен сговор с М. Д. и непълнолетния М. Ю., са отнели чужди движими вещи на обща стойност 896.16 лв., собственост на „Динамика” АД, гр.Кубрат, от владението и без съгласието на ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен. На осн. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.т. 3-5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 54 НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
С присъдата са осъдени и М. Д. и М. Ю..
Съдът е отнел в полза на държавата на осн. чл. 53, ал. 1, б. „а” НК вещи, които принадлежат на подсъдимите и са послужили за извършване на престъплението, в това число и лекия автомобил „БМВ”.
Като процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК е посочена предубеденост на съда и прокурора. Твърдението е неоснователно, тъй като в съдебно заседание на 15.09.11 год. /л. 62/ на А. е разяснено правото на отвод, но такъв не е направен, като упълномощената защита в лицето на адв. Й. изрично е заявил, че е съгласен със състава на съда.
На второ място се твърди, че съдът незаконосъобразно е отказал разглеждане на делото при условията на съкратено съдебно следствие. И този довод е неоснователен. В писмено становище /л. 29/ упълномощеният защитник е изразил позицията и на тримата подсъдими, че не признават изцяло фактите, изложени в обвинителния акт. В съдебното заседание на 15.09.11 год. не са направили такова искане. По време на съдебното следствие А. не се е признал за виновен /л. 62/.
На следващо място се претендира нарушено право на защита, тъй като тримата подсъдими са защитавани от един адвокат при противоречиви интереси. Настоящият състав на ВКС не намира, че подсъдимите са имали противоречиви интереси. От друга страна, тримата, в това число и А., са упълномощили защитник в лицето на адв. Й. с отделни пълномощни /л. 13, 22 и 31 от д.п./. Във въззивното производство А. е упълномощил друг защитник, в лицето на адвокат Е. Н.. На другите двама подсъдими са назначени служебни защитници. При това не е нарушено правото на защита.
В съдебно заседание защитата на А. изтъква довод, че присъдата е с неточен и непълен диспозитив и е внесено противоречие между него и мотивите на съда. В мотивите е отразено, че деянието е извършено при условията на съизвършителство, но в диспозитива липсва това обстоятелство. Настоящият състав намира, че присъдата е достатъчно юридически ясна, че деянието е извършено от тримата подсъдими при условията на съучастие под формата на съизвършителство за А. и Д., а Ю. е участвал като помагач. Обстоятелството, че в нея не е отразено цифрово „чл. 20, ал. 2” НК за А. и Д. не я прави незаконосъобразна, а единството на диспозитив и мотиви преодолява пропуска. Ето защо, посеченото не е довело до ограничаване правото на осъдения да организира правилно защитата си пред въззивния съд.
В искането се изтъква, че неправилно е отнет личният автомобил на осъдения. И това твърдение не е съобразено с материалния закон. На осн. чл. 53, ал. 1, б. „а” НК съдът законосъобразно е отнел лекия автомобил, тъй като в него са натоварени отнетите движими вещи и тримата подсъдими са се отдалечили от местопрестъплението по пътя, където са заловени по-късно от органите на МВР.
Във връзка с основанието за явна несправедливост на наложеното на А. наказание се изтъква, че не е взето предвид обстоятелството за възстановяване на отнетото имущество. Действително с разписка, приложена на л. 67 от д.п., на началник склада на пострадалото дружество са върнати проводници, предмет на престъплението. Това е станало възможно след изземването на проводниците от органите на полицията след задържането на подсъдимите, поради което не може да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство и основание за намаляване на размера на наложеното на осъдения наказание.
Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Ф. А. за възобновяване на НОХД № 141/11 год. по описа на Кубратския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |